Петгодишният кибершпионаж срещу държавната администрация е можел да бъде осъществен дори с една открадната служебна парола. Защитата все още обхваща ограничен кръг институции, а действителният мащаб на изтичането може да се окаже по-голям, предупреждава експертът по киберсигурност.
България е била „прозрачна в международен план“ заради безпрецедентния достъп на неоторизирани лица до вътрешната документация на държавната администрация. С тази иронична препратка към международната организация Transparency International експертът по киберсигурност д-р Христиан Даскалов описа пред БГНЕС последиците от петгодишната кибершпионска операция срещу българските институции. По думите му продължителното присъствие на атакуващите не е технологично постижение, а резултат от елементарни пропуски в контрола на достъпа и наблюдението на информационните системи.
„Лесно е хакери да останат толкова дълго незабелязани в недобре защитена система. За да се случи подобно нещо, е достатъчна една изтекла парола. Ако системата не събира и не анализира логовете – данните за това кой, кога и откъде влиза в нея – един чуждестранен агент може години наред да използва профила на служител в българско министерство и да изтегля всички документи, до които той има достъп“, обясни д-р Даскалов, който е председател на Европейския цифров иновационен хъб „Тракия“ – организация, подкрепена от Европейския съюз, която предоставя безплатни услуги в областта на киберсигурността.
Според него става дума за нискотехнологичен шпионаж, възможен при липса на адекватно управление на идентичността и достъпа до информационните ресурси. Като пример той посочи ситуация, при която служител, работещ в София, изтегля конфиденциални документи в 4:30 часа сутринта от китайския град Шънджън. При правилно конфигурирана система подобно нетипично поведение би трябвало незабавно да задейства сигнал за потенциална компрометация.
Д-р Даскалов, който е работил със системата за централизирано електронно документно обслужване в качеството си на директор в държавната администрация, обърна внимание и на особеностите на нейната архитектура. По думите му министерствата и агенциите използват общо софтуерно решение, но нямат пряк достъп до всички логове, чрез които могат да бъдат проследявани географското местоположение, времето и поведението на потребителите. Тези данни са достъпни за компанията, предоставяща софтуера, което според експерта налага редовен и задълбочен независим одит.
Според д-р Даскалов характерът на операцията насочва по-скоро към държавно спонсорирани хакерски групи, отколкото към обикновени киберпрестъпници. За разлика от класическите атаки, при които откраднатата информация се публикува за оказване на натиск или се използва за финансово изнудване, в случая вероятната цел е била продължително събиране и анализиране на разузнавателни данни.
„Крайната цел по-скоро е т.нар. hoarding на данни – натрупване на възможно най-голям обем информация, която впоследствие да бъде анализирана с класическа разузнавателна цел. Не бих посочил конкретна държава, защото това засега е само хипотеза. Подобен интерес могат да имат както враждебни, така и партньорски разузнавателни служби. Всяка държава иска да знае повече за политиките, плановете и вътрешните процедури на останалите“, подчерта експертът.
Той припомни случая с подслушването на германското правителство и канцлера Ангела Меркел от американски служби като пример, че разузнавателният интерес не се ограничава само до държави, определяни като противници.
По отношение на международната реакция Даскалов посочи, че уведомяването на Европейската агенция за киберсигурност (ENISA) е част от задължителните протоколи при системен инцидент, който може да засегне повече от една държава. Според него в месеците след първоначалното установяване на пробива през август е имало достатъчно време да бъде направена оценка на засегнатата документация и да бъдат информирани партньорите, чиито интереси могат да бъдат засегнати.
Една от най-съществените тревоги на експерта обаче е свързана с непълния обхват на новата национална система за киберсигурност. По предоставената от него информация защитата обхваща около 50 ведомства, докато над 250 общини в страната също използват системата за електронен документен оборот.
„Имаме огромен процент необхванати от тази защита институции. Добрата практика, приложена при тези около 50 ведомства, трябва да бъде разширена и към останалите. В противен случай е възможно да се окаже, че има и други засегнати структури, до които все още не е достигнато, и мащабът на инцидента да е значително по-голям от обявения“, предупреди д-р Даскалов.
Според него държавата вече разполага с необходимите технологични инструменти за откриване на подобни атаки, но остава съществен проблемът с тяхното прилагане в достатъчно широк мащаб. Наличието на централизирана система, която регистрира подозрителни събития и позволява анализ на поведението на потребителите, е важна стъпка, но ефективността ѝ зависи от обхвата на институциите, които са включени в нея.
„Това, което се е случило, е, че ние сме били прозрачни в международен план. Документи с гриф „Конфиденциално“, а може би и такива с гриф „Секретно“ – последното е само хипотеза – са били достъпни за хора, които не би трябвало да имат достъп до тях“, обобщи д-р Христиан Даскалов пред БГНЕС. І БГНЕС
Дека са бугарските айти специалисти?
2 hours before
Хе хе хе нали бугарските IT специалисти беха най добрите? Ама те изтекоха още по времето на Ибан Костов в Щатите, заминаха там да работят а тука останаха тройкаджиите като Разбойко Борисов и шайката крадци от всички партии!
Коментирай