КАВГА С БОГАТАШИ, ИЛИ ЗА НЕВИННОСТТА НА ДР. ВОЛГИН

Този текст може да се третира като публикация за простотията в съдебната ни система или като възмущение от нейната некомпетентност и корумпираност, но той в същността си представлява просто опит за семантичен анализ на сътворени от български съд тъпизми.

Аз и преди съм писал по тази тема, за неграмотността и въпиющата некадърност в съда и прокуратурата, виж, ако искаш тук:

https://www.facebook.com/share/p/1G24x3b4Lq/?mibextid=wwXIfr

И тук:

https://www.facebook.com/share/p/1CQ2j21NeR/?mibextid=wwXIfr

Първо, малко предисловие.

През 1944-1945 год. Народният съд изби елита на Царство България, после половин век комунистите изтезаваха, интернираха, ограбваха и малтретираха българския народ, увредиха непоправимо националния генофонд, и на практика затриха нашето Отечество, както се убеждаваме днес.

На долната таблица проф. R. J. Rummel дава броя на убитите от комунизма хора по страни и по периоди в три варианта – минимален, среден и максимален. Вижте данните за избитите в България. Избитите са между 172 000 и 322 000 души. Не вярвайте на платените комунистически историци, че са по-малко.

Други стотици хиляди българи са малтретирани, интернирани, вкарани по затворите и лагерите, имотите им са отнети и раздадени на простите и некадърни комунисти от ъндърграунда - неграмотни селяни и цигани.

Знаем всички за разстреляните, за избитите и заровени нощем в потайни трапове българи, които са елитът на нацията - индустриалци, предприемачи, професори, офицери, лекари, инженери, учители, писатели, свещеници…

Оттогава нашият национален генофонд наистина е непоправимо увреден.

И сега, между нас казано, към трите власти, включително съдебната, изпълзяват само прости, неграмотни и некадърни измамници и крадци, често отроци на комунистическите сатрапи.

Така нар. “Народен съд”, който всъщност е комунистическо-просташки съд, действа в 13 върховни и специални състава, както и в 68 областни състава, от декември 1944 до април 1945 година. Общият брой на подсъдимите е 11 122 души в 135 процеса. От тях оправданите или тези с прекратени дела са не повече от 2000. Осъдени са като фашистки престъпници 9155 души – една изключително огромно число спрямо аналогичните съдебни процеси в Европа, съдът в Нюрнберг, например, осъди само десетина души. Смъртните присъди са 2730, а присъдите на други 1305 българи са доживотен затвор.

Около данните няма единно мнение и някои изследователи посочват, че избитите жертви само от този съд са многократно повече, над 12 000 души, много от които се водят уж изчезнали.

Милиони българи са пряко и/или косвено потърпевши от комунистите и режима им, всеки по различен начин; милиони са страдащите, които не са забравили мъките и горестите си, и няма да ги забравят.

Така. Сега към същността.

Четем по родните запенени от възторг тъпи медии-мисирки, че лицето Петър Волгин (или Вольгин, от река Вольга, в СССР, сега Русия) завоювало (точно този боен термин се използва, не знам защо) на втора инстанция дело за Народния съд.

Софийският градски съд (СГС) бил удостоверил (?!) решението на първата инстанция и отхвърлил жалбата на 104-годишната пострадала от комунизма, и от Народния съд в частност, Ценка Горанова, Господ здраве да ѝ дава, против евродепутата от “Възраждане”-то на Коцето Копейкин от кв. Максуда, който бил някога и водещ на Българското национално радио, това е хубавецът Петър Волгин.

Делото е заведено поради изявление на Волгин, в което той възхвалявал Народния съд, оповестява медията "СЕГА" в своя публикация, вижте я тази публикация:

https://www.segabg.com/…/104-godishna-zhertva-na-komunizma…

Възрастната дама е загубила съпруга си по време на масовите убийства по присъдите на Народния съд.

И когато някой идиот, бил той и евродепутат, хвали този Народен съд с убийствата, тя, като всеки нормален човек, страда, изпитва мъки и страдание. Естествено е да потърси справедливост от съответната издържана от данъкоплатците и от самата нея институция - днешния Български съд.

Търсят справедливост срещу възхваляването от Волгин на Народния съд още 48 души, потърпевши по някакъв начин от него. Вижте мнението на един от тях тук:

Делото срещу Петър Волгин и истините за "Народния съд" – DW – 21.10.2025

Тези 48 граждани, наследници и роднини на осъдени от Народния съд, заведоха през 2023 г. дело срещу Петър Волгин заради негови изказвания като следните: "Девети септември 1944 е една от малкото дати в българската история, когато тържествува справедливостта" или "Достатъчно е да погледнеш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд".

Аз по-долу ще изразя своето мнение по въпроса от гледна точка на херменевтиката и семанриката, както каьах, просто ще коментирам няколко изумителни фрази от това решение на СГС.

Правя го, понеже съм прост и не знам още, че решения на Съда не се коментират.

Моята позиция се базира на логиката, етиката, реториката и граматиката.

Цитираните цитати са от посочената вече публикация на СЕГА; не успях да открия оригинала на съдебния акт в сайта на СГС.

Според СГС др, Волгин не е предизвикал щета на дамата, която била жертва на комунистическия режим, само че не е била жертва и на самия Народен съд, така пише съдът, нищо, че е прекъснат животът на български гражданин, който е неин близък. Това е нонсенс, разбирате нали?

В Решението четем следните простотии, цитирам ги поотделно, има и други:

1.) "Изявлението на Волгин може да засегне достолепието на потърпевшите от решенията на Народния съд и техните наследници ", безапелационен е съдът.

Според мен тази фраза представлява преднамерено гадно издевателство и подигравка от страна на съда спрямо паметта на жертвите на комунистическия режим.

“Достолепие” според Речника е съществително, което обозначава състояние на човек с висок статус, богат, с авторитет и уважение, съпроводено с гордост, със самочувствие, с благородно аристократично поведение и с изряден външен вид.

Трябва да си много сбъркан човек, за да свържеш разстрелваните от комунистите нещастни, изтерзани, бити и окървавени българи със съществителното име “достолепие”, в смисъл, че те са достолепни като “потърпевши от решенията на Народния съд”, и съществува възможност, само възможност, лицето Волгин да засегне това тяхно достолепие, но може и да не ги засегне (“засягам” в този контекст означава “обиждам”, “наранявам”, “оскърбявам”, “огорчавам”, “причинявам мъка” и т.н.)

Съдът казва “може”, което значи може и да не може, тоест да няма никакви последствия за засегнатите, само ги разстреляли, за тяхна радост, вероятно.

2.) "Изявлението на Волгин основава подстрекателство, че съществуването на Народния съд е било целесъобразно и належащо като средство за кавга с богатите. То не е исторически разбор, нито може да се схване тезата на Волгин, че се касае за тематика с социална значителност в сегашното, пренесена в подтекста на предишното ", е написано в решението на СГС.

Тази фраза е тъпа, нелогична, абсурдна и пределно неграмотна, издава изключително лошо състояние на мисловната дейност и на личната нравственост на сътворилият я. Ето защо мисля така:

* Преходният глагол от несвършен вид “основавам” означава “поставям начало”, “създавам”, “учредявам” и т.н. Не знам как може да се поставят основи на подстрекателство, към подбуда към действия за нещо нередно, към зло дело или към престъпление, каквито са значенията на термина. Не е ли подстрекателство самото поставяне на основите му, как мислите?

* Подстрекателството е винаги към някакво действие, а тук тълкуването на фразата ясно ни насочва не към действие, а към мнение (!), че “съществуването на Народния съд е било целесъобразно и належащо”, така пише. Което си е банална простотия.

* Тази простотия става умопомрачаваща, когато разберем към какво и за какво е било “целесъобразно и належащо” подстрекаваното мнение. Хванете се за нещо, да не паднете! То било “целесъобразно и належащо като средство за кавга с богатите”. Кавга и кавгаджии има главно в кварталните кръчми, в несполучливите бракове и в българския парламент, където е пълно с нервни простаци. А “кавга с богатите” е евфемизъм на “диктатура на пролетариата”, нали др. Волгин?

* Дотук гледахме първото изречение на фразата, сега второто. То е пределно тъпо, конструкцията му е тромаво неправилна, няколко понятия - “разбор” (трябва да е “анализ” или “разсъждение”), “тематика” (трябва да е “тема”), “значителност” (трябва да е “значимост”) и др. - не са смислово уместни за текста, в който при опит за глуповато парапсихологическо философстване от страна на съдийката се говори още и за пътуване във времето, за “пренасяне от сегашното в миналото” на нещо.

3.) Съдът твърди, че ищцата Ценка Горанова е жертва, но не на Народния съд, а нечия друга жертва, жертва на Волгин, тя е наранена от изявлението на Волгин, само че "с оглед личното си усещане на неговите убеждения, а не в причинна връзка със наличието на използваните изрази", и именно това оневинява евродепутата на “Възраждане”.

Първо да кажа като професор по психология, че от когнитивна гледна точка “лично усещане на чужди убеждения“ просто не е възможно, човек усеща само себе си, освен ако не става дума за халюциниране или за шизофрения. Човек може да има единствено представа за убежденията на друг човек, в случая на Волгин, но не и лично да ги усеща (перцептира) и възприема. Според усукванията на СГС дамата наистина е наранена от публикувани убеждения на Волгин, но това нараняване не било причинено от “наличието на използваните изрази". Това е очевиден абсурден оксиморон! Ако цитирането на СЕГА е точно, в изречението има още и сгрешен предлог “със”, има излишна паразитна дума “наличието" и др.

4.) Съдийката, няма да и казвам името, написа в решението си:

"Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск подлежи на отхвърляне, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между изявлението на Волгин и претърпените от ищцата вреди".

Съдът няма, и не може да има, аргументи за това съдебно становище, че няма връзка между публичните изявления на Волгин и понесените страдания на запозналата се с тях ищца Ценка Горанова.

Защо съдийката счита, че когато някой каже публично, че този, който е убил твой близък, е бил прав да го убие, справедливо го е убил, трябвало да го убие, и иска тази негова справедливост и сега да се приложи към “нахални и неумни богаташи като Хампарцумян”, които той очевидно счита за подобни на осъдените от Народния съд “престъпници-фашисти”, това негово изказване не може да нарани, не може да причини мъки и страдания? И евентуалния иск трябва да се отхвърли?

Защо съдийката не вижда явната каузалност между казаното от Волгин и причинените от него морални и емоционални щети някому? От което поради доктрината за съдебния прецедент най-логично следва, че занапред всеки у нас вече може безнаказано да измъчва словесно всеки чрез свои изказвания, тъй като “не е налице причинно-следствена връзка” между тях и понесените от другия мъки.

Аь знам защо са налице простотиите в това и в много други решения, постановления и присъди на българските съдии и съдийки, ама няма да го кажа, че имам друга работа.

Наздраве!

Четете моите текстове!

Търсете моите книги тук:

tornadobg.com

акад. Петър Иванов