Няма неолиберали в кабинета. Заслугата е на Слави Трифонов, който трябва да изтърпи сега меметата за зулусите. Но красотата на липсата на либерали в кабинета, макар и тиха, е надявам се - истинска.
Няма зелени политики убиващи енергетиката на България, строена с труда на няколко поколения.
Няма джендър стъдис, операции на пол и деца възпитавани, че перата в задника приличат на ориентация. Или поминък.
Няма емигрантски политики тип “елате всички”. Има европейска граница - надявам се.
Няма Асен В., няма нови заеми - надявам се.
Надявам се на повече Орбан и повече нормалност към Русия.
В това е красотата на липсата на истерия. Истерията срещу Русия трябва да изчезне и да бъде заменена с хладна прагматичност. Иначе думите “пазар и свобода” ще са най-лъжливите думи на моята епоха. Гарнирайте хладната прагматичност с благодарност. Не от любов към Русия, а заради наличието на етика и възпитание в нашето обществено съзнание. Всичко друго ще бъде наказано от от Бога. Или гравитацията, ако сте атеисти.
Няма да има партийни букъри и кино, което със закъснение громи миналото. Няма да има нарязани паметници и торти. Ще има политики на демография. Няма да има побеснели феминистки и бляклайфмедър от Каспичан. Нека има прайд, ако спонсорите им са няколко бирени марки, но не бива да има прайд, ако спонсора ти е посолство.
Увлякох се. Исках само малко да се оставя на пожелателното мислене. Ще се случват други глупости, ясно е.
Върна се Софт-Бойко-кабинет, ще остане политиката към Украйна, ще останат много проблеми. Олигархията не беше изтласкана защото беше обслужвана сексуално от борците срещу нея. Но поне няма да има Кирил Петков, продавача на вербални полуфабрикати с изтекъл срок на годност.
Ще има партия на Радев. Ще има закон за чуждестранните агенти, така както повелява американския опит.
Всеки ден свободата е като битка за хляба. Не можеш да се запасиш със свобода. За да излезеш от улицата без изхода трябва да ползваш задна скорост. Просто е. И ако се борите - нема да сте излъгани.
Шегувайте се с мене колкото си искате. Просто исках да се насладя на красотата на липсата.
Мартин Карбовски
Леко Мек
3 hours before
Карборански, лизането на задници, особено на Славчо Гъдулката, винаги ти е бил и ще си остане приоритет. Така де, надеждата един ден да те вземе в полу-липсващата чалга простотия наречена 7/8 никога няма да умре в теб. Сега покани в апокрифния си канал Маймуняка да обясни саможертвата в името на отечеството която е направил. И да гледаш с разбиращ и леко влажен поглед, ок?
Коментирай