Свързани са с неофашистка идеология, която им дава морално оправдание за зверството
Дори в съда тези момчета и момичета бяха с гордо вдигнати глави
Група ученици от Пловдив са в ареста с обвинение за убийството на 37-годишния Георги Кузев, извършено по най-садистичен начин. Непълнолетните младежи и момичета са интелигентни, от добри семейства, учат в престижни училища. Какво се случва с децата ни и има ли обяснение за зверството, питаме психолога Иван Игов.
- Г-н Игов, какво доведе до този случай на нечувана жестокост, проявена от деца срещу беззащитен човек?
- Ами аз също не можех да си го обясня доста време. В моята практика, която вече е 40-годишна, съм имал само един подобен случай, това беше 90-те години, преди 30 години, може би. Тогава група скинари, пак млади момчета и момичета, пребиха една циганка в Южния парк по начин, подобен на този, но не чак толкова жестоко. И тогава, понеже ми се наложи да се занимавам с част от тях, аз открих едни доста маргинализирани деца от проблемни семейства, без родители. Тогава имаше някакво обяснение защо тези момчета са трупали такава вътрешна агресия, която са искали да излеят върху някого. Сега обаче, първоначалната информация за случая в Пловдив изобщо не отговаряше на профила на тези момчета, за които ви говоря. Тук става вече дума за едни деца от семейства, които определено са по-нормални. Някои от тях учат в престижни училища, имат интелигентен външен вид. Да, носят черни облекла, но това са фланелки с хеви метал групи, в което няма нищо лошо. Някой, който слуша тази музика, не означава, че е престъпник. И така, даже се усъмних, че вероятно са взимали някакви упойващи вещества, дрога някаква, защото трудно можеш да разбереш такава агресия не виртуално, не срещу някакъв нежив обект, а срещу човек, който плаче и те умолява, иска да го оставят, кълне се, че не е имал никакви лоши намерения. Бях потресен от факта, например, че когато вече е получил черепно-мозъчна травма от ритането, те са си тръскали пепелта в тази рана, скачали са върху него. Не ми се иска да описвам всичко това, защото то наистина изглежда като един кошмарен филм на ужасите. И човек не може да се представи как едни 14, 15, 16-годишни деца могат да извършат подобно насилие. Те са с нормален външен вид, нормален статус на семейството, израснали са в нашата страна, която може да не е най-проспериращата или най-успешната, но все пак ние вече сме пълноправни членове на Европейския съюз. Имаме някаква реформирана образователна система, имаме институции, които би трябвало да работят. Има 11 различни организации и институции, които се занимават с деца - от училището и училищните комисии по противообществени прояви до Министерство на вътрешните работи, до специализирани съдилища за деца и какво ли не още. И въпреки всичко, това се случва.
- Излезе много информация за действията им, започна ли да се изяснява картината чисто психологически?
- Започнаха да ми се изясняват нещата, когато попаднах на една снимка в медиите. На нея тези момчета и момичета и още 10-ина като тях са се снимали със специфичен знак – ръка, свита в юмрук и сгънат палец, а някъде отзад някой държи знаме с хитлеристкия орел. Те са силно ухилени и се гордеят с това, което са и което правят. В момента те са в една много опасна група. Ще се опитам да разкажа за нея. Има едно движение на руския неофашист Максим Марцинкевич, по известен като Тесак. Той вече не е между живите, твърди се, че през 2020 г. е бил убит в затвора, но това, всъщност го превърна по-скоро в някакъв мъченик на подобни групи и те го споменават като един борец за правда, който е бил убит от обществото, което не го разбира. Марцинкевич първо създава така нареченото движение „Формат 18“. 18 е от мястото на първите букви от името на Адолф Хитлер. По-късно той прави една цяла фракция, която нарича „Оккупай педофиляй“. Създава цял един модел за действие. Според него най-опасната част от обществото в момента са педофилите и те трябва да бъдат унищожавани, тъй като държавата понякога дори не успява да ги осъди. Аз много внимателно прочетох стратегията му и видях, че тези момчета и момичета стъпка по стъпка са повтаряли това, което той е писал в социалните мрежи. Първо е подмамването – през фалшиви профили непълнолетни момичета в социалните мрежи подмамват мъже на среща. След това няколко групи, буквално като вълча глутница, обкръжават мястото и го нападат. Доколкото разбирам, тази група в Пловдив точно така е постъпила. Следващата стъпка е гавра – започват да издевателстват върху жертвата по всякакъв начин. Не искам да описвам какво са правили тези ученици, но то точно повтаря това, което е описано в мрежата. И накрая – самосъд, включително и убийство. В един от случаите в Русия дори се е стигнало до обезглавяване на жертвата. На практика те са повторили почти цялата схема, която и сега може да бъде намерена в Телеграм. Когато прочетох всичко това, пъзелът ми се подреди и има вече обяснение какво точно се случва. Защото елементите на такъв тип ужасяващо насилие срещу други хора е изучавано подробно след Втората световна война, за да се разбере как едни обикновени германски мъже и жени са извършвали подобни зверства. Тука няма значение от какво семейство си, дали учиш в добро училище, защото попадаш в една среда и една идеология, която ти дава морално оправдание. Във възрастта, в която израстваш и се мъчиш да намериш себе си, търсиш да разбереш кои форми на поведение са одобрени не толкова от обществото, колкото от твоето обкръжение, от приятелите ти. И когато попаднеш на един такъв идеологически параван за садизъм, се приемаш като част от някаква морална полиция и под претекст, че нападаш педофил (в случая човекът даже не е такъв), го нападаш. В този момент, наблъскани с тази фашистка идеология, тези момчета и момичета се дехуманизират. Срещу тях вече не е човек, срещу тях има някаква цел, някакво нещо, върху което ти можеш да излееш това, което смяташ за справедливост. Към това добавяме и - бих го нарекъл, дигитална радикализация, тоест - затворени групи в Телеграм и Тик Ток, където се консумира ежедневно такова античовешко съдържание. Съдията по делото каза, че във видеото, което е гледал, има реплика: „Това е само началото“. Тоест - ние ще продължим по този път. И в тази затворена среда бруталността и античовешкото насилие се нормализират, а виртуалното заснемане на садизма и публикуването му им носи някакви допълнителни лайкове и социален статус в тези групи. Разбира се, в юношеската група винаги съществува един групов конформизъм. За да си приет в една общност, ти трябва да вършиш това, което вършат и другите. Освен това имаш усещането за власт, имаш твърда идеология и си сигурен, че тя спасява хора. Това всичко унищожава чувствата, емпатията. Когато гледах влизането на петимата в съдебната зала, те ходеха с гордо вдигнати глави.
- Това означава ли, че не осъзнават какво са направили?
- Напротив, те продължават да се смятат за герои. Освен това в техните мрежи в момента ги героизират. Казват – те направиха това, което всички трябваше да направим и трябва да ги защитим по някакъв начин. Няколко училища в петък, когато им повдигнаха обвинения, осъмнаха нашарени с пречупени кръстове. Така че, тук не става дума просто за една отделна проява, за група деца, в някакъв момент „откачили“ за малко, а за едно цяло неофашистко течение, което в момента е доста организирано. И аз не мога да разбера къде гледа нашата полиция или ДАНС. Ти виждаш, че има някакви групички, които започват да се събират, споделят фашистка идеология, не можеш ли да проследиш кога започват да се радикализират и да ги спреш? Те не са се и криели особено. Просто не разбирам.
- А училището къде гледа?
- Аз не разбирам и какво се случва в нашето училище. То отдавна е абдикирало от възпитателните си функции и всичко останало е едно обучилище, в което се блъскат едни знания, учителите бързат да влязат и да излязат. Псевдокомисиите, които се занимават с възпитанието на децата, само отчитат едни дейности, които не извършват. В Древна Гърция образованието е създадено да възпитава граждани, това е била целта едно време. Това трябва да е целта на всяко едно училище и сега – създаването на бъдещите граждани на държавата. А в нашето училище такова нещо няма. Някой говорил ли е на тези деца, че те не могат да изземват функциите на следователи, на прокурори или на палачи. В 9-ти клас се учи морал и право, което преподават едни учители по философия, които говорят съвсем други приказки, без да дадат ясния принцип на децата за какво става дума. Представете си – от една страна имаш една много тежка неофашистка идеология, а от друга – нашето училище, в което не се говори за закон, за морал, за граждански права. Тоест от едната страна има пълен вакуум, а от другата – идеология, която им промива главите всеки ден в социалните мрежи и ги учи да вършат неща, които, според тях, са правилни и така трябва да постъпват истинските мъже и патриоти.
- Трябва ли да бъдат забранени социалните мрежи за деца?
- Не, разбира се, това е невъзможно. Аз проследих какво се случи в Австралия – първата страна, която го направи преди 2 години. Първо в момента вървят дела, заведени от деца, че се ощетяват гражданските им права с това, че не могат да се социализират достатъчно. Но важното е, че всяка забрана може да се заобиколи чрез един прокси сървър, например. В Австралия и много от родителите са си давали личните карти на децата да ги снимат и алгоритъма ги приема за едно и също лице. И заключението беше, че което дете е искало да се включи в която и да е социална мрежа, не е имало никакъв проблем.
- Родителите не са ли виждали това, което се случва с децата им?
- Виждали са го. И дори бащата на едно от момичетата е радикален проруски защитник и той донякъде и стимулирал факта, че дъщеря му се занимава с тези неща и е в подобни групи. В другите семейства вероятно са ги забелязвали, но първо тези деца не са глупави, те са знаели как да се прикриват и второ – колкото и да изглежда, че едно семейство е много читаво отвън, никой не знае каква връзка с децата си са успели да запазят. По всяка вероятност – никаква. Преди няколко месеца родители доведоха при мен едно 12-годишно момче от София. То също беше в група, преследваща педофили. И там едно момиченце се обажда на някакъв човек и му правят среща в МОЛ, защото били решили да е на публично място, за да извикат полиция. Само че, човекът, с който са разговаряли, е чужденец от арабска страна, който живее в България и след като е видял колко малки са тези деца, е избягал. Отишъл в посолството и съобщил, че тийнейджъри са го нападнали и са искали да го ограбят. Нещата почти бяха стигнали до дипломатически скандал, не разбирам как полицията успя да го замаже. По-лошо е, че според родителите, полицайката от Детска педагогическа стая, наричат ги възпитатели, е казала на децата – вие сте страхотни, вие се борите със злото в обществото, правете го, но така, както трябва. Вместо да им се накара на тия пикльовци, тя ги е подкрепила, според родителите. Те определено бяха отговорни и стратегията там беше да се работи така, че да се намерят други, позитивни средства, с които момчето да показва желанието си да помага и да бъде морално отговорно.
- Ако тези деца бъдат осъдени, това ще помогне ли да се променят?
- Вие ходили ли се някога в затвора за малолетни престъпници в Бойчиновци? Водят го общежитие, но си е истински затвор. Отношенията вътре са ужасяващи, има една йерархия, която самите педагози поддържат, защото така по-лесно ги управляват. И основната форма на отношения между тях е насилието. Така че на такова място освен да станат по-закоравели престъпници и да създадат в себе си усещането за това, че обществото им е длъжник и е упражнило насилие срещу тях и трябва да му го върнат. Да, те трябва да бъдат осъдени, но задължително трябва да преминат някаква терапия, която донякъде да ги освободи от радикалните им заблуждения. Тази пропаганда, която им е промила мозъците, трябва да бъде по някакъв начин овладяна. Те са млади хора и биха могли да възстановят нормалното си човешко отношение към света и към другите, но затова трябва да бъдат положени много усилия. А просто затварянето им една среда, която сама по себе си е насилствена, няма да доведе до нищо добро.
Нашият гост
Иван Игов е завършил „Психология“ в СУ „Климент Охридски“. Има специализация по психодиагностика и училищна психология и 40-годишен стаж. Автор е на учебните програми по психология в средното образование, на няколко книги и учебници. Координатор е на проекта „Училище без насилие“ на УНИЦЕФ и Дружеството на психолозите в България, който продължава 15 г.
Автор: Ирен Делчева
trud.bg
