Ирена Жотева: Заплатите растат четири пъти по-бързо от икономиката и изяждат печалбите на бизнеса

Средната цена на работния час в България е около 12 евро при близо 35 евро средно за Европейския съюз.

България все още е конкурентна като дестинация за инвестиции заради по-ниската цена на труда спрямо средната за Европейския съюз, но бързият ръст на възнагражденията и недостигът на кадри все по-сериозно променят бизнес средата. Заплатите нарастват значително по-бързо от производителността, което започва да намалява печалбите на компаниите. Това заяви в интервю за БГНЕС управляващият съдружник в HILL International BG Ирена Жотева.

По думите ѝ България все още не е изгубила предимството си като страна с по-ниски разходи за труд.

„Средната цена на работния час в България е около 12 евро при близо 35 евро средно за Европейския съюз. Това означава, че страната ни продължава да бъде атрактивна за инвеститорите“, каза Жотева.

Тя обаче подчерта, че тенденцията се променя с бързи темпове.

„От 2021 г. насам възнагражденията се увеличават средно с между 12 и 13% годишно. Само между 2025 и 2026 г. цената на работната сила за работодателите нарасна с 13,2%. Натрупано за няколко години, това вече променя изцяло средата, особено в сектори като информационните технологии, където заплатите започват да догонват европейските“, посочи тя.

Според Жотева поскъпването на труда вече е сериозен фактор както за българските, така и за чуждестранните компании.

„Разходите за човешкия ресурс са сред най-важните при всяка инвестиция. В същото време работодателите са изправени пред трудно предвидима среда заради промените в минималната работна заплата, осигурителните прагове и постоянния натиск върху възнагражденията“, заяви тя.

Експертът обърна внимание и на дисбаланса между ръста на заплатите и икономическия растеж.

„При увеличение на БВП от около 3% и ръст на възнагражденията над 13% е очевидно, че този процес започва да намалява печалбите на компаниите“, каза Жотева.

По думите ѝ недостигът на кадри остава един от най-сериозните проблеми пред работодателите.

Най-търсени продължават да бъдат специалистите в строителството, хотелиерството, ресторантьорството, логистиката и производството, както и хората с умения за работа с изкуствен интелект.

„Факт е, че няма хора и това ще продължи. Вече има недостиг дори на хигиенисти и все по-често се налага да се привличат работници от чужбина“, каза управляващият съдружник на HILL International BG.

Според нея изнасянето на производства към Азия и Африка не означава, че България губи мястото си в европейската икономика.

„Конкурентоспособността не зависи само от цената на труда. Значение имат и разходите за енергия, инфраструктурата и организацията на производството“, посочи Жотева.

Тя прогнозира, че пазарът ще продължи да търси както оперативен персонал за дейности, които трудно могат да бъдат автоматизирани, така и все повече мениджъри и лидери, способни да управляват организациите в условията на навлизане на изкуствения интелект.

По отношение на задържането на служителите Жотева смята, че работодателите вече не могат да разчитат единствено на по-високи заплати.

„Особено за поколението Z е важно работата да има смисъл. Хората искат да знаят с какво допринасят и защо това, което правят, е важно“, подчерта тя.

Като ключови реформи за повишаване на конкурентоспособността на България Жотева открои промени в трудовото законодателство, повече инвестиции в образованието и по-ефективна държавна администрация.

„Кодексът на труда се нуждае от повече гъвкавост. Необходими са инвестиции в подготовката на кадри и по-добър баланс между държавната администрация и частния сектор, за да бъде българската икономика по-конкурентна“, заяви тя.

В края на разговора Ирена Жотева отправи призив към българите, които работят в чужбина.

„Ако се колебаят дали да се върнат, бих ги насърчила. България се променя като бизнес среда и икономика и хората с опит и знания могат да допринесат много за развитието ѝ“, каза тя. І БГНЕС