Съжалявам, че трябва да го кажа, но на Валя Балканска вече трябва да й се плаща, за да не пее... Ужасно е, когато човек, притиснат от нуждата, яхне мъртвия си глас... Обидно е да я разкарваме из събори така, както се разхожда бяла мечка. Все пак, тука не е ареалът за бели мечки, пък и е твърде горещо. Аз обичам Валя. В един период бяхме и приятели. Но човек трябва да знае кога да спре. Така спрях на четиридесет да пиша поезия. Същото ще направя и с прозата. Защото талантът е и осъзнатият момент за "край"... Трябва да осъзнаем, че някои неща си отиват преди нас.
Че гласът на певеца умира преди самия певец, че талантът се изчерпва преди тялото... Господ е налял толкова, колкото можем да носим. И ни е дал още малко време да се радваме на това, което сме направили. За останалото народът го е казал: "Нека да не акаме на метеното"... Защото Господ е дал толкова, колкото можем да носим - останалото е изнасилване на Господ...
Христо Стоянов
гост
9 months before
Не съм съгласен, талантът, ако го имаш, се ражда с теб и умира с теб. Докосване от Бог го наричат. Не пречи да вършиш това, с което си надарен, докато си жив. Оставям настрана болести или някакво друго нещастие, което би могло да те лиши от ръце, ако си художник. но те пък рисуват с четката в уста, дори с крак, има такива. Или да си изгубиш гласа по здравословни причини. Или ума, което е най-страшното. Не съм чувал Валя Балканска от години, не знам как е, пее ли и защо го прави. Не нея коментирам, а концепцията за спирането. Щом човек може нещо, нямат значение годините и не разбирам тези, които считат, че трябвало да се спре навреме. Индивидуално е, решаваш за себе си, един спира, друг - не.
Коментирай