Като граждани на Сърбия от български произход и нас ни засягат европейските послания за бъдещето на Сърбия.
На 8 юли 2026г. Европейския парламент гласува Резолюция относно доклада на Европейската комисия за Сърбия за 2025г. с 468 гласа „за“, 116 „против“ и 79 „въздържали се“. Основни акценти в Резолюцията са правата на малцинствата, демокрацията, върховенството на закона и външната политика. Но не само това.
Внимателния анализ на Резолюцията показва, че тя всъщност е силно европейско послание към режима на Вучич и неговия модел на управление. Само че той едва ли ще си вземе бележка от нея. Вероятно на предстоящите парламентарни и президентски избори ще се опита да направи рокадата известна като Путин-Медведев и да запази властта си напук на яростните стремежи на по-младата част от сръбското общество за промени. Сръбските медии, както и обикновено, не обърнаха никакво внимание на препоръките от Резолюцията. В Сърбия нещата си вървят по старото трасе и рано или късно ще свършат по начина, по който свършват всички диктатури по света. Жалко за цената, която в крайна сметка ще платят сръбските граждани, но явно няма друг начин да научат основните уроци на демокрацията.
Като граждани на Сърбия от български произход и нас ни засягат европейските послания за бъдещето на Сърбия. Като принадлежащи към националните малцинства, особено ни засягат препоръките за правата и положението на националните малцинства. Видяхме пренебрежителния и циничен отговор който вицепремиерът и вътрешен министър на Сърбия Ивица Дачич, даде на журналист на БГНЕС относно препоръките на ЕП за правата на българите в Сърбия. Този отговор е показателен не само за това какво е отношението на Сърбия към българското малцинство, но и какво е отношението на Сърбия към Европейския съюз.
Европейският парламент предупреждава, че процесът на присъединяване остава в застой заради ограниченото прилагане на реформите, отстъплението в областта на демокрацията, върховенството на закона и същественото разминаване между формалното хармонизиране на сръбското законодателство с правото на ЕС и реалните резултати от реформите.
Също така Европейският парламент призовава Сърбия да гарантира на практика правата на всички национални малцинства, включително и на българите, като осигури достъп до образование на информация, медийно пространство и религиозни служби на малцинствените езици.
Отчитат се сериозни проблеми с политическата поляризация и демократичните процеси в страната.
Подчертана е необходимостта Сърбия напълно да съгласува своята външна и визова политика с тази на Европейския съюз.
Както се вижда, един от основните акценти на Реолюцията е защитата на идентичността и правата на малцинствата, в т. ч. и на българите за което се дават десетки препоръки.
Цитираме някои от тях:
55. призовава Сърбия да гарантира зачитането на правата на всички национални малцинства на практика и да покаже искрена ангажираност при уреждането на неразрешените въпроси, включително достъпа до образование, информация, специално медийно пространство, финансиране, съоръжения и религиозни служби на малцинствените езици, както и пълно представителство на всички равнища на управление, в съответствие с принципа на реципрочност, когато е възможно, и с всички съответни европейски стандарти; изразява съжаление относно факта, че от 2025 г. насам националните малцинства не са представени на министерско равнище, по-специално по отношение на портфейла, свързан с правата на човека и правата на малцинствата; подчертава, че макар правната уредба и рамката за политиката на Сърбия относно защитата на национални малцинства, като цяло да са налице, продължават да съществуват значителни недостатъци по отношение на тяхното ефективно и последователно прилагане; отбелязва значителното забавяне при изготвянето на нов план за действие за упражняване на правата на националните малцинства, който най-накрая беше приет на 28 май 2026 г., и подчертава спешната необходимост Сърбия да го приложи бързо; призовава за допълнителни конкретни мерки, включително ясни срокове, подходящи ресурси и стабилни механизми за мониторинг; призовава за цялостно прилагане на законодателството за борба с дискриминацията и за увеличаване на усилията за гарантиране на недискриминационно отношение към всички национални и други малцинства; призовава за ефективни разследвания и присъди за престъпления, мотивирани от омраза; решително осъжда нападенията, сплашването, нападенията и тормоза над малцинствени общности, включително словаци, румънци, българи и хървати, както и използването на етнически обиди от проправителствени медии; подчертава, че измеримият и проверим напредък в защитата на малцинствата следва да се разглежда като част от клъстера от основополагащи въпроси, с ясни критерии и мониторинг;
56. подчертава, че достъпът до образование на малцинствени езици продължава да бъде ограничен на практика, а трябва да бъде гарантиран на всички равнища без забавяне или административни пречки, в съответствие с основните права на малцинствата; призовава Сърбия да защитава и насърчава културното наследство и традиции на своите национални малцинства, и по-специално да създаде положителна атмосфера за образование на малцинствени езици, и изразява съжаление във връзка с нарушаването на правата на малцинствата в тази област; подчертава необходимостта от осигуряване на достатъчно учители, учебници и материали; призовава Сърбия да се въздържа от използване на националните идентичности и категорично осъжда регистрираните случаи на реч на омразата срещу някои от тях;
57. признава ролята на съветите на националните малцинства, но изразява загриженост относно техния ограничен капацитет и призовава за подходяща финансова и институционална подкрепа, за да се гарантира тяхната независимост;
58. категорично осъжда опитите на сръбските органи да подкопаят националната идентичност на общностите в държавата; във връзка с това изразява загриженост относно популяризирането на послания като това за т.нар. „шопска нация“, което има за цел да заличи съществуването на българската общност и да отрече нейните исторически корени, културно наследство и правото на самоопределяне, което е защитено съгласно международното право; призовава Сърбия да гарантира правото на използване на имена и език, специфични за малцинствените групи, включително жените в рамките на българската общност; изразява загриженост относно демографския спад на някои малцинствени групи;
Цитирахме само част от препоръките относно националните малцинства от които си личи, че Европейския парламент подробно познава положението на повечето национални малцинства в Сърбия, включително и на българското и призовава Сърбия да покаже искрена ангажираност при решаването на неразрешените въпроси.
От решаването на проблемите на малцинствата, проблемите на демокрацията, върховенството на закона и съгласуване на външната политика с тази на Европейския съюз, зависи успеха на преговорния процес за членството на Сърбия в ЕС. Успех от който се интересуват всички други, само не и самата Сърбия.
В характерния си дипломатически сдържан тон, Резолюцията на Европейския парламент този път маркира почти всичко което трябва да се направи за малцинствата включително и за българското. Очевидно е, че Европа не се примирява и не приема тоталитарната система на управление на Сърбия, нейните стремежи да овладее демократичния процес и да продължи със старата национална програма за решаване на сръбския национален въпрос.
За нас е изключително важно, че в Европа осъзнават, че подкопаването на българската национална идентичност на малцинството и подмяната му с „шопска“ такава, от една страна е посегателство към съседна България членка на ЕС, и от друга инструментализира Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия, като средство, с което се финансира издаването на книги на сръбски език, с които се пренаписва историята и се подменя националната идентичност на българите в Сърбия.
Това е голям, но не е единствения проблем. Антиевропейските послания и (без)дейности на Националния съвет под мъдрото ръководство на тандема Захариев-Стойков, оставиха трайни следи върху малцинството, българо-сръбските отношения и членството на Сърбия в ЕС. С това са наясно не само в София, но и в Брюксел и Страсбур. Друг е въпросът, че свръхсръбските супер патриоти от български произход все още не осъзнават размерите на вредата която нанесоха на малцинството и на преговорния процес за присъединяване на Сърбия към ЕС.
ЕП призовава Сърбия да гарантира правото на използване на имена и език специфични за малцинствените групи, включително и имената на жените в рамките на българската общност и изразява загриженост от демографския спад на малцинствените общности.
Общо взето, става дума за неща които неведнъж подробно сме анализирали и за които сме спорили с официалните представители на властта. И за които десетки пъти сме били заклеймявани като „чуждестранни агенти“, „домашни предатели“, „българи за пари“ и пр. В крайна сметка се оказа, че именно сърбо-шопските протагонисти от български произход истински подкопават европейското бъдеще на Сърбия и че без решаването на културно-просветните, религиозните, икономическите, комуникационните и пр. проблеми застрашаващи малцинствата, Сърбия няма как да стане модерна европейска държава.
Решаването на проблемите на малцинствата изобщо и конкретно на българското малцинство, няма как да стане без тяхното демократизиране. Само че процесът на демократизацията на българското малцинство повече от три десетилетия е в пълен застой. Политизирането на Националните съвети на малцинствата доведе до тяхното обесмисляне и безсилие да предложат европейски решения на наследените проблеми от миналото. Напротив, проблемите се увеличават.
Скандалът с подслушването на царибродските журналисти на портала ФАР Славиша Миланов и Пеър Виденов, клеветите и компроматната война срещу активиста на българите в Сърбия д-р Александър Васов (в навечерието на парламентарните и изборите за Национални съвети на малцинствата), издаването на книги от страна Националния съвет на българите със „сърбошопски“ внушения, обискирането на КИЦ „Босилеград“, безкрайни (до)съдебни производства за „национална омраза и нетърпимост“, честванията на тнр. „Сурдулишки мъченици“, нестихваща антибългарска пропаганда по медиите, срив на икономиката и инфраструктурата в общините с преобладаващо българско население, рудодобивните компании, които се натискат да източат природните ресурси на безценица и да замърсят околната среда – всичко това показва задълбочаване на и без това напредналите процеси на обезлюдване и обезбългаряване на българските райони в Сърбия.
Европеизирането на Сърбия в не по-малка степен зависи и от развитието на демокрацията, която да гарантира по-честа избираемост и сменяемост на органите на властта, но и от съгласуването на външната политика с тази на Европейския съюз.
С разнопосочните си външни послания и пропутинския олигархичен модел с несменяем доживотен лидер с неограничена и безконтролна власт, Сърбия няма как да стане членка на Европейския съюз.
Очевидно управляващите в Сърбия считат, че Руския хуманитарен център в Ниш и китайската рудодобивна компания Zijin Mining Group в много по-висока степен гарантират сръбските национални интереси и особено политическите интереси на управляващата партия на Вучич. | БГНЕС
----
Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.
