Любо Нейков: Имам още много какво да правя и да дам, не гледам назад и не правя равносметки

Сбирка на класа 33 години след завършването. 12 души в изолиран хотел. Партито, което всички чакат с нетърпение, бързо излиза извън контрол. Стари вражди, изгубени любови и неосъществени мечти се завръщат с пълна сила. В ескалация от драматично-комедийни ситуации маските падат, а купонът си тече. Какво може да се случи на една сбирка на класа? Според филма "КЛАС 90" - какво ли не.

Проектът е дебют за режисьора Бойко Боянов. Той написва сценария в съавторство със своя състудент Станислав Тодоров-Роги ("Дъвка за балончета"). Двамата създават история, смесица от реални и измислени хора и ситуации.

В една от главните роли (Гюлето) се превъплъщава Любомир Нейков, който споделя в интервю за Life своите преживявания "от кухнята".

- Кое за вас беше най-голямото предизвикателство при създаването на "КЛАС 90"?

Първото се появи доста преди снимките на филма. Събраха ни тогава, направихме репетиция на сценария на маса с режисьора Бойко Боянов. Второто беше, когато се огледах в колегите. Това беше изключително щастлив миг за мен, защото се оказа, че на една маса сме седнали с Юлиан Вергов, Параскева Джукелова, Роберт Янакиев, Георги Златарев, Биляна Петринска, Стефан Денолюбов, Надя Конакчиева, Елена Атанасова, Людмила Митева, която играе жена ми, и Стефка Янорова. Всъщност беше голяма забава с всичките тия хора на едно място, всеки със собственото си чувство за хумор. Наистина се превърна в предизвикателство тази първа среща. Не искахме да се разделяме и веднага попитахме кога ще се видим пак да "четем", защото повече се забавлявахме докато четем сценария и разговорите с режисьора почти бяха сведени до минимум. Той се опита да ни каже някакви неща, но така и не успя. По-натам започна да раздава задачите и да говорим персонално за героите. И третото предизвикателство беше снимачният период, който също се оказа безкрайна забава. За съжаление, повечето снимки бяха нощни, а това беше малко трудно, защото през деня сме ангажирани и с други неща. От друга страна пък, адреналинът и желанието да се срещнем с колегите ни държеше на висотата, на която смятам, че достигна и филмът.

Людмила Митева и Любо Нейков, които играят съпрузи в "КЛАС 90"

Източник: Личен архив/зад кадър от филма "КЛАС 90"

- Кой беше първият въпрос, който си зададохте, след като прочетохте сценария на филма?

По-скоро не си зададох въпрос, а видях в текста, който е дело на Бойко Боянов и сценариста Станислав Тодоров-Роги, една житейска действителност. Четейки този сценарий, се връщаш назад. Нахлуват спомени, пораждат се въпроси, свързани с младостта, приятелствата и предателствата, и темите въобще, които се разкриват в този филм. Замислих се по-скоро над това, върнах се малко назад във времето.

- Много от персонажите са част от поколение, което е преживяло своите най-активни години през 90-те. Какви лични паралели можете да направите между героите и вашето собствено възприятие за тези времена?

Мисля, че това, което малко не ми достигна, е днешният забързан живот. Сега той е толкова динамичен, особено в последните 15-20 години. Има толкова явления като интернет, социални мрежи. Налице е и промяната в народопсихологията ни, за добро или лошо...Как хората под външни влияния са се деформирали. И тази деформация е показана благодарение на опита на екипа, който е едно огледало към отминалото време. Хората във филма, завършили преди 30 години, се събират отново. Те са различни, но точно тази различност в най-новото ни съвремие ми липсва. Макар че съм с ясното съзнание, че миналото е безвъзвратно останало назад и няма как да поправиш нищо от него.

- Заговорихме за съвремието. А как се вписват вашите представи от 90-те в съвремието, в което живеем?

Не съм имал представи за бъдещето си в онези години. Сегашните ми представи за миналото пък са безсмислени, защото няма как да се върна и да променя нещо, дори и да искам. Разбира се, с тези ментални натрупвания - философски, житейски, психологически, физически, които притежавам, е лесно да се върнеш назад и да си кажеш какво би направил, но това няма как да стане. Пък и в онези години съм си мислил, че хората над 40 са вече "бита карта" и по-добре да слизат от сцената и че вече чукат на портичката на пенсионирането. Но сега се оказа, че в един миг, който много бързо дойде, ти си вече в тази категория и нещата са безвъзвратно счупени.

- Когато човек се сблъсква с миналото и настоящето, той прави равносметка. Участието в "КЛАС 90" провокира ли ви да направите своята житейска равносметка?

Не. Избягвам да си правя житейски равносметки, защото смятам, че сам се вкарвам в един филм и не искам да правя това. Смятам, че имам още много какво да правя и да дам, с какво и с кого да се забавлявам. Поради тази причина и не искам да гледам назад и да правя равносметки, а гледам напред и очаквам следващи роли. Смятам, че и никой не бива да се връща прекалено назад, особено творците. Един творец никога не бива да се обяснява за творчеството, което прави, независимо дали се харесва много на някого или не. Човек се себеизразява по даден начин, а критиката - положителна или отрицателна, винаги ще я има. И то в много.

- Какви чувства и емоции се опитвате да предадете на зрителя чрез своя герой?

Такива, каквито сме ги говорили с режисьора. Впечатление ми направи, че освен забавлението, което наистина беше безкрайно по време на снимките, с колегите бяхме като един ансамбъл. Някак си сме много различни, мислим различно, изглеждаме и играем различно, но тук се вписахме и се хванахме за ръцете и поведохме хорото. Ако гледате филма, ще видите, че доста синхронна игра има

- Да, все пак споменахте в началото, че когато сте се видели със стари колеги, ви е станало мило...

Много мило, особено когато за филма се наложи да предоставим свои стари детски снимки. Повечето са, разбира се, черно-бели и изглеждаме по различен начин. Доста променени, категорично. Никой с никого не си прилича. Мога да кажа, че наистина се забавлявахме. Това е един приятен филм. Мисля, че който го гледа, ще повтори след това, та и ще потрети. Вътре са наслоени различни теми, които могат да провокират у абсолютно всекиго на средна възраст размисли и страсти, но най-вече емоции.

- Малко изпреварихте следващия ми въпрос, но все пак ще попитам: Какво могат да научат зрителите, независимо от възрастта си, след като гледат филма?

По-младите зрители ще видят своите родители и ще усетят това, което ги е вълнувало. Тези на моите години категорично смятам, че ще се забавляват, а по-възрастните - може би носталгията ще ги връхлети. Това отминало време няма нищо общо с днешната действителност и всичко, което ни се случва.

- А смятате ли, че това отминало време би могло да се върне?

Не, не е необходимо да се случи днес. Но все пак това време ще се върне някога, защото колелото на историята се върти. Много от нещата, както в модата, изобразителното изкуство, ще се върнат. Колелото се върти и всичко се повтаря. Проблемът е с познанието, дали във вековете може да бъде пренесено и надградено, ако не се избием дотогава. Смятам, че всяко поколение трябва да изживее това, което му е поднесено. В днешно време текат най-хубавите години на Поколението Z, независимо дали на нас, по-големите, ни харесва или не. В момента представителите му растат със своите си герои и приоритети. И това е много важно. Ние само трябва да им помагаме, да ги напътстваме, и да ги обичаме, разбира се. Хората от моето време в своята младост не бяха одобрявани и разбирани от по-възрастните. Те смятаха, че тяхното поколение е много по-стойностно. Не смятам, че поколенията имат особени минуси. Случват се добри неща, случват се и лоши. Както има ден и нощ, така има зима и лято. Така и в живота всяко общество си има своите значими личности, хора, които са оставили дълбок отпечатък с делата си. В областта на поезията, музиката, литературата, спорта...Това ще остане във времето. Всички техни постижения ще оставят своя отпечатък върху поколенията, които след време се надявам да се гордеят.

- И в заключение: Защо бихте препоръчали този филм на зрителите?

Защото смятам, че той е едно страхотно бягство от ежедневието. Наистина им обещавам, че ще се размечтаят, ще направят равносметка и ще се забавляват. При всички случаи ще изпитат емоция, убеден съм.

- Припомнят се стари истории и излизат позабравени емоции на преден план...

Коментират се подобни истории и е интересно. Забравих да допълня, че имаме и немско участие във филма. Катрин Йене е изключително талантлива и земна. Много приятно беше да се работи с нея макар че очевидно й беше странно, защото е свикнала да го прави по съвсем друг начин. Но попиваше от всичко. Нейната култура е много различна от нашата, Катрин разпитваше много. Още повече ролята ми във филма е на собственик и готвач на хотел, а тя не е свикнала с нашата храна. Дори проговори малко български, което е супер. Има много интересни детайли във филма. И е хубаво да има повече такива проекти и зрителите да се срещат с актьорите. Хубаво е да се уважаваме малко повече, да се обичаме малко повече. А по-прекрасна публика от българската няма, съдейки от всичките ми години опит в театъра и киното. Тя най-силно обича, но и най-силно мрази. И в това е очарованието й, точно поради това харесвам хората, заради тази им пъстрота. С отворено сърце и усмивка ги каня да заповядат на премиерата на филма на 24 януари.

dir.bg