Лъжи от „под шипковия храст“: Цените на горивата щели да се задържат на място и после щели да паднат?!

Докато част от медиите продължават да ни уверяват, че цените на горивата „са се заковали“ и едва ли не се готвят да тръгнат надолу, реалността отвън и тази на колонката рисуват съвсем различна картина. Но, разбира се, винаги ще се намери по някой представител на бранша, който с уверен тон ще обясни, че всичко е временно, че пазарът се балансира и че съвсем скоро ще усетим облекчение. Не е важна логиката, а да сме в играта.

Човек остава с усещането, че ако се заслуша още малко, ще чуе и как цените ще се върнат до нивата от „добрите стари времена“, а защо не и да доближат американските. Само дето има един малък проблем – фактите не подкрепят тази приказка.

Нека започнем от основното. Цените не стоят на едно място. Те растат. И го правят не заради някаква временна пазарна аномалия, а заради дълбоки и продължителни процеси.

Преди време се успокоявахме, че 3 лева за литър е горната граница. После тихо и неусетно тя беше премината. След това приехме 3.50. Днес вече гледаме към 4 лева като нещо почти нормално. Следващата стъпка? Най-вероятно ще ни обяснят, че 5 също не е чак толкова страшно. Процесът е познат – първо шок, после обяснение, след това „няма как“ и накрая – приемане.

Само че този път причините не са вътрешни. Те са глобални. И са далеч по-сериозни, отколкото ни се поднася.

Ключовият фактор тук е Близкият изток и по-конкретно ситуацията около Ормузкия проток – една от най-важните артерии за световния петролен пазар. Ако този маршрут бъде дори частично блокиран, ефектът върху цените е мигновен.

В момента сценарият, който мнозина удобно пропускат, е именно този: ограничен или силно затруднен трафик през протока. Дори да не говорим за пълно затваряне, достатъчно е преминаването да се забави, да стане рисково или да се допуска само ограничен брой танкери. Това автоматично свива предлагането на глобалния пазар.

И тук идва първият неудобен въпрос към „успокоителите“: как точно при ограничено предлагане цените ще падат?

Вторият ключов елемент е напрежението между Иран и САЩ. Често се внушава, че всичко опира до преговори и че при тяхното успешно приключване пазарът ще се нормализира. Само че реалността е далеч по-сложна.

Иран не е в позиция на страна, която търси компромис на всяка цена. Напротив – той действа като регионален фактор със собствени стратегически цели. Исканията му не са символични, а структурни. Отстъпките, които се очакват, не са малки. И най-важното – времето не работи срещу него в такава степен, както често се представя.

Това означава, че бързо и лесно решение не се очертава.

Паралелно с това, военната динамика в региона не дава признаци на затихване. Напрежението около Израел и Ливан продължава, а подобни конфликти рядко остават локални по своите икономически последствия. Всяка ескалация води до риск за инфраструктура, доставки и сигурност на транспорта.

Дори без да се стига до мащабна сухопътна война, самото поддържане на напрежение е достатъчно, за да държи цените високи. Това е типичен пример за така наречената „рискова премия“ – цената включва не само реалното предлагане, но и очакванията за проблеми.

И тук стигаме до следващия важен момент – продължителният характер на конфликта. Сценарият не е „бърза война и край“. По-скоро се оформя модел на изтощително противопоставяне, при което няма бързи победи, но има постоянен натиск.

Това означава едно: нестабилност за дълъг период.

Как се отразява всичко това на България? Пряко и болезнено.

България е зависима от внос на горива и няма как да избяга от глобалните тенденции. Когато цените на международните пазари растат, това рано или късно се пренася и тук. Но има и допълнителни фактори: транспортни разходи, посредници, ограничен избор на доставчици, политически и регулаторни решения.

Всичко това оскъпява крайния продукт.

Ако към това добавим и евентуално пренасочване на доставки – например по-скъп внос от по-далечни източници – цената няма как да върви надолу. Тя или ще се задържи висока, или ще продължи да расте.

И тук идва ироничният момент.

На фона на всичко това, някой излиза и обяснява, как цените щели да се стабилизират. Че дори и да паднат. Че всичко било временно. А пазарът се свил само с 20%. Много добре звучи, ама нереално. Временно щяло да е това положение и всичко щяло да се стабилизира.

Разбира се. Временно. Само дето „временното“ вече се измерва в години, не в седмици.

Истината е проста- няма логическа, икономическа или геополитическа основа за рязък спад на цените в краткосрочен план. Може да има колебания. Може да има кратки периоди на облекчение. Но тенденцията, при настоящите условия, остава възходяща.

Вместо да се говори открито за това, обществото се захранва с удобни интерпретации. С проценти, които звучат добре. С извадени от контекста данни. С обещания, които не се базират на реална динамика.

Проблемът е, че хората вече не вярват на това. Те виждат сметките си. Виждат цените. И правят връзката.

Затова въпросът не е дали горивата ще поскъпват. Въпросът е докъде. И кога ще спрем да се преструваме, че това е временно отклонение, а не новата реалност.

https://dnesbulgaria.com/