ЕС ни задължава да плащаме депозит за всяка бутилка минерална вода и кенче бира или безалкохолна напитка

Всяка държава членка на ЕС трябва да рециклира поне 80% от  пластмасовите бутилки и метални кенчета до 2028 г. Ако не успее да покрие това условие, тогава се задължава да въведе т.нар. депозитна система. Това предвижда Регламент 2025/40 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 19 декември 2024 година относно опаковките и отпадъците от опаковки.

Какво представлява депозитната система

Когато купуваме минерална вода или друга напитка в пластмасова бутилка до 3 л. или бира и безалкохолна напитка в метално кенче, ни се начислява възстановим депозит. Ние заплащаме този депозит. След това можем да си получим обратно платената такса, като върнем празната бутилка или кенче.

Тази система за рециклиране на бутилки и кенчета е известна като Депозитна система. Цената на депозита се добавя автоматично към цената на напитката. Можем да получим депозита си обратно, като върнем празната опаковка, стига да е в оригиналния си търговски вид и е невредима. Целта е по този начин да се насърчат потребителите да връщат празните ПЕТ-бутилки и метални кенчета, които след това да се рециклират и използват отново.

Колко струва депозитът

Всяка страна-членка сама определя размера на депозита, но в държавите, които са въвели тази система, цената варира от 10 до 25 евроцента.

Къде се връщат празните опаковки

Този въпрос също трябва да се уреди законово от отделните страни-членки. Вариантите са три: опаковките да се връщат в търговски обекти, които имат поставени вендинг машини, т.е. връщането да става автоматично, или ръчно, ако магазинът няма такъв автомат. Другият вариант е връщането да става в приемателни пунктове. И третият вариант е комбиниран – в търговски обекти и приемателни пунктове.

Какво се случва, ако си купим напитка в ресторант или кафене

Някои ресторанти и кафенета може да начислят депозит, ако закупим напитка в бутилка или кенче.

Обикновено ресторантите с възможност за сядане и други заведения, които се фокусират върху консумация на място, няма да начисляват депозитна такса. Това е така, защото те могат сами да събират и връщат празните опаковки.

Заведенията за бързо хранене и други бизнеси, които се фокусират върху консумация извън обекта, обикновено ще таксуват депозит. Това е така, защото ще вземем бутилката или кенчето със себе си.

Кой ще се разпорежда с парите от депозитите

Макар привидно депозитната система да изглежда благородна кауза за събиране на повече бутилки и кенчета за рециклиране, тя всъщност генерира милиони евро печалби. Причината: не всеки потребител ще върне празната опаковка, следователно няма да си потърси депозита. Парите, които е платил, ще се акумулират в някаква сметка. Чия?

Всяка страна-членка трябва сама да реши законово какъв да е депозитният оператор – органът, който ще се разпорежда с депозитите на хората. Той може да е държавен или частен. Ако е държавен, тогава депозитните такси от невърнатите бутилки и кенчета ще остават в държавата. Ако обаче депозитният оператор е частен, тогава частни фирми или организации ще отговарят за тези непотърсени пари.

Какви са печалбите

Над 3 милиарда броя ПЕТ-бутилки с минерална вода до 3 л. и метални кенчета с бира и други напитки се очаква да бъдат продадени през 2028 г. в България, според прогнозните данни на четирите екоорганизации, извършващи рециклиране у нас, показа проверка на Обективно.БГ. При депозитна такса от 10 евроцента на бутилка/кенче, това означава, че около 300 милиона евро ще влязат в депозитния оператор.

Не всички 3 милиарда броя опаковки ще бъдат върнати обаче. При събираемост от 70% например (30% невърнати опаковки) в депозитния оператор ще останат около 90 милиона евро.  Освен парите от невърнатите депозити операторът ще печели допълнително от продажбата на суровините за рециклиране, както и ще прибира такса от задължената индустрия. Разходите, които ще има, са за ръчно събиране в магазините или пунктовете за събиране, както и за закупуване и поддръжка на вендинг машини, за транспорт на празните опаковки и административни разходи (за персонал).

Въпросът, който трябва да реши българският парламент, който предстои да приеме съответното законодателство във връзка с Регламента на ЕС, е дали тези милиони евро ще остават в държавата или в частни фирми, както и ако тези печалби се контролират от частни фирми или организации, натоварени с процеса, как ще се гарантира, че интересът на потребителите е защитен.

https://obektivno.bg/