Клети, клети, полуполковнико, остани в постелята като смъртно ранен от среднощен запой и отделяй въглеродни емисии

Вижте този субект. Освен сериозна тревога за менталното му здраве, друго чувство и мисъл това селфи на аграрен коцкар по потник в стил „Кирето от Баш Майсторът в постелята“ не предизвиква.

Ако се направи един бегъл психо-лингвистичен анализ на поста, който ми е посветил, веднага прави впечатление конфабулацията и субективната интерпретация на думите ми, които бяха провокирани от наглото му отношение към хората, които денонощно работят за каузата на Референдума. Нарича ме Соня – референдума, така кварталните алкохолици отварят прякор на онзи, който не им обръща внимание. Идентифицират го с работата му, със смисъла, на който се е посветил, и не споделя шльокавицата и туршията в смръдливата кръчма.

Референдумът не съм аз – стотици хиляди хора са. Милиони са, болно човече! Закрилнико на кириакстефчовите принципи и резервните идеали.

Аз никога не съм се заканвала да нахраня с „разплутата му плът“ (текст негов) хиените и лешоядите в зоопарка. Дори и в саваната не бих причинила тази свръхдоза лош холестерол на горките зверове.

Колкото до коментарите, почиващи на еротичните му блянове – може би е за предпочитане да си лоша господарка пред отзивчива камериерка, знам ли. Ще попитам д-р Цветеслава Гълъбова какво точно разстройство или синдром олицетворява лицето? Без съмнение има нужда от компетентна, специализирана помощ и вярвам, че със средствата, които е усвоил по поредната си акция на морален скункс, би могъл да си позволи такава.

Само човешка жал и състрадание изпитвам. Особено, дочитайки некадърния памфлет до края, където лирическият герой, в ролята на Караджата е вече жертва на свиреп и недостоен губител:

„Усетих онова дълбоко интимно чувство на жертвата, която изпитва върховна наслада

преди да издьхне в рыцете на мртви.“ (Правопис – запазен).

Аз тази метафора не я схванах, но Максимилиан Робеспиер е поет! С много ранима душа!

Накрая ме успокоява, че еврото е в леглото ми.

Спомням си как той гръмко се обявяваше в защита на лева и националната чест, сега злорадства как европейската валута ще блудства с моята особа. Дано се обърне спешно за психиатрична помощ – ще изчакам, преди да започна да ви споделям спомените си за лейтенант Шмид от една друга, величава епопея, в която той дебнеше вражески самолети с бежанци и ни отваряше очите за подлостта на управляващите, които сега самоотвержено брани.

Клети, клети, полуполковнико, остани в постелята като смъртно ранен от среднощен запой и отделяй въглеродни емисии – може и в социалните мрежи, ако това води до облекчение и постъпления в сметките ти.

Соня Момчилова