Георги Неделчев, инженер-икономист с допълнителна специалност Право на интелектуалната собственост. Активист за пряко гражданско участие с гарантиране на доходите и парична реформа.
1.
Може ли условно да разделим демокрацията на пряка, директна и представителна и бихте ли посочил къде е България, а също така и примери за страни, в които функционира съответният вид демокрация?
Демокрацията е само една и тя е такава от Древна Атина до днес, от Аристотел през Цвингли до съвременните граждански инициативи на знайни и незнайни войни на прякото гражданско участие. Да, демокрацията е само и единствено онова, което се практикува от гражданите всекидневно и постоянно като практически контрол над избраните да свършат обществената работа. „Пряка“ на практика не съществува, така завоалирано обичат да наричат анархията, а системата с представители е най-обикновен форма на олигархична тирания. Тоест истинската демокрация е само и единствено директна. В българския език съществува термин „полупряка“, обидно нарицателно за онова, което хората наричат Direct Democracy там, където повече от успешно се практикува над 170 години.
България за съжаление сега е в системата с представители, в която олигархията чрез своите финансови възможности контролира медиите и избора на партийната аристокрация. Гражданите нямат думата или могат само да участват в предплатени протести на същата тази олигархия.
2.
Може ли като основна разлика между представителната демокрация и директната да посочим, че при директната гражданите са коректив на политическите партии, които продължават да съществуват?
Основната разлика между мечтата за така наречената „пряка“ и директната демокрация е в това, че директната означава железен Правов ред, изграден с прякото участие на гражданите и включващ всички белези на истинската демократична държавност в политически плурализъм. В директната демокрация гражданите са реален коректив и винаги могат да имат последната дума, ако пожелаят и изявят ясно системно своята подкрепа. Това държи избраните в постоянно състояние на ценностен морален тонус и оказва гарантирано възпиране на корупцията, а именно системната злоупотреба с обществен ресурс става невъзможна и немотивирана
3.
Да разбираме ли, че при директната демокрация също както при представителната има законодателен орган, чийто членски състав се състои от представители на политически партии, но гражданите със свои инициативи, които са подробно уредени в закона, условно казано ще имат властта, за да отменят законите, които е приел законодателният орган?
Да, означава точно това. Характеристиките и институциите на справедливата държавност са налице, правото на политическо обединяване на граждани е защитено и винаги са налични подготвени кадри за местната и национални администрации. Обаче в крайна сметка гражданството като цяло държи здраво в ръцете си правото за взимане на окончателното решение по всеки един въпрос. Такава система има отрезвяващо и възпитателно действие върху кандидатите на политическите партии. Обезсмисля и корупционното кариерно развитие. Важно е да отбележа, че произнасянето на гражданите по поставените въпроси става след задълбочена и задължителна информационна кампания с аргументиране дебати, експертни становища и анализи за и против.
4.
Кои са негативите на пряката демокрация и защо тя не е ефективна?
Разбирането за „пряка“ у нас е свързано с унищожаването на партиите и парламентаризма. Това представлява анархистична тирания, характерна и за някои крайни монархически форми на държавно устройство. Липсата на държавни и местни институции, липсата на плурализъм и защита на идеите, извеждат напред законите на джунглата, в която по-злите, по-кресливите и по-бруталните винаги надделяват над останалите. А хората не са животни и човечеството не може да функционира като животински свят.
5.
Има ли условия в България за установяване на система на директна демокрация?
Да, българите дълбоко в себе си носят гените на държавността, на кооперирането и здравия обществен разум. Демократската република на Дякона всъщност е идея от приложената на практика система за директна демокрация в една европейска страна по времето на Национално-освободителното ни движение. Гражданите у нас искат да участват в решенията за своя собствен живот, остава и да си извоюват тази възможност. Заложено е в настоящата ни Конституция, има нужда само в привеждане в действие на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Въпросите постави
Златина Кралева.
