Свети Влас и курортен комплекс „Елените” са изправени пред безпрецедентна екологична и икономическа криза в разгара на летния туристически сезон. Докато хиляди туристи плащат за чисто море и спокойна почивка, под повърхността на лъскавите курорти тиктака екологична бомба, заложена преди близо две десетилетия. Проблемът с пречистването на битовите отпадни води (БОВ) в района вече не е просто инфраструктурен дефицит – той е огледало на дългогодишно институционално бездействие, корупционни практики и разпънат чадър над местни феодали.
В епицентъра на този скандал стоят три страни: Община Несебър под ръководството на дългогодишния кмет Николай Димитров, монополистът „ВиК Бургас” и частната Пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) „Елените”. Резултатът от техния сблъсък е брутален: претоварена инфраструктура, потулени разливи на фекални води в морето и милиони левове, събрани от гражданите за услуга, която държавата и общината реално не извършват.
Хронология на презастрояването и Параграф 22
Проблемът датира от 10-20 години и има съвсем ясен генезис – бруталното, неконтролируемо презастрояване на бившето село и настоящ град Свети Влас. Година след година местната власт в Несебър одобряваше подробни устройствени планове (ПУП), издаваше разрешения за строеж и вдигаше огромни хотелски комплекси, без никой да си зададе елементарния въпрос: Къде ще отидат отпадните води на тези десетки хиляди нови легла?
Капацитетът на съществуващата канализационна мрежа отдавна е прехвърлен. Единственото съоръжение в района, което физически може да поеме и пречисти тези води, е ПСОВ „Елените”. Станцията обаче е частна собственост – притежание на мрежа от фирми, свързани с Ветко Арабаджиев. Тук се ражда първият абсурд. Съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), нито Община Несебър, нито ВиК операторът имат право да присъединяват нови абонати към чуждо съоръжение без съгласието на собственика.
Въпреки това, Община Несебър и ВиК Бургас масово съгласуват включвания в колектора за БОВ още на етап „визи за проектиране” на новите хотели. Те правят това, без да са собственици на ПСОВ и без изобщо да отправят писмено запитване дали станцията има хидравличен капацитет да приеме новите обеми. За сметка на това, институциите редовно и акуратно прибират в бюджетите си неправомерни такси за включване.
Схемата за милиони: Пари срещу чист въздух
Правният абсурд се задълбочава от официалните позиции на местната администрация. Община Несебър категорично отказва да възложи пречистването на отпадните води на Свети Влас директно на ПСОВ „Елените”. Мотивът на общинските юристи е юридически шедьовър на некомпетентността или умишления саботаж: дейността вече била възложена на „ВиК Бургас” и законът не позволявал „второ възлагане”.
„Да, ама не”, както би казал класикът. Юридическият и фактическият абсурд тук е крещящ:
- ВиК Бургас няма собствена пречиствателна станция в този конкретен район.
- Държавният монополист отказва да сключи договор за превъзлагане с реалния собственик – ПСОВ „Елените”.
- Същевременно ВиК Бургас редовно фактурира и събира от гражданите и бизнеса в Свети Влас такса за „пречистване”.
Тези пари влизат и остават по сметките на ВиК дружеството. Собственикът на пречиствателната станция, който реално извършва физическата и химическата обработка на водите и хаби ресурс за това, не получава нищо. Това е класическа схема за неоснователно обогатяване под егидата на държавния монопол, докато частният инвеститор е принуден „доброзорно” да спонсорира публичния сектор.
Институционален натиск и „дивите глоби”
Когато частното дружество започне да изнемогва под тежестта на огромните дебити, идва ред на институционалните „бухалки”. Вместо да си свърши работата чрез реален екологичен мониторинг и предписания за разширяване на мрежата, Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и РИОСВ-Бургас влизат в ролята на палач.
Тъй като станцията работи в брутално нарушение на параметрите си поради претоварване, предизвикано от самата община, държавата започва да налага огромни, „диви глоби” на ПСОВ „Елените”. Според запознати, тези санкции не целят опазване на природата. Те са част от добре обмислена схема на „бай Ганьо Несебърски и хитреца Бургаски” (визирайки дългогодишния кмет Николай Димитров и бившия управител на ВиК Ганчо Вълков Тенев, известни с изключително близките си отношения). Целта е станцията да бъде доведена до умишлен фалит, след което да бъде конфискувана без пари за покриване на дългове и предадена в „правилните” ръце.
В тази игра се намесва и Бургаската прокуратура. Вместо да разследва корупционната ос и източването на таксите, тя издава странно, силно ограничително постановление. Неговият юридически смисъл остава абсолютно мъгляв за експертите, но фактическият му ефект е вреден – то блокира всякаква възможност за пазарно или технологично решение на казуса.
Потуленият разлив и цената, която плащаме
Докато „атовете се ритат”, потърпевши са обикновените граждани и целият туристически сектор. Претоварената ПСОВ „Елените” не е просто абстрактен юридически спор – тя е реален риск за здравето на хората. Потвърждение за това дойде в самото начало на настоящия туристически сезон, когато в района е регистриран голям разлив на непречистени битови отпадни води.
Въпреки сериозността на инцидента, информацията светкавично бе потулена от местните здравни и екологични власти, за да не се провали сезонът. Но природата не може да бъде излъгана с административни актове. Морето в района е подложено на системно замърсяване, а вонята и лошите показатели на водата рано или късно ще излязат наяве, нанасяйки съкрушителен удар върху имиджа на Свети Влас и Елените като елитни дестинации.
Инвеститорът Ветко Арабаджиев, оплетен в собствените си съдебни и фактически проблеми, вероятно се страхува да сигнализира националните институции или централната преса, за да не провали крехкия баланс, в който се намира. Така омертата се затваря.
Време е за отговори
Чакането не работи в полза на хората. Наводненията от есента на 2025 година вече показаха какво се случва, когато инфраструктурата е изоставена на произвола на съдбата. Сега, в средата на лято 2026 г., кризата с отпадните води заплашва да довърши това, което природните бедствия започнаха.
Община Несебър има законов дълг – или да откупи и модернизира съществуващата станция, или да изгради нова, общинска ПСОВ с адекватен капацитет. Вместо това те „въртят синджирчето” и прибират парите на данъкоплатците. Време е държавните органи в София, извън обръчите от зависимости в Бургаска област, да се намесят незабавно, преди Свети Влас да се превърне от перлата на Черноморието в неговата най-голяма септична яма.
