На 24 октомври са изборите за новия състав на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като първи ще гласуват прокурорите. Картинката към момента е следната - 25 кандидати ще се борят за 4 места. При изслушванията на кандидатите на 17 октомври, когато беше проведено общото събрание на прокурорите, проблемите в съдебната система прозвучаха многократно и всички кандидати се обединиха в едно общо мнение, че те трябва да бъдат решени незабавно. Тогава стана ясно, че основните проблемите на прокурорите, които трябва да се решат от ВСС са забавените конкурси, командироването, което поражда несигурност и атестирането, което се свежда до формални показатели. Сред проблемите, които очакват решение са и прекалената натовареност на прокуратурите на районно и окръжно ниво, както и разликите във възнагражденията на различните нива. Почти всички кандидати обещават промяна. Именно това прави избора по-взискателен. Когато думите се доближават, значение придобиват конкретните решения, професионалният опит и последователността между предишното поведение и сегашните позиции.
Кой предлага решение, което може да бъде проверено
При изслушването си Георги Чинев постави конкретен ориентир как да бъдат решени проблемите на прокурорите. Той предлага ежегодни конкурси, приключващи за шест до девет месеца, при които да бъдат заложени изначално срокове за отделните етапи. Чинев говори и за месечна персонална отчетност и тримесечни приемни по апелативни райони, които ще дават възможност изпълнението на обещанията му да се проследява още по време на мандата.
Даниела Попова предложи конкурси два пъти годишно и начален одит на незавършените процедури и кадровите дефицити. Предложеният от нея подход има ясна управленска логика - следващият състав на ВСС трябва да установи какво наследява, кои задачи са блокирани и къде намесата е най-неотложна. Тя пое и лични ангажименти да мотивира решенията си, ежегодно да изготвя доклади и да си прави отвод при съмнения в безпристрастността й.
Конкурси, атестиране и заплащане
По време на изслушването си Добринка Калчева обясни, че ще настоява за ускоряване на конкурсите, връщане на събеседването и по-силно участие на професионалната общност.
Пред прокурорите Йовита Григорова обвърза регионалните конкурси с предварително планиране на освобождаващите се щатове и особеностите на отделните райони. При нея акцентът е управлението да предвижда потребностите, вместо да реагира след възникването на дефицит.
Христо Анчев също подкрепи децентрализацията и по-бързото заемане на свободните места. Според него работещите конкурси ще ограничат командироването, което на практика понякога се превръща в път за кариерно развитие.
Иван Тасков описа другата страна на командироването - преразпределянето на дела и затрудненията в прокуратурата, от която магистратът е изпратен. Това показва как временното решение за едно звено може да задълбочи дефицита в друго.
По време на изслушването си Радослав Градев възрази срещу регионалния модел заради риска от местни зависимости. Той предложи да се върне предишната процедура със събеседване, която според изложението му е позволявала по-бързо приключване на конкурсите.
Тук се очерта реален спор между кандидатите за прокурорската колегия на ВСС. Децентрализацията на конкурсите обещава близост до потребностите, а централизираният модел обща рамка и дистанция от местните отношения, а реално трябва да гарантират равнопоставеност.
Пред прокурорите Ивайло Ангелов предложи правилата за натовареност и атестиране да бъдат изработени от работна група с магистрати, които работя на районно ниво. Така хората, които ежедневно изпитват недостатъците на системата, ще участват пряко в поправянето им. Той обърна внимание и на съдебните служители - тема, която лесно остава извън изборния разговор, защото тези хора не гласуват за членовете на ВСС. С това Ангелов показа, че проявява разбиране за отговорността към целия работещ екип, защото магистратите не могат да си свършат работата без съдебните служители.
По време на общото събрание Пламен Петков постави въпроса за кадровия застой и липсата на конкурси като показа непосредствените последици. Той обяви, че зад незаетия щат има прокурор, който поема допълнителната работа, зад забавен конкурс седи отложен житейски план, а зад нерешената преписката - човек, който чака решение. Петков продължи тази линия с предложения за насочване на свободни щатове към натоварените звена и специална уредба за заплащане на извънредния труд на прокурорите. При въпрос за спорно кадрово решение взето от сегашния съдебен съвет, касаещо командироване на син на член на ВСС, Пламен Петков заяви, че ще поиска проверка, както за този акт, така и на други сходни случаи. Петков беше категоричен, че трябва да има явно установени правилата, които да се прилагат еднакво за всички.
Милена Гамозова заложи на представители на всички нива и на външни експерти, които да решат проблема с атестирането. Тя предложи точкова методология, публикуване на атестационните формуляри и дигитализация, която да облекчи комисиите и да направи оценяването на кандидатите по-проследимо.
От своя страна Димитър Лещаков постави въпроса дали сегашните коефициенти дават вярна картина на натовареността. Според него статистиката е необходима, но не може сама да определя решенията за кадровото обезпечаване.
Десислава Петрова постави ударение върху административната тежест, кадровите дисбаланси и оптимизирането на работата. В позицията, която тя представи при изслушването си засяга темата облекчаване на работата на прокурорите и по-добро управление на ежедневните им ангажименти.
Пламен Евгениев предложи по-радикално освобождаване и пренасочване на ресурси към районното ниво чрез промени в щатното обезпечаване и командироването. Тезата му е, че резерв за подобрение трябва да се търси и вътре в системата.
Дарин Христов изведе финансовата обезпеченост като основна гаранция за независимостта. Достойното възнаграждение и условията на труд според него са съществена част от отговорността на ВСС към магистратите.
За намаляване на разликата между заплатите на отделните нива се обявиха мнозина, но инструментите се различават - промени в базовите възнаграждения, повече възможности за израстване в ранг или различно разпределение на увеличенията.
Биографията също е част от отговора
Маринела Тотева изведе административноправния си опит и познаването на съдебния контрол върху решенията на ВСС. Нейният акцент е важен за мотивировката и правната устойчивост на бъдещите кадрови и дисциплинарни актове.
Опитът на високи позиции носи познаване на системата. Той предполага и по-подробна равносметка за начина, по който тя е била управлявана.
Друг кандидат, който има сериозен опит е Красимира Филипова. Тя говори критично за сегашното управление, за независимостта на кадровия орган и способността му да защитава магистратите. Сегашната й критичност обаче дава повод за сравнение с 2022 г., когато тя беше отново кандидат за ВСС и оценката й тогава за работата на съвета поставяше ударение върху постигнатия напредък и неговото продължаване. Между двете оценки има промяна, чиито основания също са част от преценката за кандидатурата.
Владимир Николов насочи вниманието на прокурорите към вътрешните зависимости, създавани чрез кариерата, командироването и дисциплинарната власт. И при него се вижда рязка смяна на позициите. Днешното му разграничаване от управленските практики стои на фона на предишни публични позиции в защита на тогавашното ръководство на ПРБ. Като бивш председател на Асоциацията на прокурорите той е разполагал със значима професионална трибуна и при предишното управление, когато публичните му позиции бяха в негова защита. Затова към днешната критика естествено се добавя въпросът кои от тези проблеми са били назовавани тогава и как им е било противодействано.
Промяната на позиция сама по себе си не е недостатък. За кандидатите за кадровия орган обаче обяснението й има значение, особено когато предлагат да преодоляват последиците от управление, към което преди са били по-благосклонни.
Независимост и доверие
Марина Ненкова предложи методика за реакция при засягане на независимостта. Тя има идея за по-добро взаимодействие с МВР и останалите институции чрез работни формати и обучения.
Атанас Гебрев отправи остра критика към двойните стандарти и заобикалянето на конкурсното начало. Свърза възстановяването на доверието и с необходимостта от резултати по обществено значими разследвания.
Атанас Илиев формулира като основна цел спокойната професионална среда, в която прокурорът работи по закон и вътрешно убеждение. Той обвърза условията на труд с качеството на защитата, която получават гражданите.
По време на изслушването си Тодор Деянов постави по-силен акцент върху личната устойчивост на магистрата. За него отстояването на самостоятелността започва от индивидуалното поведение - различна отправна точка от предложенията за допълнителни институционални механизми.
Иванка Которова представи международния си опит като ресурс за диалог и взаимодействие. Тя предложи задължителни срещи с професионалната общност, закрепени в правилата и постави възстановяването на конкурсното развитие сред първите задачи.
Сийка Милева настоя отделни случаи на недостойно поведение да не обезценяват труда на цялата професия. Тя подкрепя по-добро кадрово планиране, последователни критерии и задълбочено мотивиране на решенията.
По време на общото събрание Ивайло Илиев очерта желаната прокуратура след пет години. Той я описа като предвидима, технологично обезпечена и с повече обществено доверие. Неговото изложение постави фокус върху крайния резултат, към който трябва да водят управленските промени.
Благовест Вангелов не представи лично позициите си поради посочените пред събранието здравословни причини. Затова устното изслушване не позволява същото сравнение на предложенията му с тези на останалите кандидати.
Различия се появиха и при публичността на дейността на ВСС. Чинев защити по-активна комуникация с медиите и нови информационни канали, докато Деянов предлага прокуратурата да говори преди всичко чрез актовете си.
Обещанията за достъпност прозвучаха многократно. По-конкретни измерения получиха в месечната отчетност на Георги Чинев, ежегодните доклади и срещите два пъти годишно, обещани от Даниела Попова и ежегодното заставане пред колегите, което Пламен Петков заяви, че ще прави в случай, че бъде избран от прокурорите. При представянето на концепциите си единствен Петков свърза сегашните си предложения с критиката, която е отправял преди четири години. Това поставя общ критерий и към останалите: какво са отстоявали, когато проблемите вече са съществували и какво са готови да направят сега.
На 24 октомври прокурорите ще избират между сходни цели, различни механизми и професионални биографии, но те ще избират и модел за управление на съдебната система. След вота обещанията ще бъдат проверявани с конкретни въпроси: приключват ли конкурсите, следва ли ресурсът работата и прилага ли се един стандарт към всички. Отговорите ще покажат какво действително е избрано и ще се установи кои обещания са били реална програма за работа, която вече е започната и кои са останали част от предизборното представяне.
trud.bg
