Една жена търси поет. Но не просто поет – истински. Такъв, който мирише на мастило и неизпратени писма, такъв, чиято душа е намачкана като карирана риза на сутринта след неразказан сън. Актрисата Теодора Духовникова изписа този вик в дигиталния ефир – като писмо в бутилка, хвърлено в океан, пълен с изкуствени приливи.
Тя не търси просто стихове – тях ги има, навсякъде. ChatGPT ги съчинява – в стил Яворов, със спомен от Вапцаров и дъх на Емили Дикинсън. Толкова точно, че човек започва да се чуди: поет е този, който пише добре, или този, който живее зле?
Духовникова иска поета със счупена биография, с нервен почерк и вечно развалена връзка с реалността. Поетът, който не знае как да бъде щастлив, защото щастието не римува добре. Поетът, който не иска да бъде харесван, а разбран. Поетът, който не влиза в Инстаграм, защото там няма тъмнина.
И тук се появява ChatGPT. Е, няма как да пуши, няма таванска стая, нито бивша любов, която да не го е забравила. Няма трагедия, няма тяло, няма срам. Но има рими. И още как! Всякакви – тъжни, дълбоки, кървящи, умни. Въпросът е: това достатъчно ли е?
Не.
Не и за Теодора. Не и за онези, които искат да се влюбят в думите, не защото са правилни, а защото са опасни.
Какво правим с "поетите на GPT"? Оставяме ги да съществуват. Те са като имитация на кожа – изглеждат добре, но не миришат на нищо. Чети ги, ако ти трябват строфи за покана за сватба. Но ако искаш онзи пулс, онзи вътрешен разпад, облечен в думи, ще трябва да изчакаш. Поетите не идват по команда – те се случват.
И когато се появят – ще ги познаеш. Ще ги усетиш не с очите, а със сърцето, което се свива от една дума. GPT не може да те нарани. Истинският поет – да. И затова го помним.
P.S. (написан от ChatGPT)
Дори аз знам: "Поезията не е подредени думи. Поезията е разтревожена тишина след тях." Аз съм добър с думите. Но тишината – тя е ваша. Там живее поетът. Намерете го.
А ето и целия пост на Теодора Духовникова, публикуван във Facebook:
Откакто всяко 15-годишно дете с прилична литературна култура може да поръча днес на Chat GPT да му напише стихотворение, в избран от него стил, на избран от него любим поет и по зададени темички и думи и Chat GPT да си го изплюе поносимо добре… се питам… какво стана с онова особено чувство да се влюбваме в поетите си, ако поетите ни днес не са за влюбване, понеже не са поети?
Ебаси. Искам си влюбването. Искам си мастило, тежка биография, отшелничество, личен пример, катастрофални любови, невъзможност, арогантност , нежност, непотребност, не примиримост, не-съвместимост с баналния живот, искам автентичност, за да ви разпозная, че сте истински.
Че доста “добри” Chat GPT поети разпознавам напоследък… Какво да ги правим?
Киро Факиро
10 months before
Шапката червена сега и на Духовникова ще намери кусур:-)
Коментирай