Деца размахват ножове в софийски парк: „Изпусната ли е работата?"

Деца на около 12-13 години демонстративно се разхождат с ножове в парк в София. За това сигнализира столичанин, който твърди, че само през това лято за трети път става свидетел на подобна гледка.

Сигналът идва на фона на друг случай от последните дни, който предизвика сериозна полемика - видеото с възрастен мъж, който удря тийнейджър след размяна на реплики. Кадрите предизвикаха вълна от реакции, а впоследствие МВР задържа мъжа.

Сега Ясен Лазаров поставя другата част от същия много по-голям проблем - поведението на самите деца и границата между демонстрацията на сила, реалната опасност и отговорността на възрастните.

В публикация в социалните мрежи той разказва, че през това лято нееднократно е забелязвал младежи на около 12-13 години и по-големи да се разхождат в парка с ножове. По думите му става въпрос за т.нар. ножове „пеперуда“ и кукри.

„Конкретно за трети път пред мен“, посочва Лазаров.

Той прави връзка и със случая с ударения младеж, но поставя въпроса провокативно: ако едно дете смята, че е достатъчно голямо да плаши хората по алеите с нож, какво се случва, когато срещу него застане възрастен, решил сам да го „възпитава“?

„Наглеждат ли си родителите домочадието или е изпусната работата според вас? Как може да се противодейства във втория случай?“, пита авторът.

И точно тук историята престава да бъде само за няколко деца в парк.

Защото ножът в ръката на 12-годишен не е детайл от образа на „лошо момче“. Не е и безобиден аксесоар за снимка или клип. При конфликт една детска демонстрация може за секунди да се превърне в ситуация с последствия, които никой шамар, родителски разговор или извинение не може да върне назад.

Реакциите под публикацията показват и друг тревожен проблем. Немалка част от коментиращите смятат, че „работата е изпусната“ и търсят причината в родителите. Други стигат значително по-далеч и открито говорят за физическа саморазправа с подобни младежи.

Има обаче и хора, които предупреждават точно срещу това.

Един от коментиращите описва далеч по-разумен сценарий: при забелязано оръжие човек да остане на дистанция, да подаде сигнал на полицията и при необходимост да свидетелства. Аргументът му е прост - никой не знае как ще реагира дете с нож в ръка, ако срещу него тръгне възрастен, решил да раздава правосъдие сам.

Самият Лазаров също доразвива позицията си. Според него алтернативата на саморазправата е по-сериозен контрол от органите на реда и реакция при подобно поведение. Той смята, че санкциите трябва да стигат и до родителите, когато става дума за непълнолетни.

Проблемът всъщност има две еднакво опасни лица.

От едната страна е дете, което може да възприема ножа като символ на статус, средство за сплашване или част от някакъв уличен образ. От другата е възрастният, убеден, че няколко шамара ще поправят онова, което семейството, училището или институциите са пропуснали.

Когато тези две страни се срещнат на една алея, вече не говорим за възпитание. Говорим за риск някой да пострада тежко.

А след последните случаи въпросът „Къде са родителите?“ очевидно остава. Но до него трябва да стои и друг: къде трябва да бъдат институциите, преди ножът или юмрукът да дадат своя отговор?

https://glasnews.bg/