Относно Сдружението на работещите в държавните психиатрични болници, отговор от д-р Иван Добринов: Това със сигурност не е „поредната“ организация. Има много НПО в сферата на психичното здраве, но те досега не са проявили никаква полезна активност по отношение лечението в държавните психиатрични болници. Точно обратното: няколко от тях системно паразитират, клеветят, претендират за контролни функции и се финансират от проблемите ни.
Останалите просто са безразлични и забравят да споменават ДПБ, все едно ни няма. От 25-30 години държавата „пести“ средства, като обезкървява финансово и кадрово най-големите психиатрични заведения и ги оставя да се самоунищожат. Например преди 25 години при нас имаше две отделения за лечение и психосоциална рехабилитация на мъже със зависимост с общо 90 легла. Преди време едното отделение /Пето мъжко/ беше закрито тихомълком, а другото, в което работя, остана само 40 легла, на фона на повишаващото се търсене на помощ. Плячкосана, разградена и изкрадена е прекрасна рехабилитационна база, която е била най-голямата на Балканския полуостров. В същото време към ДПБ се насочват най-тежко боледуващите, опасни, спешни, настанени от съда на задължително или принудително лечение, агресивни, социално слаби, бездомни, изоставени пациенти, с които никой друг не иска да се занимава. Персоналът е в пъти под необходимия минимум. Битовите условия са ужасни. На повечето места охрана изобщо няма, или тя е съвсем имитативна. Зачестяват случаите на тежки инциденти с пожари, физическа агресия, бягства, за които управляващите обикновено обвиняват единствено медицинската сестра, лекаря или санитаря, имали нещастието да са на смяна. Налага се да търсим дарения от приятели за удовлетворяване на елементарни нужди за болните: дрехи, бельо, обувки, чорапи, тоалетни принадлежности и какво ли не. Жълтите медии от години клеветят безогледно персонала, като ни изкарват садисти, убийци, крадци на вътрешни органи и какво ли не още. Популисти-политици се опитват да прокарат безумни законодателни промени, които още повече влошават ситуацията.
На принципа „спасяването на давещите се е дело на самите давещи се“ основахме сдружението. Целим то да е от полза както за пациентите ни, така и за персонала, за да можем да работим нормално и да постигаме по-добри резултати.
Катя Едрева
Красимир Велчев
3 months before
Думите на председателят на това сдружение звучат доста сърцераздирателно.Проблемът с психиатричните клиники в България обаче е много по-сложен и деликатен.Много от здравните заведения,които преди време са били психиатрични болници сега де факто са медико-социални домове.Останала е само табелата ,,психиатрична.болница".Аз съм д-р Велчев и съм написал документален роман точно по тази тематика.Книгата е ,,Царство на социопати".Няма я в търговската мрежа,но съм раздал много екземпляри по различни институции.И,както гласеше един стар лозунг ,,Преди да поискаш ,помисли какво си дал"!
Коментирай