Свободата на словото в интернет е илюзия, особено когато премине през филтъра на местни интереси, дребни финансови зависимости и политически поръчки.
В ерата на социалните мрежи регионалните фейсбук групи в Габрово (както и в много други български градове) отдавна излязоха от рамките на платформи за изгубени кучета, споделяне на пътна обстановка или граждански сигнали. Днес те са мощни инструменти за влияние, контролирани от шепа безпринципни администратори и собственици. Тези самопровъзгласили се "дигитални шерифи" крият зад паравана на "правила на общността" една много по-гнила реалност: чиста политическа и финансова корупция.
Манипулация под прикритието на "модерация"
Основният проблем не е в триенето на спам, а в селективното филтриране на неудобни истини. Когато обикновен гражданин се опита да публикува материал, "хирургическа цензура" го реже. Публикацията или изобщо не бива одобрена, или бива изтрита светкавично, а профилът на автора – блокиран без право на обжалване.
В същото време профили, които бълват хвалебствия за определени политически фигури или икономически субекти, се ползват с пълен имунитет. Тази манипулация изкривява реалното обществено мнение и създава фалшива представа.
Финансовият мотив: Пари под масата за "правилното" съдържание
Зад маската на идеалисти, които "поддържат групата в свободното си време", често стоят дребни сметки. Схемата е проста и добре позната:
Платена тишина: Бизнесмени и местни феодали плащат на администраторите (директно или чрез рекламни договори за свързани с тях сайтове), за да не се допускат негативни коментари или разследвания срещу тях.
Политическа абонаментна такса: Преди избори или по време на важни местни скандали, администраторските права на големи габровски групи се "отдават под наем" на партийни централи. Всеки пост, който не отговаря на партийната линия, се обявява за "хейт" или "дезинформация" и се елиминира.
Моралният фалит на дигиталните цензори
Най-циничното в поведението на тези корумпирани собственици е тяхното лицемерие. Те често създават алтернативни групи с гръмки имена като "Нарушители в Габрово" или "За Габрово", уж за да привлекат разочарованите потребители. Но щом натрупат критична маса от членове, сценарият се повтаря – групата се осребрява政治 (политически) или финансово, а цензурата става дори по-свирепа.
Тези администратори страдат от синдрома на "малкия Хитлер" – хора без реална власт в живота, които в дигиталното пространство се чувстват като господари на човешките съдби и мнение. Те спират материали не защото нарушават добрия тон, а защото застрашават личния им джоб и сигурността на техните политически покровители.
Какъв е изходът?
Габровци са будни хора с исторически доказан характер, но докато се доверяват на компрометирани местни канали за информация, ще бъдат манипулирани. Дигиталното феодалство може да бъде съборено само по два начина:
Масово напускане на групите, в които се прилага очевидна цензура и фаворизиране. Без членове, тези групи губят финансовата си стойност за купувачите на влияние.
Алтернативни и децентрализирани платформи, където правилата са прозрачни и модерацията не зависи от това кой колко е платил на администратора.
Време е да спрем да храним с вниманието си дигиталните търговци, които продават правото ни на свободно мнение за шепа сребърници.
Димитър Димитров
