Лили Иванова честити Националния празник точно в полунощ, като публикува във фейсбук емблематичното стихотворение на Иван Вазов "Възпоминания от Батак".
Примата на българската музика Лили Иванова се преклони пред жертвите и мъчениците от Баташкото клане.
Във фейбук тя публикува снимки от църквата "Света Неделя" в планинския град, където запали свещ.
Храмът е свързан с Априлското въстание. В хода на въстанието църквата се оказва последната крепост на разбунтувалите се батачани, чийто яростен отпор довежда до Баташкото клане. В черквата са заклани и избити от турския башибозук около 2000 българи, жени, деца, старци.
В "Света Неделя" са запазени костите на загиналите в Баташкото клане. През 1955 г. е обявен за държавен музей, а през 1977 г. – за национален исторически паметник на културата.
ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК
(разказ от едно дете)
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
Пловдив, 1881 г.
ИВАН ВАЗОВ
Бля, бля
10 months before
Един идиот български във един от форумите писа ,че би предпочел да сме още под турско, отколкото руските войски да са ни освободили ! Представители си каква измет расте и се възпитава соросоидно. Никога това стихотворение няма да докосне сърцето му. За съжаление боклуци като този когото описах има много. Бог да пази България и да се прибера такива боклуци. Четох стихотворението и се насълзих,отдавна не бях си го припомнял.
Коментирай