Куртелов от Охрид: Да събудим позабравената истина в Македония, която десетилетната лъжа държи под ключ

Честит ден на Будителите! Някои исторически и обществени процеси са по-дълги от един човешки век. Да не бъдем егоисти.

Семето на омразата към България, осеяно след Втората световна война в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), най-плодна почва си намери в Македония. Ние, които помним по-отдавна, се сещаме за истериите, в кои­то българите бяха представени по-черни от дявола. Татари, фашисти, окупатори и какви ли не епитети ни бяха втълпявани в главите. А истината, че сме братя и че сме изникнали от един и същи корен, беше оставена в сейф, заключен с девет катинара.

Бях в 7. клас, когато учителката по македонски ни преподаваше лекция за охридския възрожденец Григор Пърличев. Четейки ни откъси от неговата автобиография, издадена в Скопие, ние, учениците, слушахме диалога между Пърличев и председателя на комисията Рангавис в момента, когато му е присъдена първа награда — лавров венец в Атина — за поемата „Арматолос“.

Рангавис: „На каква възраст сте?“
Пърличев: „Тридесетгодишен.“
Рангавис: „От коя народност сте?“
Пърличев: „Бугарин.“

---

В остатъка от лекцията, може би към половин час, учителката се опитваше да ни убеди, че Пърличев нямал друг избор, освен да каже, че е българин.
Аз питам — кой го е накарал през 1861 година да се самоопредели като такъв, когато по това време няма никаква българска институция, за да го наговори. Нищо, че българската църква (Екзархията) съществува от 1870, а още по-малко държавата, коя­то е от 1878 г.

След разпада на СФРЮ и независимостта на Македония очакванията бяха, че отношенията с България ще се нормализират, ако не друго — поне като съседи. Имаше и такива периоди, кои­то, за съжаление, бяха кратки и епизодични.

От миналата година, когато (Анти) ВМРО-ДПМНЕ победи на изборите с популистични лозунги и дойде на власт, старото семе роди своите ОТРОВНИ плодове. Днес да кажеш, че си македонски българин, е ерес. И най-свежият пример за омраза — вчера, на концерта на Цеца във Велес, когато тя се загърна с българското знаме (най-вероятно „некои“ са измислили съзнателно сценария), публиката жестоко я освирка.

Познавам доста хора, които най-малкото имат симпатии към България, но са се притаили, със съзнанието, че ако изкажат своите чувства, ще имат доста неприятности.
Но не трябва да забравяме, че някои исторически и обществени процеси са по-дълги от един човешки век. Да не бъдем егоисти.

Както биха казали старите латинци:
„Tempora mutantur.“ (времената се менят - бел. ред.)

Да събудим позабравената истина в Македония!

Честит Ден на будителите!

---

Люпчо Куртелов, общественик и председател на сдружение „Хоризонти“ в град Охрид. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.