Когато намериш сродната си душа, духът ти просто полита
С колегите ми от “Петък вечер” постоянно си правим номера
Известният актьор Христо Пъдев е роден е на 23-ти декември 1984 г. в град София. През 2003-та завършва Математическата гимназия в Казанлък. След това следва информатика, но артистичната му природа взима връх и се насочва към НАТФИЗ. Приет е в класа на проф. Атанас Атанасов. Кариерата му не започва с летящ старт, но постепенно набира скорост и днес той е сред най-търсените и обичани актьори у нас. От 2014 година, Христо става част от трупата на Малък градски театър “Зад канала”. Той играе в известни постановки, като “Човекоядката”, “Дванайста нощ”, “Изкуството на комедията”, “Том Сойер”, “Законът на Архимед”, “Трейнспотинг”, “Граф Монте Кристо”, “Случаят Джем” и др. През 2022 г. се появява и супер успешния спектакъл “Петък вечер”, а година по-късно става факт и продължението му “Неделя сутрин”. Христо се превърна в любимец на тв-аудитория с ролята си от сериала “Татковци”, както и с участието си в популярното куиз шоу “Кой да знае?” по bTV. През лятото на тази година, актьорът се ожени за колежката си Цветина Петрова, с която имат две деца - Петър и Яна.
Съпругата ми много ме промени и намести всички чаркове в мен
- Христо, на 25-ти ноември, в Зала 1 на НДК ще се състои юбилейното 150-то представление на спектакъла “Петък вечер”. Според теб, какво го прави толкова успешен и харесван от зрителите и подготвили ли сте много изненади за юбилея?
- Не знам какво ни прави толкова успешни - все още съм изненадан! Ние сме си много близки със Стоян Дойчев, Павел Иванов и Филип Буков, с които снимахме “Татковци”. Оттам тръгна и нашата дружба. Искахме да продължим тази хубава енергия между нас и така преди четири години и половина създадохме “Петък вечер”. Тогава търсихме, но не намерихме подходяща пиеса за нас и решихме сами да създадем такава. Помогнаха ни режисьорът Ивайло Ненов и жена му Ваня Георгиева и вече четири години и половина “Петък вечер” пълни салони и почти няма място, където да не сме го играли и да не сме “sold out”! След това създадохме и втора част - “Неделя сутрин”. Най-вероятно трябва да минем и през останалите дни от седмицата... (Смее се.) Успехът на представлението вероятно се държи на това, че не се преструваме и нямаме големи претенции - просто се забавляваме истински. Сега много се вълнувам и за Зала 1 на НДК. Там спектакълът ще бъде с леко променена визия, защото това е много голяма сцена - ще добавим много светлина, както и някои от номерата, които правим в “Неделя сутрин”. Със сигурност ще има изненади и зрителите ще получат повече отколкото на обикновено представление в нашата си зала. Няма как да е иначе - Зала 1 задължава!
В “Неделя сутрин”, актьорът демонстрира и футболните си умения.
- Кой е най-големият шегаджия от вашата актьорска група в “Петък вечер” и правите ли си номера на сцената и извън нея?
- Постоянно си правим номера! Не са едно или две нещата, защото сме нон-стоп заедно на турнета и по-често се виждаме помежду си, отколкото си виждаме децата! Много се забавляваме заедно. Най-големият зевзек е Стоянчо, той е в епицентъра на всички смешки. За мен най-хубавото качество е самоиронията и всички от нашата група го притежават.
- А как изглежда идеалната “петък вечер” за теб, когато нямаш спектакъл, или друг ангажимент?
- То много-много не остава такова време, защото имам доста представления- играя по 23 вечери в месеца! Преди 20 години беше едно, сега е друго и обичам да съм вкъщи с моите деца, да се забавляваме и прекарваме време с тях. Ритаме футбол, решаваме пъзели, рокли се обличат, какво ли не... Играем и женски и мъжки игри и всичко е много вълнуващо и забавно.
- Ти си в една от главните роли в хитовия спектакъл на МГТ “Зад канала” “Трейнспотинг”. Какво ви споделят младите зрители след представлението - успяло ли е то да им повлияе и да не се докосват до наркотиците?
- Надявам се, дано посланието му да стига до хората. Тези, с които съм общувал са впечатлени и имат нужда да си поговорим след представление. Споделят ми, че силно им е повлияло емоционално и не биха пробвали. Вярвам, че такъв тип проблеми и зависимости трябва да бъдат осветлявани - говоря не само към наркотици, но и към хазарт, алкохол... Трябва да се помага на тези хора. Получи се важно и хубаво представление и го препоръчвам на вашите читатели. Аз съм късметлия, много си харесвам спектаклите, забавляваме се с колегите и ми е приятно да играя в тях. Режисьор на “Трейнспотинг” е Елица Йовчева и хубаво си работим с нея. В него играе и актрисата Цветина Пъдева (съпругата на Христо), което също е удоволствие за мен.
Христо в центъра на купона, заедно с колегите от “Петък вечер”
- Теб лично, изкушавали ли са те с наркотици и какво мислиш да новия бич - фентанила, който за съжаление е много достъпен?
- Аз самият някак си не съм се изкушавал, дори и средата, в която съм се движел не е била изкушена от това. В това отношение животът ме обича и не ми се предостави възможност да кривна от правия път - Слава Богу! За щастие нямам и други зависимости, рядко пия и само по някакъв повод... Фентанилът е нещо страшно! За него знам, че е над 50 пъти по-силен и пристрастяващ от хероина. Проблемът е, че е много евтин и достъпен. Покрай репетициите на “Трейнспотинг” гледахме клипове с хора, които употребяват фентанил - много неприятна история...
- Преди броени дни беше Денят на Народните будители. Кои са будителите в твоя живот?
- Аз идвам от семейство, в което над 90 процента са учители- моите дядовци, баби, родители, чичовци и лели, начело с дядо ми, на който съм кръстен. Това са моите будители! В гимназията също срещнах такива хора, а след това моят професор в НАТФИЗ - Атанас Атанасов ми даде светлината, която бях поизгубил, защото ме скъсаха веднъж, втори път също, но от третия път влязох. Това не е проблем, защото както дядо ми казваше: когато ученикът е готов, учителят сам идва при него! Всичко се случи по-най-хубавия начин за мен. Актьори, колеги, приятели, с които си партнираме на сцената също са ми повлиявали. Много будители имам в живота, но най-важният от тях е моята съпруга, която много ме промени и намести всички чаркове в мен.
- Твой преподавател е бил и известният ни физик Теодосий Теодосиев- Учителят Тео. Какво ти даде общуването с него?
- Той ми беше преподавател по физика в гимназията в Казанлък. За съжаление, не можах да взема много от него, защото той беше достъпен за по-умните ученици, аз не бях такъв, а обикновен - среден. Той ни казваше: “Вижте, получавате тройка по милост от мен, заради усилието да идвате до училище, но трябва да препишете тетрадката с целия материал! А материалът беше доста, обаче аз го преписах два пъти и имах четворка! С други думи ни казваше: поне като сте прости да сте трудолюбиви! (Смее се.) Така че, взел съм трудолюбието от този велик човек. Физиката е за мозъци, устроени по друг начин. Ако бях станал физик, щях да съм посредствен физик, а сега съм среден актьор. (Смее се.)
- За съжаление, за много млади хора днес липсват истински будители и те искат да приличат на различни риалити герои, инфлуенсъри, или дори гангстери...
- Не знам какво да кажа - живеем в особено време на социалните медии и такива образи са много достъпни за младите. Ще ми се да не е така, да ги следят само за забавление, защото няма как да не ги гледат като са постоянно на телефоните, но да подражават на такива хора ми се струва безумно! Трябва малко да си отсяваме личностите, на които подражаваме и харесваме, поне да са по-симпатични и смислени. Да са хора с постижения и образование, за да вземат младите хора някакъв пример и после да могат да вържат едно изречение от начало до край, или няколко поредни думи без правописна грешка. Всичко обаче е в семейството, ако децата растат в по-здрава среда, може би нямаше да е така.
- Ти си брезнишки зет, а Брезник е много близо до Перник. Това помогна ли ти за спектакъла “И верният отговор е...?”, където си в ролята на треньор на “Миньор Перник”?
- В Брезник и Перник се говори по един и същи начин, а в представлението упорито се опитвахме да постигнем този диалект. Аз съм от Павел баня и ми беше трудно да превключа, защото не го познавам добре, но Луиза си е перничанка и стриктно държеше на местния диалект. Бабата на Цветина много ми помогна да го усвоя и съм си вкарал не едно и две изречения от нея в постановката. Например определението за една жена: “Мани я тази Гери, тя не е у център!” Тоест, че не е добре.
- Предстои да излезе и нов филм с твое участие, който е сниман изцяло в Перник. Какво ще споделиш за него?
- Да, тази година в Перник снимахме “Дълговете на инспектора”, който в момента е в монтаж и може би догодина ще е готов. В него играем с Алена Вергова и Захари Бахаров. Беше много приятен снимачен процес. Режисьор е Теодора Маркова, като това е нейният кинодебют. Моят прототип работи във фирма за бързи кредити и по време на снимките на улицата хората гледаха декора и надписа за кредити и буквално идваха при мен да искат кредити! Казвах им: “Елате утре!” (Смее се).
- Съпругата ти Цветина също е актриса. Какво в нейния характер цениш най-много?
- Всичко ценя в нея! Тя е лепилото на нашето семейство и целият баланс, който ме заобикаля. Сред най-важните є качества е вродената природна интелигентност, каквато никога не съм срещал в друг човек! Тя умее да разбира всеки, никога не съди никого, затова всички приятели най-обичат с нея да си говорят. Когато човек намери своята сродна душа, духът му просто полита и тогава започват да се случват хубавите неща. Цвети е моята пътеводна светлинка.
- А кои са най-важните уроци, на които искаш да научиш децата ви и виждаш ли много твои черти в тях?
- Виждам и хубави и лоши такива. Под лоши имам предвид, че моят син също е доста нетърпелив, все бърза нещо да му се случи. Много е експресивен, което хем е хубаво, хем не. Важното е да са здрави и с добри сърца и да помагат на хората около себе си, колкото е възможно. Останалото ще го постигнат сами. Най-важно наистина е да си добър и смислен човек, който да дава добавена стойност, иначе за какво си му на това общество?!
- Успехът не идва бързо при теб - имал ли си моменти на отчаяние?
- Не, нямам дефиниция на успех и никога не съм търсил конкретен успех. Винаги съм щастлив от пътя, по който вървя и театърът е моята най-голяма любов. Нашата професия прожекторите я осветяват повече и биваш забелязан по-бързо, но за мен най-важното е да имам работа и да играя и я върша по-най-съвестен начин. Винаги съм доволен и гледам позитивно на всичко, което ми се случва. В последните години снимах сериали, после “Кой да знае” и хората ме познават, но това нищо не означава, ако не си вършиш добре работата. Има известни хора, но с какво са известни - никой не знае! Аз съм щастлив, че благодарение на моята професия хората имат интерес към мен и ме търсят.
- Какви въпроси си задаваш като гледаш тези масови протести и безредици в цяла Европа?
- Всеки протест и насилие мен ме натъжава. Живеем в тежки времена - войни отляво и отдясно, навсякъде проблеми, не се чувствам добре...
- В какво вярваш и откриваш надежда?
- Вярвам в доброто, в любовта и в децата. В това, че ако всеки си върши работата съвестно ще е по-лесно за всички и вярвам, че ако четем хубави книжки има шанс да не сме толкова прости. Трябва повече да се грижим за духа!
Автор: Светла Йорданова
trud.bg
