
Кой - винаги и навсякъде - покрива пиковото потребление в енергетиката?
Попаднах на интересна графика от Michael Caravaggio (EPRI), която показва 15-те денонощия с най-високо потребление на електроенергия в САЩ (48-те свързани щата, без Аляска и Хаваи). Такъв тип данни имат значение, защото електроенергийната система не може да си позволи спирания. Без електричество една развита страна е на три дни от обществен колапс.
Лявата част на графиката показва, че пиковете в САЩ са от порядъка на 14.8 до 15.3 TWh, почти всички са от 2026 и 2025 г., почти всички са през лятото, но има и два през зимата. Потреблението там редовно е рекордно през жегите, когато всички климатици работят. През зимата хората имат много повече алтернативи за отопление - газ, нафта, дървесина.
По-интересната част е дясната, която показва колко електричество са произвели отделните типове централи в конкретни дни на пиково потребление. Данните са невероятно стабилни и предсказуеми.
Газовите централи дават средно 6.5-7 TWh. Въглищните ТЕЦ осигуряват 2.8-3 TWh. АЕЦ около 2.2 TWh без никакви изменения. ВЕЦ дават около 0.8-0.9 TWh - те винаги работят на максимум в такива дни. Само модерните ВЕИ централи са относително променливи. Вятърът осигурява от 0.8 до максимум 1.8 TWh, а слънцето от 0.5 до 1.3 TWh, като редовно се разминават - когато има слънце, рядко има вятър и обратното.
С две думи, тежестта в пиковите моменти винаги се поема от централите на фосилни горива, които осигуряват около 2/3 от цялото електричество и често над 90% от нужните допълнителни количества по време на голямо търсене. Забележете, че в САЩ инсталираната мощност на слънчевите и вятърните централи вече е два пъти по-голяма от въглищните. Но опре ли ножа до кокала, въглищата редовно осигуряват два пъти повече от модерните ВЕИ взети заедно.
Всъщност, тези данни не показват картината на пиковото потребление в пълнота, защото се базират на цели денонощия. Ако се подберат само конкретните часове (примерно 18-20 ч. вечер, когато е върхът), тогава доминацията на фосилните ТЕЦ би била още по-видима, а фоволтаиците биха имали почти нулев принос.
В Европа пиковото потребление винаги е през зимата (твърде малко са ни климатиците), когато фотоволтаиците нямат думата, а вятърът може да духа, но може и да не духа. Сигурен съм, че графиките биха били подобни и тук, както и навсякъде по света. Това практически означава, че колкото повече се електрифицираме - тоест заменяме горивата в отоплението, транспорта и индустрията с ток - толкова повече ще трябва да работят газови и въглищни централи, за да могат да посрещнат много по-високите пикове на потреблението.
Получава се доста сложна дилема...