Често се чудя що за изверги живеят на тази територия. Виждала съм много жестокости - и към хора и към животни. Такава жестокост, злоба, нечовешка агресия и злина има сред нас. Това не са хора. Днес отново пореден чудовищен случай - куче, одрано живо в Свищов. Човек, който вероятно има семейство. И със същите ръце, с които е драл кучето, ще прегръща децата си. А може и да не ги прегръща. А да ги провесва и да ги пребива с кеф, както пастрокът на Адриан.
Цялото общество е настръхнало. Но в малките градчета и особено по селата не се впечатляват. Свикнали са. Не искат да си създават проблем. Какво толкова, някакво животно. Докато не отидат чудовищата и за тях.
Докато някой не бъде хванат на местопрестъплението и не получи същото, каквото е правил, това зло няма да спре. Да, правосъдието ще ми кажете. А аз ще ви кажа - осем години присъда за изтезанията на едно малко момче, което се е молило да умре.
Злото тежи. Тежи върху тази земя. Българският народ много тегли. Много беди ни сполетяха. Злото зло привлича. Привличаме тъмнината. Привличаме чудовищата. Сами се превръщаме в такива.
Или ще се справим със самите себе си и ще прочистим народа ни от чудовищата, или ще бъдем завлечени в тъмното заедно с тях. Понякога и в буквалния смисъл.
А на изверга от днес - всичко се връща. Понякога десетократно.
Елена Гунчева-Гривова
Илия
1 year before
В малките български селища жестокостта и вандалщината са ежедневие, а престъпленията остават безнаказани. Хората са бити и убивани само за да им отнемат жалките пенсии или скромните спестявания. Местните власти или се правят на слепи, или са съучастници на насилниците. Законите са безсилни, а правоприлагането – несъществуващо. Агресията и злобата царуват, а държавата е далеч, независимо дали жертвите са хора или беззащитни животни. Без контрол и справедливост, малките градове и села се превръщат в диви земи, където слабият е оставен на произвола на съдбата.
Коментирай