Гледам новините по медиите и се замислям колко е бутафорна демокрацията изобщо и в частност в България. Голям вой беше срещу лошия социализъм, но да ви кажа, там хора, които не можеха да си платят парното и тока нямаше. Нямаше и такива, които да не могат да си платят ипотеката и да загубят дома си. Нямаше обаче и рентиери с по десетки жилища, които вместо да се трудят, лентяйстват и събират наеми.
Тогава нямаше правото да говорим против властта. Но всеки е чувал и е разказвал вицове за партията, за Тодор Живков и то доста солени. Но от друга страна, имаше сигурност. Помня как милиционерската кола минаваше три пъти на нощ през нашата улица. Помня как оставяхме домовете си отключени. Помня как през нощта можехе да минеш през целия град спокойно, без да станеш обект на нападение. Помня как, ако имаше престъпление, милицията действаше бързо, компетентно и ....безпощадно. Веднага заменям правото да говоря каквото си искам днес, срещу правото ми да имам сигурност тогава.
Помня, че и тогава имаше проблем с определени групи граждани, така да ги наречем. Но те си стояха в кварталите, със засилено милиционерско присъствие. Бях малко дете, когато с майка ми минавахме през Шекер махала, за да стигнем училището, в което работеше, през средата на квартала. Един ..гражданин нещо подвикна. От милиционерската кола наблизо веднага излезе милиционер, хвана го за врата и в колата. Какво стана, не видях, но следващите дни, когато минавахме, погледите бяха в земята и никой не смееше да гъкне. Камо ли пък да е агресивен, или нещо подобно.
Помня, че нямахме право да излизаме в чужбина. Но помня колко прекрасна беше България тогава. Помня как всеки можеше две седмици да отиде за никакви пари на море, на планина. Да получи безплатно качествено здравеопазване и образование. Да има работа, която да му позволи да живее охолно. Помня, че всеки имаше дом. Помня, че нямаше просяци и бездомници.
Помня, че целогодишно нямаше банани и портокали. Но и помня отрупаните маси на пазара с вкусни български плодове и зеленчуци, качествените колбаси и месо, кисело мляко, току-що изпечен хляб от фурната. Помня как в училище всички бяхме с униформи и не се допускаше някой да демонстрира пари и влияние.
Помня как под строй ни водеха на театър, опера, балет, концерти. Искаш, не искаш, от малък ти набиват културата в главата. Учеха ни на екология, събирахме вторични суровини задължително. Сега с разделното събиране само може да мечтаете за това, което тогава правехме за природата. И горите не се изсичаха, а ученици и трудови колективи ни водеха да засаждаме горички. Още може да ги видите покрай пътищата по равните редове. Ако не са ги изсекли, де.
Сега имаме права. Правото да крещиш и никой да не те чува. Правото да се търкаляш гладен и бездомен по улицата. Правото на топлофикация да те изхвърли като мръсно коте от дома ти и да го вземе за неплатени сметки. Правото на работодателя да се подиграва с труда ти. Правото да си купиш двадесетгодишна вносна кола трета употреба. Правото да ядеш банани целогодишно, а ябълките да са на цени по-високи от на бананите. Правото да ядеш сирене с тебешир и палмова мазнина, правото да ядеш колбаси с насекоми и смлени пера и кости. Правото да чакаш промоции, за да можеш да се нахраниш. Правото да умреш сам, беден и болен и на никого в държавата да не му пука. Правото да пукнеш, защото нямаш пари да си платиш на здравната система и лекарствата.
Колко много права имаме днес.....а как ми се иска да не бяхме предали това, което имахме. Да не бяхме продали всичко, което имахме, за скапаните банани и соросоидни мечти. Майната й на демокрацията!
Елена Гунчева-Гривова
Али Баба
23 hours before
Г-жо Гунчева, имате дар слово да пишете! Изключително достоверно поднесена реалност! Демокрацията в България се оказа една голяма лъжа! И естествено, голямо крадене!
Коментирай