Д-р Илко Семерджиев: Здравната система получава повече пари, но без реформи. България върви към още доплащане

„Вече повече от 20 години имаме исторически модел на увеличение на бюджета без да са предприемани никакви структурни реформи. Чуваме много приказки, но до действия не виждаме да се стига“, посочи той.

България продължава да увеличава разходите за здравеопазване, но без структурни реформи и без ясна управленска визия. Вместо обещания обрат към профилактиката, бюджетът насочва още повече средства към лечението, а прогнозата за следващите три години предвижда намаляване на публичните разходи за здраве като дял от БВП. Това ще означава повече доплащане от пациентите, по-труден достъп до медицинска помощ и все по-голям натиск върху лекарите. 

Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Илко Семерджиев, служебен вицепремиер и министър на здравеопазването през 2017 г. и през 1999-2001 г.

Още в началото на разговора д-р Семерджиев подчерта, че увеличаването на бюджета за 2026 г. на Националната здравноосигурителна каса не е резултат от политическо решение, а следствие от законовия механизъм на 8-процентната здравноосигурителна вноска върху доходите.

„Вече повече от 20 години имаме исторически модел на увеличение на бюджета без да са предприемани никакви структурни реформи. Чуваме много приказки, но до действия не виждаме да се стига“, посочи той.

Според него програмата на управляващите не съдържа конкретни здравни реформи, а заявеното пренасочване на системата към профилактиката не намира отражение в бюджета.

Парите следват болничното лечение, а не профилактиката

Д-р Семерджиев обърна внимание, че в бюджета на Министерството на здравеопазването програмата за промоция, профилактика и контрол на общественото здраве е намалена с 3 млн. евро, докато средствата за диагностика и лечение са увеличени с 30 млн. евро.

„Казаното се разминава драстично с направеното. Това означава, че дори декларираните на думи реформи няма да се проведат“, предупреди той.

Истинският проблем е лекарственият сектор

По думите му общественото внимание често се насочва към доплащането в болниците, но статистиката показва различна картина.

Частните разходи за здравеопазване в България са между 37% и 40% от общите здравни разходи, като:

7% от доплащанията са в стоматологията;

8% – в болничната помощ;

11% – в извънболничната специализирана помощ;

над 67% – за лекарства.

„Доплащането е основно във фармацевтичния сектор, който е изключително нереформиран“, подчерта д-р Семерджиев.

Той посочи, че България е втора в Европа след Германия по разходи за лекарства на глава от населението, което според него показва сериозни дисбаланси.

Лекарства с цени до 15 пъти по-високи

Като пример Д-Р Семерджиев припомни одит на държавни болници, при който едни и същи медикаменти са били купувани на цени, различаващи се 10–15 пъти.

„Едно и също лекарство, със същата дозировка и активно вещество, се купува от една болница на една цена, а от друга – на 10 до 15 пъти по-висока“, каза той.

Според него причината е нормативна промяна от 2019 г., която позволява медикаменти да бъдат изваждани от ПЛС (позитивната лекарствена листа) и механизма за пределно ценообразуване.

„В България виждаме лекарства, които се купуват за 10–15 хил. евро, докато в Европейския съюз същото лекарство струва между 1000 и 2000 евро. Това е тежка злоупотреба“, заяви д-р Семерджиев.

„Държавата експлоатира частния сектор“

Един от най-критичните проблеми е моделът на заплащане на здравно-осигурителните вноски.

Според д-р Семерджиев държавата осигурява над 4 милиона души, но превежда към НЗОК едва 1,7 млрд. евро, докато частният сектор внася 2,9 млрд. евро за малко над 2 милиона осигурени.

„Това е абсолютно несправедлив подход“, категоричен е той.

По думите му, ако държавата плащаше осигуровките по същия принцип като работодателите и работещите, при приблизително 3 млрд. евро приходи от частния сектор за около 2 милиона души, тя би следвало да внася приблизително 6 млрд. евро за над 4 милиона осигурени, а не 1,7 млрд. евро.

Вместо реформи – поне оптимизация

Според д-р Семерджиев дори без цялостна здравна реформа бюджетът позволява сериозна оптимизация.

Той посочи, че през 2025 г. разходите за лекарства са изпълнени на 95,3%, но въпреки това за 2026 г. средствата за тях се увеличават с 10,2%.

В същото време дейностите на общопрактикуващите лекари, свързани с профилактика, майчино и детско здравеопазване и диспансеризация, получават увеличение от едва 4,4%, въпреки че изпълнението на бюджета им достига 99,8%.

„Това показва огромна възможност за оптимизация. Още не сме стигнали до реформите“, заяви д-р Семерджиев.

Най-тревожната прогноза – по-малък публичен ресурс

Според него най-притеснителната тенденция е заложена в тригодишната бюджетна прогноза.

По думите му публичните разходи за здравеопазване са били предвидени на 5,8% от БВП за 2026 г., но вече са намалени на 5,3%.

След това прогнозата предвижда спад до:

5,0% през 2027 г.;

4,9% през 2028 г.

„Падаме под критичния праг от 5% публични средства за здравеопазване“, предупреди д-р Семерджиев.

Според него това неизбежно ще доведе до повече доплащане от пациентите, ограничен достъп до лечение, по-ниски възможности за достойно заплащане на медицинските специалисти и спад в качеството на услугите.

Д-р Семерджиев сравнява и разходите на човек от населението: „Тази година ще похарчим около 1430 евро на човек. В Западна Европа започват от 5000 евро нагоре.“

Според него България не може да се доближи до европейските стандарти, ако публичното финансиране продължи да намалява.

„Мислехме, че ще е още от същото, но ще е още от същото в по-неблагоприятен вариант“, обобщи д-р Илко Семерджиев. І БГНЕС