Лили Иванова: Мярката на живота е не как сме живели, а какво сме оставили след себе си !

Днес Лили Иванова празнува.

Домът й ще бъде отрупан с цветя, подаръци, поздравителни телеграми ще летят от цялата страна.

И за да няма пак изненадани или незнаещи - Лили Иванова празнува 87-мия си рожден ден.

За нея сякаш е казано всичко, но пак не е достатъчно за чувството, което предизвиква; за стихията, в която те въвлича; за тръпките, с които те пронизва, когато изправи мощния си глас пред теб.

Тя винаги изненадва - само с песните си и неспирните творчески изяви - концерт след концерт, но и с отношението си към света.

Този път реших да я представя чрез личния й дневник.

Там е другата Лили... И тя ще ви изненада.

Когато за първи път отворих личния дневник на Лили Иванова, останах изумена.
Знам за нейната целеустременост в живота, наясно съм с работохолизма и стремежа ѝ да надскача себе си, сблъскала съм се с непоколебимата ѝ последователност да казва истината – изумлението ми
дойде от дълбоката, точна и вярна преценка за нещата в живота, в
музиката и в отношенията между хората.

Дневникът на Лили Иванова – това е вътрешният ѝ свят, където
тя не допуска никого. Върху белите листове, изписани с красив по-
черк, сякаш е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш
една силна и одухотворена личност, която знае какво иска, измисли-
ла е как да го постигне и е наясно с цената, която ще плати за това.

Приятелство и предателство, любов и омраза, истина и лъжа,
грешка и прошка, Бог и Родина, политика и история, свобода и око-
ви, минало и бъдеще, сцена и публика – това са дневниците на Лили
Иванова. Те са равносметка на един емоционален, взривяващ и дос-
тоен живот, чиято спирала се движи винаги нагоре. С една мисия – Лили живее, за да пее!

В тези дневници няма фалш, няма лицемерие. И пощада няма.
Има великодушие. Има презрение, без скандал. Има достойнство.
И една цел: „Искам да оставя след себе си истината за мен – а
тя е това, което се случва на сцената“.

Лили реже като бръснач времето, което изпълва с присъствието
си. Безпощадна.

Лили Иванова не обича да говори за политика, с мотива: коя съм аз, да да-
вам акъл. Винаги се пази да не обиди някого. Има точна преценка за
ситуацията в държавата, при това убийствена, но водена от някакво
нейно си усещане за скромност, не си позволява да го изрази пуб-
лично. Всъщност тя може да дава много повече акъл от всички по-
литици, защото мисленето ѝ е в съзвучие с оценката на обществото.
И нейният глас по обществени проблеми би имал невероятен ефект.
Но тя не иска да използва магнетизма и влиянието си в политически
дебати, както го правят големите изпълнители на Запад. Вероятно е
права, но пък ние като общество губим от нейното затваряне само и
единствено в музиката.

И така - предлагам ви извадки от Дневниците на Лили Иванова.

Това са нейните мисли, записани собственоръчно с красив почерк.

ХОРАТА ИЗБИРАТ ГОСПОДАР, А НЕ УМНИК!

Защо светът е лош? Защото хората избират господар, а не умник!
При политиката няма чест!
Победителите са жестоки!
Диктатурата няма цвят.
Днес е пустош откъм личности.
Истината не е по високите етажи!
Нравствени стожери – кои са те!?!
Някои хора имат само разрушителна енергия.
Днес е време на взаимно отричане.
Честният човек винаги е преследван и неудобен.
Виждам много безсмислие навсякъде.
Хора, изпразнени от съдържание.
Злокобна действителност.

Гледам да не се вълнувам, въпреки че не съм от хората,
които не се вълнуват. Избягвам да гледам телевизия - тези неща ме разстройват – безчестието, лошотията. Затова съм се дистанцирала от тези неща, капсулирала съм се, поне за концертите си...

ВЛЕЧЕ НИ ДА СРИВАМЕ, ПРЕДИ ДА СМЕ СЪЗДАЛИ

Хората все чакат да дойде някой и да докаже, че ще защитава
своя народ, но само с чакане не става. Къде е народът?!
Всеки плюе срещу всеки! Всъщност всички сме сами в този свят.
Достигнали сме края на добрите отношения. Изчезна етиката.
Защо винаги ни влече да сриваме, преди да сме създали нещо?
Човек трябва да надстроява това, което има.

Историята не може да се подменя, колкото и да ни се иска.


Всеки паметник трябва да съществува за поколенията, защото е 
част от реалната история на всяка държава, а и на всеки човек. 
Чувам: „България, България.“ Стига сте спекулирали с България! Направете нещо за България, направете нещо за българския народ, така че той да 
може да живее спокойно и щастливо. Искам да знам какво се прави 
за България!
В БЪЛГАРИЯ ИМА ЛИПСА НА ХАРАКТЕРИ

В България има липса не на таланти, а на характери.
Налице е едно лансиране на посредствеността.

Безсилието на бездарника: най-страшно е да живееш с представата за себе си. Не може да искаме нещо от човек, ако той не го притежава.
Нуждаем се от духовна мобилизация.
Ние сме в упадък, а не в криза.
Живеем в режим на тревога.
Разточителното разхищение в този свят води до разруха.
Днес борбата е за материални облаги!
Печеливш вечен лотариен билет няма за никого.

Ключът към душата е любовта. Всеки иска да получи любов. И може
би днес в това време, когато всичко е отчуждено, хората имат още
по-голяма нужда от любов. Всеки има и слабости, и положителни
черти. Всеки е различен – има и лоши хора, има и добри хора, но има страшно отчуждение днес.

НИКОЙ НЕ Е ПО-МЪДЪР НИТО ОТ ИСТОРИЯТА, НИТО ОТ ВРЕМЕТО

Защо имаме пренебрежение към историята на България?
Тук всеки човек може да оплюе безнаказано всекиго в държавата
Народ, който уважава творците си – уважава и историята си, а властимащите, които уважават творците си – уважават историята, в която участват, и тя (историята) ще им се отплати подобаващо.
За мен няма ляво или дясно в политиката, ако е в интерес и
защита на човека.
Има възходи, падения, слава или упрек към всичко, което е създала
през даден момент една държава - но това ще решат поколенията, защото
никой не е по-мъдър нито от историята, нито от времето.

Не мога да бъда купена с нищо. Не мога да бъда ничия вещ или
притежание.

ОТИВА СИ ЕДИН СВЯТ НА ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ

Бъдещето за света ще бъде жестоко, защото светът ще се
убеди, че не може да се обедини в доброто, а трябва да бъде
командван.
Отива си един свят на човешки отношения, но и на връзка с природата.
Свършва животът и започва оцеляването. Ще
дойдат времена с машини, хората ще са различни, ще се чува
шумът от моторите.
Аз зная какво да направя от себе си и всеки човек трябва да е наясно към какво се е устремил, какво иска да постигне в живота. Но това не се постига от небето само да падне, човек трябва да работи.

Мярката на живота е не как сме живели, а какво сме оставили
след себе си

НИЩО НЕ МОЖЕ ДА МЕ ИЗНЕНАДА

Нищо не може да ме изненада през годините на живота.
Не се страхувам от живота, който ме очаква – любов и омраза.
Винаги съм казвала:
Не забравям!
Не прощавам!
И не отмъщавам!
Нямам това право – това е правото на Господ Бог – той решава!
Успехът понякога се измерва с количеството омраза, с която
те заливат някои хора, и в такъв случай трябва да си доволен от
резултата.
Пеенето не е олимпиада – то е магия. Или я имаш, или я нямаш!


Водила съм много разговори с Лили Иванова – винаги ме е удивлявал стремежът ѝ да върви напред. Да не се обръща назад. Да не лежи на стари лаври. Наградите, грешките, заблудите, разочарованията – те са там, в миналото. Ако непрекъснато се връщаш към него, то ще те дърпа. Искаш ли да стоиш изправен на върха – погледът трябва да е само напред. Загърбила всичко – и добро, и лошо, извлякла поуките си, Лили е най-съвременният български изпълнител...

ТАЙНАТА НА ЛИЧНИЯ УСПЕХ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ЦЕННОСТ

Тайната на личния успех е най-голямата ценност, която
притежава всеки от нас, защото тя е лична и неповторима
форма на възход или падение, защото е свързана с обществените,
политически или икономически власти в една държава. Пример: Ако
в една държава е забранено да се пропагандира дадена идeология
- тя е преследвана. Но ако тази идеология се превърне в държавна
политика - всички институции започват да работят за нея.
Културата у нас не е идеология, но е била. Сега, тъй като тя не
участва във властта, интересът към нея и ценностите, определили
моя път в живота, ще останат в сейфа на моя личен път.

Аз съм плод на самата себе си. Господ ми даде всичко, от което
се нуждаех, за да бъда Лили Иванова. Няма училище за тази
работа.
---
В дома на Лили Иванова няма витрина с наградите ѝ, те са в един огромен сандък... Били са за времето си важни, но днес те не ѝ носят нищо.
Искам да го преведа това на политически език – колкото повече
политиците ни се обръщат назад в миналото, толкова повече теглят
държавата назад.
Лили надживя всичко. С три урока на родителите си: "Да не лъжа,
да не крада и да не съм алчна". Някой друг да го е казал така ясно? Да
го е направил? Сравнете нейния живот и публичното ѝ поведение с
финансовия и морален кич на чалгарите. Вижте „имането“ ѝ, натру-
пано за над 60 години сценична дейност на върха. Вижте облеклото ѝ,
жестовете, излъчването... Всичко е с мярка. Всичко е класа! Редом
с убийствена самопреценка: "Аз нямам за себе си чак такова високо
мнение, че съм най-великата или най-величествена, че имам корона
на главата си...".

 

Моят образ не се е изградил от това какъв ми е характерът, 
или колко пъти съм се женила. 

ЗНАМ КОЯ СЪМ И КАКВО МОГА

Аз съм това, което съм, благодарение на избора, който съм
направила в моя живот, а то е: труд, дисциплина, честност,
достойнство, почтеност, отговорност към моята публика.
Моято сила е това, което правя на сцената.
Моето оръжие: не се обяснявай за нищо. Презрение без скандал и
без отговор. Еднократните битки никога не са ме интересували.
Майката му е да се доказваш. И всяко постижение е връх, който
определя посоката към следващия.  
Всичко могат да ми простят, но не могат да ми простят силата на духа,
защото моят дух ги смазва, а това е мотото на живота ми.
Това е печатът на съдбата ми.
Не мога да споделя нито цената, нито трудностите или
средствата, които ми е коствал успехът. Ако някой ви каже или
сподели тайните на успеха си, бъдете сигурни – не носят истина.

Аз не правя компромис с истината. Затова тайната е в сейфа на 
личния ми житейски път, а там няма място за друг, освен за мен.

АЗ ЖИВЕЯ С БЪДЕЩЕТО

Аз живея с бъдещето, с всичко, което е напред.
Ако реши човек, че е успял – той е приключил!
Битката за съществуване на тази земя е валидна за всичко.
Най-прекрасната ѝ част е победата!
Отчаяние! – това чувство ми е непознато. Има случаи като
предпоставка да се откажа, но не си го позволявам!

Битката с мен е предварително загубена, ако някой си послужи с 
лъжи! 

Аз съм боец – сам, но не самотен!
Мързелът е бич!
И да не се оправдаваме с това че „някой“ имал лош характер.
Тези с „добричкия“ си характер с какво се изправиха срещу
мен – жлъч, злоба, завист? Защо не се доказаха (доказват).
Виждаме къде са! Освен характер (добър, лош) трябва работа,
правила, достойнство. Да! Моят характер (за тях) е лош, защото не
позволявам да се качат на раменете ми – нищо че съм дребна, – за да
изглеждат по-високи, но нещо май не става, нищо че са с „по-добър
характер“. 

 Аз знам и вярвам в това, което съм спечелила, и знам какво съм 
загубила.

МОЕТО ЧУВСТВО ИЗВИРА ОТ СЪРЦЕТО, МОЯТА ИГРА Е ДА ПЕЯ

Около мен има хора, които са се възползвали от моята добрина
– но хората са неблагодарни и на всичкото отгоре те намразват,
че си им помогнал. Това продължава и до днес.
В човешкото тяло има много органи, които са с важни функции.
Но един орган е от особено значение – сърцето! – спре ли, спира всичко.
Много често казват „той е човек с добро сърце“, за друг – този
човек е ужасно лош, подъл, подмолен, лицемерен, жесток, крадец
и т.н. Тогава никой не споменава сърцето.
Смятам, че сърцето диктува как да постъпим – с добро или с лошо.
Питат ме: откъде черпя моето чувство – то извира от моето сърце.
Един съвет: Най-лошият враг на сърцето е злобата.

Искаха да ме оплюят, да ме очернят, предварително да ме
поставят в ситуация, в която талантът ми да няма значение. Но
не се получи. Днес не се сърдя. Това беше част от тяхната игра.
Моята игра беше и е да пея.
Не търпя някой да ми каже: „Ти не можеш“. Какво значи не мога
– щом съм решила, значи го мога.

Не позволявайте някой да ви казва какво можете и какво не можете да правите.
Никакъв компромис с принципите. Ако се наложи да свърша определена
работа, ще я свърша. При мен няма – „карай да върви“.
Не мога да бъда купена с нищо. Не мога да бъда ничия вещ или
притежание.
Винаги съм решавала сама за себе си – и до днес никой не може
да ме накара да направя нещо, ако не желая.
Вярвам, че всеки има път, това е съдба. Никой не може да мине
по моя път. Той е предначертан още от раждането.

Енергията е Дух и Дар Божи. Ако искате да разберете всичко за
мен, просто трябва да присъствате на мой концерт. Благодаря
на Бог, че ми позволява да живея така, както искам. Каквато
съм, такава ще остана. Аз не мога да бъда фалшива. Мисля,
че имам убийствени воля и характер, и ако някой държи да ми
завижда за нещо, то е точно за волята и характера!
Господ ми даде всичко, за да бъда Лили Иванова.
България е моята родина, която не може да се замени с нищо!
-----

Лили не обича да говори за миналото. То е поука. Живее в настоящето.
То е битка. И гледа бъдещето. То е цел. Това е Лили.
Тя не само е Песен. Не само е Любов. Лили е Живот. Урок, който
продължава да преподава на всички нас.
Свикнала с атаките на публичността, тя си е изградила житейска
философия, която я съхранява и я държи на земята.

При нея няма хленч. Няма суета.
Не обича да я хвалят.
Но държи да бъде оценена. Не заради себе си, а заради достойнството на страната, на която принадлежи. Заради поколението, което идва след нас и на което трябва да оставим знаците за нашето съществуване.

Когато Едит Пиаф изпява песента „Не, не съжалявам за нищо“ ‒ това е нейната амбиция да се покаже на публиката, след като вече е грохнала и трудно се движи.
Обожествявана, в този миг тя се изправя пред един живот, станал
далеч от общоприетите представи за приличие и нормалност.
Обичаното „врабче на Париж“ е смазано от наркотици и алкохол, от
сторено „добро и зло“. Друга певица, омъжена за песента, Мирей
Матийо, има слънчевата страна на живота, но, макар и по-млада от
Лили, отдавна е казала „сбогом“ на сцената.

А Лили сякаш е от желязо. Психиката ѝ е така подредена, че дори, когато е паднала, намира сили сама да се изправи. Духът ѝ сякаш идва от Космоса, а енергията ѝ показва неподозираните човешки възможности.

Лили Иванова е единствената публична личност в България, която
казва „МОЯТ НАРОД“. Забелязали ли сте това? Политиците избягват да говорят за народа. Разбираемо. Между тях и народ отдавна зее огромна пропаст. Писателите, интелектуалците, творците, когато говорят за народа, обикновено споменават „нашия народ“. Лили казва простичко: „моят народ“ . "Аз правя нещо за моята публика. Искам да видя какво правят политиците за моя народ". Няма друго такова сливане между народ и духовен водач (в случая музикален изпълнител) в съвремието ни, както това наблюдаваме при Лили и българите. В това съпреживяване няма поза, няма фалш, няма заиграване.

В този объркан свят Лили остава непроменена – стимул за живот, за работа и съзидание, с непроменени принципи за добро и лошо, за ред  и дисциплина. 

С всеки свой концерт тя дава урок на всички свои колеги, как след десетилетия шеметна кариера и стотици песни можеш да си в крак с времето, да не се облягаш  на стари лаври и да вървиш нагоре, дори когато си се надигнал на пръсти на самия връх.

Тя се съревновава само със себе си!

Господ я праща с мисия на земята. И Лили я следва.

Абсолютно целенасочено, осъзнато и неотклонно...

Честит рожден ден, Лили!

https://epicenter.bg/