Илия Налбантов: Следвайки своята логика, войната дойде до нашата граница

Войната в Черно море ще продължи и след сключването на примирие или мир. Тя ще смени огневия инструментариум с друг, не по-малко ефикасен.

 

Пореден ударен и потънал кораб в непосредствена близост до нашата морска граница, поразен от два плюс, последващ удар на трети морски дрон.

Атаката е извършена по контейнеровоз, собственост на гръцка компания от 12:00 до 12:46 ч на обяд, когато се очаква пресконференцията след срещата на министрите на отбраната на България, Румъния и Турция. Среща имаща за цел да постави политическа рамка за ускорено военно сътрудничество, което да гарантира сигурността на корабоплаването в Черно море. 

Тя е съгласувана на 13 октомври 2026 г. и организирана по инициатива на българската страна, в отговор на атаките срещу кораби както в българската икономическа зона, така и в румънските териториални и прилежащи води на Черно море. 

На фона на тези военнодипломатически усилия, на 26 октомври министър-председателят Румен Радев заявява: „Румъния посочи, че Русия стои зад атаките с дронове в Черно море и това доведе до нови нападения срещу кораби в румънската изключителна икономическа зона.“

Категоричността на този извод шокира румънската страна, и въпреки това тя се е съгласила да вземе участие на срещата в София на 28 октомври. От пресконференцията чухме, че ще има втора на политическо ниво в Румъния и трета на военнотехническо в Анкара. От тази последователност разбираме, че срещата в София не е била подготвена за вземане на конкретни решения, а бутафория, целяща да измести отговорността от българското правителство за предприемането на конкретни военнотехнически действия. Вероятно тази отговорност е пробутана на експертизата на румънската страна, с аргумента, че тя има много по-голям опит при противодействие на руските въздушни и морски дронове. По този начин българското правителство си измива ръцете, и продължава да твърди, че дроновете не са руски, а на трета страна. 

Твърдения, които се основават на някаква политическа логика, а не на наличната военнотехническа информация. 

При предоставянето на информацията относно поредния ударен кораб от българския министър на отбраната бяха пропуснати важни обстоятелства – точно в колко часа нашата страна е получила съобщението за атаката на морските дронове, от какви позиции и какви средства е направен пускът. 

По технически характеристики събирането, обработката и анализът на тази информация е част от способностите на самолета за морско наблюдение Атлантик 2. Малко е вероятно тя да не е била предоставена, както на българското така и на съюзните военни команди центрове. Ако в динамиката на случващото се, това е пропуснато, защо не е била поискана от българската страна. Може ли да допуснем, че тя не е поискана!? Това вече е тема с огромна политическа тежест, която се замъглява дори с изказвания на най-висшия военен в оставка и правят страната ни да изглежда смешна и жалка. 

Има още едно обстоятелство, което би следвало да обговорим. На 26 октомври 26 г. премиерът Радев каза: „Румъния посочи, че Русия стои зад атаките с дронове в Черно море и това доведе до нови нападения срещу кораби в румънската изключителна икономическа зона.“ Т.е. Румъния е провокирала нанасянето на руски удари по кораби и върху морската ѝ инфраструктура, а ударите с идентични средства по кораби в непосредствена близост до нашата граница се извършва от Изток, внушавайки за трета страна. 

Къде е противоречието? В действията на българската страна. Щом като ударите са от трета страна, явно не става въпрос за ескалация на войната, защото при срещата си с Радев посланик Митрофанова, заяви: че … „не разполага с никаква информация от Министерството на отбраната на Руската федерация, свързана с последните атаки срещу търговски кораби в Черно море.“ И … „че не изключва и логиката тези нападения срещу търговски кораби в близост до българските териториални води да представляват провокация на трета страна.“ 

Защо тези думи на посланик Митрофанова не се приемат сериозно от българското правителство и да са основание за елиминирането на атакуващи обекти в международни води? На какво се дължи бездействието да се елиминират дронове без опознавателни знаци? Това са въпроси за политическата отговорност и решителност в защита на интересите на страната. 

Премиерът, бивш президент и бивш командващ ВВС от собствен опит знае, че Русия воюва срещу България още от 2008 г, а нейните провокации се засилиха след окупацията на Крим през 2014 г. Полетите на руската авиация в близост до нашите граници принуждаваше вдигането на дежурните мигове и така много бързо се стопяваше ресурсът на двигателите и КСА-та. След което започваше сагата с ремонта им. Тази сага продължава до ден днешен! Защо ли? 

В тези ремонти ли е закодирана причината за неговото бездействие по отношение атакуващите дронове на третата страна? 

Текущото правителство се е поставило в услуга на друга страна, използваща техниките на зелените човечета и необозначените дронове, предоставяйки ѝ възможности безнаказано да потопява кораби. Това правителство не го е грижа за живота и здравето не само на моряците от търговските кораби, а и на нас българите. 

За да опровергае тези наши допускания това правителство има една единствена възможност в две стъпки.

Първата - спешно да закупи актуални и ефикасни боеприпаси за елиминиране на дронове, които да се изстрелват от наличните авиационни и морски платформи. 

Втората: 

-            нарастване на ударните способностите на морската авиация с придобиването на нови бойни платформи, толкова, колкото са необходими за носене на дежурство 24/7.

-           Сключването на нов или продължаването на текущия договор с компанията „Делфин“ за строителство на още четири многофункционални бойни кораба със способности за водене на текущата и бъдещата война. Защо четири? Всеки военен моряк знае, че за да гарантираш най-ниското ниво на сигурност не по-малко от два кораба трябва да са в морето; два в готовност и другите два на док за поддръжка, ремонт или модернизиране. 

Войната в Черно море ще продължи и след сключването на примирие или мир. Тя ще смени огневия инструментариум с друг, не по-малко ефикасен. Това обстоятелство трябва дълбоко да се осъзнае и  възприеме не само от вземащите решения, а от цялото общество. Посредственост или палеативност ще носят не само икономически, но загуби на човешки животи. 

И нека не ни се пробутва изтърканият номер – няма пари. Както намерихте пари за „Боташ“, така ще намерите пари за новите и бъдещи бойни способности на Българската армия.  І БГНЕС

------------

Илия Налбантов, Академичен форум за национална политика. Анализът е написан специално за БГНЕС