Имате ли представа за каква "Мара" иде реч в родителските групи?

Имате ли представа за каква "Мара" иде реч в родителските групи?

Не мога да спра да се чудя кой е отгледал и възпитал част от днешните родители.

Все по-често попадам на въпроси, свързани със свалянето на памперса и приспиването на децата.

"Детето не било готово."

"Не искало да си махне памперса."

"Отказвало да спи."

"Изпадало в истерия."

Обяснете ми, моля ви, какво означава „не е готово“?

Хайде да се преброим.

Кой от вас не е имал трудности с приспиването на детето?

Кой не е срещнал съпротива при махането на памперса?

Разликата е, че едни родители проявяват постоянство, а други търсят оправдания.

Махането на памперса не става с магическа пръчка. Става с търпение, последователност и навременно започване. Щом детето може да седи стабилно, може постепенно да се приучава към гърне.

И нека не се лъжем - на никого не му е приятно да стои с насран задник. Нито на възрастен, нито на дете.

И най-любимият ми съвет, който постоянно се дава в родителските групи:

"Оставете го. Като тръгне на ясла или градина, там ще свикне. Лелките ги слагат по няколко пъти на ден на гърне и така се научават."

Алоо, родители с претенции!

Защо чакате възпитателките да свършат работа, която е ваше задължение?

Да научиш детето да използва гърне не е задача на детската градина. Това е част от родителството.

После същите тези родители ще бъдат първите, които ще се възмущават, че в групата има много деца, че персоналът не достига и че "лелките не обръщат достатъчно внимание".

Ами няма как да обръщат. Вместо да се занимават с обучение, възпитание, игри, социални умения и подготовка за училище, те са принудени да довършват работа, която е трябвало да бъде свършена у дома.

И преди някой да побърза да ми обяснява, че „всяко дете е различно“, ще се съглася. Различно е. Но това не означава, че всяка трудност трябва да се превръща в оправдание за вашето бездействие.

Родителството не е да чакаш детето само да поиска да се изхожда на гърне. Родителството е да го възпитаваш, да го учиш и да му създаваш навици. Защото ако започнем да чакаме детето само да реши кога е готово за всичко, има опасност един ден да чакаме и кога ще реши, че е готово да учи, да работи и да поеме отговорност за живота си.

Лилия Божкова