Диана Дамянова: Кой или по-точно какво може да свали кабинета

Те се връщат от 33-дневната си ваканция, но основните тези на политическия сезон вече бяха произнесени.

България все по-често ще има нужда от алтернатива. Както се казва, едва ли има по-откровена заявка за влизане в политиката на проекта на Радев, от това изявление.

Не, че България няма нужда от алтернатива, безспорно има, но тя трябва да бъде алтернатива в дясно.

За това предупреди във "Фейсбук" Диана Дамянова.

Такава, която да спре създаването на нереалистични бюджети, такава която да не надхвърля с разходите си, възможните приходи, такава която да не „пуска” в обществения разговор идеята за повишаване на данъците, такава на която да е известно, че с поредното безумно повишаване на минималната работна заплата ще бъде поставен под риск огромна част от малкия и среден бизнес. … Или, за да оцелеят, те ще трябва да се върнат в сивия сектор.

Но такава алтернатива въобще не се задава. Измъчени икономически гласове предупреждават, че летим с шейничката на популизма силно надолу, но популизмът не отстъпва. Нему се кланят всички, защото десни в България няма.

Затова пък има всичко друго.

Президент, чийто мандат изтича сред по-малко от 370 дни и който остро, ама мноооого остро иска да се заяви като алтернатива. Алтернатива – не само в ляво, ама и на изток, алтернатива на европейския път, който наистина успява да се дискредитира от своите високопоставени чиновници.

Проблемът е, че президентът все не улучва момента, а когато както самият той казва „алтернативата е назряла”, то пък не се задават избори.

Затова, той, президентът ще клати управлението клон по клон, листо по листо и ще се надява някакъв взрив или „черен лебед” да бутне властта и … ето ти алтернатива.

Обликът на тази алтернатива още не е ясен, както и не е ясно дали президентът смята да оглави лично тази алтернатива, ако се отвори „прозорец за избори” или както обича ще назначи някакви гълъби да го представляват.

Митът, че появата на президентския проект на терена ща „разметка” цялата политическа система сякаш вече не е толкова убедителен, пък и не е ясно какво точно ще разметка, какво ще опитоми и какво ще превземе президентът. Но е ясно, че за това са необходими избори.

Ясно е също, че такива не се задават.

В политическия дебат с много приповдигнато настроение ще влязат и защитниците на лева, тези дето мразят еврото, сякаш е живо същество и които имат огромен финансов ресурс в подкрепа тази омраза.

Тяхната цел е простичка, сваляне на това правителство, преди влизането в еврото, служебен кабинет, който отхвърля еврото и вечна дружба със СССР.

На фона на това ръководството на Възраждането е скандализирано, че сме щели да правим някакъв барут, а не направо калашници.

Истината е, че макар и мъглява, програмата на Европа към обезпечаване на собствената ѝ отбрана, никак не се нрави нито на президентската бъдеща /ако ако/ партия, нито на подопечното на Путин Възраждане, нито на приближените им обекти от политическата фауна.

Разкъсвано от вътрешни противоречия, но не такива за лявото и дясното /по този въпрос като че ли коалицията ППДБ си е постигнала ляв консенсус/, политическото представителство на „добрите сили” ще проведе активна антиправителствена политика, с елементи на граждански протест, уличен натиск и литературни шедьоври в стил „нямате белезници за всички ни”.

Само не мога да разбера как така кметът на Варна /когото лично харесвам/ е политически затворник, а зам.-кметът на София, не е такъв и в негова чест не се провеждат бурни акции на подкрепа.

Ама аз и затова не съм допусната в редиците на „добрите сили”, щото някак не успявам да правя разлика между неразличимото.

Как този подготвян буен граждански протест и евентуално сваляне на правителството биха с отразили на еврото, дето е главен, дори суперглавен приоритет на левичарите от ППДБ?

Ами ако ги слушате те какво говорят – никак. То еврото вече било прието

Ако четете конституцията – ами всякак! Просто едно ново служебно правителство може да спре процеса.

Но процеса срещу „двете свине”, както артистично се изразява ръководството на ППДБ е автентичен протест срещу завладяната държава, а пък ако при това падне еврото, еми - collateral damage.

Как тези дето са срещу еврото ще се обединят с тези дето са за еврото и как това ще бъде прегърнато от чакащият своя миг президент, който знае колко е сладко да притежаваш цялата власт /от некраткия си опит на служебни правителство/ е въпрос на аритметика, такава от първи клас.

Всички те да се обединят, да си привикат всяка блуждаеща в парламента душица на своя помощ, всякакви мечообразия и доганисти, всякакви индивидуалисти, пак не излиза аритметиката. Щото 3 е по-голямо от 2.

Това знае всеки завършил 1-ви клас, знае го дори и Венко Сабрутев.

И този влак ще спре само ако те допуснат сериозни грешки в социалната и икономическата сфера, грешки които биха довели до автентично социално напрежение.

Дали действия като повишаване на данъците и на минималната работна заплата, които биха нанесли сериозни щети на малкия и среден бизнес могат да доведат до сериозни социални последствия?

Да, могат!

Могат да доведат до бързи фалити и ликвидиране на много бизнеси /по дефиниция малкият и среден бизнес са гръбнакът на икономиката/, голяма безработица и несигурност и всякакви други резултати от леви, популистки действия.

Ето от това трябва да се страхуват ГЕРБ, ИТН, БСП и Новото начало.

Защото завладяната държава не е добро нещо, особено завладяната от популизъм.

fakti.bg