Икономист: Налага се закриване на една трета от общините в България

Според старши икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов България се намира в момент, в който е наложителна дълбока реформа на местното управление, включително значително намаляване на броя на общините. По негови оценки между една трета и половината от съществуващите местни администрации следва да бъдат закрити, тъй като не отговарят на законовите изисквания за минимален брой жители и устойчиво демографско развитие, цитира го БНР.

Николов посочва, че структурата на централната и местната администрация вече не съответства нито на демографската картина в страната, нито на реалните потребности на бизнеса. Той припомня разпоредбите на Закона за местното самоуправление и административно-териториалното устройство, според които нова община може да бъде създадена само ако има над 6000 жители и положителна демографска тенденция.

Анализ на ИПИ показва, че поне 80 общини в момента не покриват този критерий, а още около 30 са на прага да паднат под изисквания минимум от 6000 души. На тази база икономистът стига до извода, че е необходима консолидация на общините, която вероятно ще засегне между една трета и една втора от тях. По думите му подобна реформа би довела до освобождаването на между 10 000 и 15 000 души от администрацията и до значително оптимизиране на публичните разходи.

Експертите от ИПИ настояват и за връщане към по-ограничена роля на държавата във финансите – с праг на публичните разходи под 40% от БВП, както беше преди пандемията от COVID-19. В момента преразпределението през бюджета достига 46% от БВП, което според тях създава риск от натрупване на дефицит. Адриан Николов подчертава, че само съкращения в администрацията не са достатъчни, макар че през следващата година се предвижда разходите за издръжка и заплати на държавния апарат да достигнат около 12% от БВП при под 10% в повечето европейски държави.

Алтернативният бюджет на ИПИ включва и предложения за цялостна промяна в здравната система. Икономистът смята, че е време да се разработи нов модел на здравеопазване, който да предвижда както намаляване на броя на болниците, така и промяна във финансирането – с по-тясна обвързаност на средствата с реалните резултати от лечението, а не само с извършените клинични пътеки.

По отношение на съдебната власт, чийто проектобюджет се доближава до 1 милиард евро, експертите предлагат замразяване на щатните бройки и преразглеждане на системата за бонуси. Според Николов в съдебната система има „значителен дял безотчетност“, който следва да бъде ограничен чрез по-голяма прозрачност и по-ясни критерии за разходване на средствата.

Източник: blitz.bg