ЕС плаща медицински спа услуги, България-не

Директива на ЕС включва спа терапията в пакета за здраве

Чужденци идват в скъпите ни хотели по морето за процедури, финансирани от здравните им каси

Терапевтичните грижи са част от медицинския пакет

Медицински спа услуги заплащат здравните каси на повечето страни от ЕС, но България не е сред тях, коментираха специалисти по рехабилитация.
Медицинските спа услуги и рехабилитацията, балнеологията, климатолечението, терапиите с минерални води са вече интегрирани в здравеопазването като неразделна част от политиките за медицински туризъм и профилактика на Европейския съюз и са част от здравните услуги с европейска директива 2011/24/ЕС за трансгранично здравно обслужване, припомни доц. Сийка Кацарова, президент на Европейската СПА асоциация (ESPA) и председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) по време на международна конференция Health Exchange Summit в курорта Златни пясъци, уважен от експерти от двадесет европейски държави.
В България темата за покриване на възстановителните терапии от здравната каса, по начина, по който това се прави вече и в много бивши соц държави и в Западна Европа, е далеч от реално приложение. Така германци, чиято здравна каса включи България в списъка с държавите, където техните терапии се покриват, могат да идват и да се ползват от качествено постболнично и терапевтично лечение, но българите са длъжни да вземат отпуска и да платят всичко от джоба си. За досегашните правителства в страната ни, европейската директива е по-скоро екзотика и намира слабо реално приложение. Причината е, че Директивата не задължава правителствата да разширяват здравните си пакети.
Държавите, приели терапевтичните и възстановителни процедури като същинско лечение и затова покриват разходите, са Франция, Германия, Италия, Словакия, Чехия. Само процедурите се покриват от здравните системи в Полша, Унгария, Румъния, Словения.
В България модерните медицински спа центрове не са лечебни заведения по смисъла на Закона за здравето и остават извън обхвата на НЗОК.
“Категорично е доказано, че 1 евро, вложено в профилактика, спестява 7 евро в болнично лечение”, коментира доц. Сийка Кацарова.
“Хората стават все по-натоварени и в същото време по-седящи, по-болни и по-кисели” - с усмивка коментира Кацарова.
Експерти дадоха примери за утвърдени европейски практики при които целият пакет от извънболнични терапевтични процедури са поставени неразделно от традиционната медикаментозна грижа. Психологическото състояние на пациентите е водещо в трайното им излекуване и особено след тежки медицински манипулации, както и при доказано хронични състояния, балнеологичните процедури вдъхновяват хората и създават усещане за лекота и прилив на физически сили. Не става дума за заместване на класическото болнично лечение с луксозно настаняване и приятни терапии, нито за произволен личен избор, а за медицинско назначаване на конкретни процедури, които възвръщат пълната работоспособност на пациента.
Участниците в конференцията на Златни пясъци почти единогласно заявиха, че страната ни е с огромен потенциал, който заслужава да бъде максимално развит, но това тепърва предстои. На една плоскост се поставят естествените минерални води, възможностите за климатично лечение, високата квалификация на лекари в сферата на извънболничните терапии. Липсва обаче цялостна национална стратегия и е налице разнобой в субективното усещане за атмосфера на всяко от местата, които предлагат подобни услуги, както и тяхното съдържание.
Все още не е ясно колко специалисти-рехабилитатори са необходими в тази сфера и дали те могат да разчитат на целогодишна заетост. Не знаем също колко са чуждите гости на страната, които пристигат с цел да ползват специализирани процедури, а не ги включват във ваканцията си, като услуга за разнообразие.
Потенциалът на България е неразработената ниша за терапии за деца за които климатичното разнообразие на страната е благословия.

Петр Кулханек, бивш кмет на Карлови Вари и бивш министър на регионалното развитие и туризма на Чехия 

Излекуване без цветя и дървета не може да се случи

- Г-н Кулханек, в Чехия предлагате спа програми за деца и те могат да започнат от много ранна възраст. Разкажете повече за това.
- Много са децата, които страдат от наднормено тегло, диабет, нарушения на опорно-двигателната система и други проблеми. Изградихме ефективна система за помощ още от ранна възраст - програми срещу затлъстяване, диабет и проблеми с двигателния апарат. Основната група са деца между 6 и 15 години.

- Семейството ли плаща за тези терапии или те минават през здравната система?
- Ако от лечението пряко зависи здравословното състояние, то се покрива от здравната застраховка. Общественото осигуряване покрива и престоя на родителите при по-малките деца. За Чехия това не е нещо ново - просто развиваме системата, за да бъде по-ефективна и да обхваща повече диагнози и заболявания, които могат да се повлияят от спа лечение.

- Според Вас близо сме до европейско решение, при което спа и медицинските спа центрове да станат част от здравната система на Европа? 
- Съществува общ термин за заболяванията на съвременната цивилизация, които произтичат от начина ни на живот - стрес, затлъстяване и куп други нарушения. Те са и психологически, и физически. Събираме и предоставяме данни, че спа лечението при съвременните заболявания може да бъде поне толкова ефективно, а понякога и по-ефективно от традиционното медицинско лечение. Диалогът с Европейската комисия е достигнал етап в който експертната комисия е отправила конкретни препоръки. Огромен е броят на хората в Европа, които попадат в заболяванията, свързани със съвременния начин на живот. Ние искаме спа лечението да бъде подкрепяно по същия начин, както традиционното болнично лечение и специализираните медицински терапии, което досега не беше така. Вече виждаме промяна в начина на мислене. Все повече хора започват да възприемат спа лечението като равностойно на медицинското. Опитваме се да убеждаваме вземащите решения не с усещания и впечатления, а с категорични данни.

- Как българските спа услуги се представят спрямо най-добрите примери в сектора?
- Мисля, че потенциалът на българските минерални извори и спа курорти беше открит доста по-късно, отколкото е традицията при нас. Но в България разполагате с много природни минерални извори, които дълго време не са били използвани. Сега, след като сте възприели европейските модели за спа лечение, използвате тези ресурси много повече отпреди. Особено тук, по крайбрежието, видях нови курорти, които не са основани само за хотелски комфорт, а са посветени на оздравителните терапии с вода. Мисля, че бъдещето на България е светло и страната може да стане много сериозен конкурент на другите европейски спа дестинации.

- Когато говорим за развитието в Чехия, обръщате ли внимание и на градини, цветя, алеи за разходка и допълнителни преживявания извън самото лечение?
- Току-що споменахте най-голямата разлика между чешките спа курорти и България. При нас - в Карлови Вари, Франтишкови Лазне, Марианске Лазне и другите - средата е част от лечението. Една от причините тези места да бъдат включени в ЮНЕСКО не са само минералните извори, а и терапевтичният ландшафт - паркове, гори и цялата околна среда.
Тъй като съм запален бегач, през последните дни тичах по крайбрежието и именно там видях най-голямата разлика, върху която според мен трябва да се работи: видях прекрасни нови курорти, модерна архитектура, вили, апартаменти и спа комплекси. Но между тях са стари сгради в лошо състояние, занемарени терени, проблеми с инфраструктурата, с пътищата, парковете, зелените площи и поддръжката на обществените пространства. Трябва да работите по-усилено върху цялостната среда. Не просто изолиран курорт, където човек прекарва седмица или две, а място, в което и извън хотела всеки се чувства добре. Ако човек излезе от курорта и не е доволен от средата, качеството на преживяването намалява. Трябва всички да са убедени, че инвестициите в обществените пространства и средата ще се върнат като икономически ползи и развитие на спа туризма.

Влагат 120 млн. Евро в 10 здравни заведения

Хърватия залага на специални болници

Специалните болници в Хърватия са всъщност центрове за рехабилитация и подобряване на общото състояние на хората, които след лечение или поради претоварване, се нуждаят от помощ. Министерство на здравеопазването на Хърватия влага 120 млн. евро по линията на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), разпределени между десет болници, кандидатствали по програмата, които предлагат съвременните терапии. Те са напълно безплатни за пациентите, изпратени по медицински показания.
Медицинските заведения обаче навлизат и в директна конкуренция с подобни на тях в други държави. В подобна хърватска болница една от най-легендарните скиорки Яница Костелич, носител на шест олимпийски медала и три големи кристални глобуса, прави всички възстановителни процедури след десетина тежки операции на коляно, които претърпява по време на състезателната си кариера.
Здравният туризъм в Хърватия започва да се развива още по времето на австрийската империя. Остров Лошинь, получил статут на климатичен курорт през 1892 г. с указ на австро-унгарското Министерство на здравеопазването, е наречен “Остров на младостта” и там успешно се лекува астма. Лично император Франц Йосиф I изгражда резиденция на острова, а аристокрацията пътувала дотам с кораби за продължително лечение на дихателни и алергични проблеми.

Лекарите ни са признати с компетентност

Младите търсят ритрийт, хората над 55 - движение

Програми за дълголетие, потапящо усамотение, наречено с модерната английска дума “ритрийт”, водни и дихателни оздравителни терапии и близост с природата са най-търсените ниши и то от хора между 25 и 32 години. Ранната грижа за душевното здраве и хармония се изразяват в търсене на просторни, спокойни и тихи места с отлична хотелска база, здравословна местна прясна храна и терапии, които създават усещане за лекота и безгрижие.
Хора на възраст между 55 и 70 години се насочват към подобна среда, но те искат и движение, което утвърждава усещането им за жизненост и всичко, което ги кара да усетят подмладяване.
Общият знаменател и в двете тенденции е изискването за покой, чистота, простор и хубава местна храна в качествени хотели с гарантирано качество на обслужването. Второто изискване се отнася до правилен избор на терапии, които да доведат до дълготраен ефект. Българските лекари, които се занимават с възстановителни процедури са признати за своята компетентност и умения.

Веселин Налбантов, хотелиер и зам. председател на БХРА:

Можем да станем най - големия спа център в Европа

На няколко места в Слънчев бряг има геотермални води. Това е проучване на Минно-геоложкия институт. Водите са горещи, поне на 1000 метра дълбочина. Това съм го заявявал нееднократно и според мен, ако тези води се използват, можем да станем най - големият спа център в Европа. С разработена огромна база сме. Особено извън активния летен сезон. Има море, има прекрасен въздух, много хотели. Имаме такова богатство, но никой не се занимава и не си мърда пръста да направи нещо по въпроса.

trud.bg