МЕТАМОРФОЗАТА ЦЪНЦАРОВА - 4. ЗАЩО ПУБЛИКАТА Я ОБИЧА(ШЕ)?

МЕТАМОРФОЗАТА ЦЪНЦАРОВА - 4.

ЗАЩО ПУБЛИКАТА Я ОБИЧА(ШЕ)?

Този текст е последният от мини тетралогията. Прочетете и предходните три, ако вече не сте.

Ето защо публиката обича(ше) Мария:

Мария Цънцарова мисли вместо публиката (публиката не харесва мисленето). 

Цънцарова освобождава публиката от тревогата на избора.

Свободното мислене е тежко.

То изисква:

 • съмнение;

 • колебание;

 • понасяне на противоречия.

Публиката обича този:

 • който говори уверено;

 • който отсича (например “Путин е агресор!”);

 • който знае кой е виновен.

Цънцарова извършва психологична (психотерапевтична) услуга на всеки от публиката:

„Не мисли! Аз ще мисля вместо теб.“

Това е регресия към родителска фигура, не нежна, а строга.

Зигмунд Фройд би казал: Връщане към външния Свръхаз.

Мария дава на публиката морална невинност,; дава я леко, фино, срещу нищо.

„Аз съм откъм добрата страна; и ти си с мен, и като мен; значи ти си добър!”

Тези медийни персонажи като Мария Цънцарова винаги говорят от позицията на морална правота. И от името на народа.

Публиката, която следва такива като Цънцарова, винаги получава:

 • готова морална рамка;

 • чувство за принадлежност;

 • освобождаване от вина.

„Ако мисля като нея, значи съм добър.“

Това е изключително съблазнително в свят, пълен с:

 • вина;

 • объркване;

 • исторически страхове (СПИН, Ковид 19, инфлация, терор, война, Украйна…)

Такива медиатори като Цънцарова канализират (освобождават) агресията на публиката; публиката се успокоява, забравя, и заживява щастливо.

„Тя вика вместо мен“ - си казва всеки.

Много хора са:

 • ядосани;

 • унизени;

 • безгласни.

Но не могат да го изразят:

 • нито социално;

 • нито икономически;

 • нито политически.

И затова им е необходима медийната фигура “Мария Цънцарова от bTV”. 

Но тя трябва задължително

 • да крещи;

 • да унижава госта;

 • да назидава всички.

И тогава става така, че тя преживява агресията вместо зрителя и слушателя, вместо всеки от публиката, жертва се някак за теб. 

Как да не я обичаш!

Това е форма на заместващо удоволствие (vicarious gratification).

Тези водещи опростяват сложния свят.

Налагат от екрана ред вместо хаос. Колко хубаво!

Геополитика, икономика, война, идентичност - всичко е толкова сложно.

Цънцарова прави следното:

 • свежда сложното до лозунг;

 • свежда многото причини до нечия вина;

 • подрежда конфликтите в една линия, по височина.

Публиката получава много важната пълна убеденост:

„Светът пак има структура.“

И публиката отдъхва. Изпива една студена бира.

Това е анти-тревожна функция.

Мария Цънцарова легитимира страха.

Всеки от публиката си казва: „Страхът ми е разумен!”, “Ко толкова? и “Няма нищо!”.

Когато водещата Цънцарова:

 • говори категорично;

 • сочи врагове;

 • посочва и настоява за ход напред по „правилния път“, тя казва несъзнавано:

„Страхът ти е оправдан. Опасността е реална. Ама не се плаши много! Само ме слушай! И вярвай!”

Почти като: “И не бой се! Само вярвай!” (Лука 8:50)

Това е изключително успокояващо за тревожни общества, като българското сега.

Такива като Цънцарова заместват липсващия Авторитет. 

Той, знаем всички? не е простият Баце, нито противният Шиши, не е Чалгаджията с химна “Щи скъсам г@за”, не е Фритюрника, не е Рундю, нито е Копейкин.

Тя става тях в общественото (публичното) съзнание.

И това е заради развихрилия се институционален вакуум и административната перверзия. 

Когато институциите са компрометирани, когато политиците са недостоверни и измамни, а експертите си противоречат и лъжат напровала, тогава се появява медиен авторитет. 

Появява се Мария Цънцарова, от Нищото, или от карловските села, което е едно и също.

Тя е особена:

 • не е избрана от никого;

 • не носи отговорност;

 • няма никакъв статут.

Но говори „като демиург“. Зевс.

Публиката иска такъв говор, иска такъв глас.

Фройдистка формула (много кратка).

Публиката, след като задълго е влюбена в такива като Мария Цънцарова, започва да се отегчава и да се дразни от тях, почва да не ги обича, и това не е защото мариите са умни.

А е защото те облекчават, разсейват тревогата, намаляват вината и промиват агресията на масовия Аз, а той не може без тях.

Накрая тъжната част, която вероятно вече се усеща:

Колкото повече такива фигури има, толкова по-малко обществото може да понася нюанси, тишина, съмнения, сложен разговор, справедливост и успехи.

Последно, Мария Цънцарова е симптом, не е причина за Катастрофата.

Това е.

Четете моите текстове! 

Търсете моите книги в: tornadobg.com

акад. Петър Иванов