От клипа на интервюто с Радостин Василев (вижте го: https://www.youtube.com/watch?v=YY0lNRyJA2c) виждаме ясно завършения класически преход от медиатор към трибун.
Журналистическата роля по дефиниция е:
• да удържа;
• да балансира;
• да поставя под въпрос.
При Цънцарова обаче имаме:
• нормативна сигурност („знае кое е правилно“);
• еднопосочна морална рамка;
• отсъствие на съмнение.
От психологическа гледна точка това е свиреп идеологически Аз, а не журналистически Аз, което, уви, е норма във всички нашенски медии.
Цънцарова е индоктринирана, не знам по кой точно начин (пари, кариера, обсесия, любов); напомня развихрен комсомолски активист, който чака да го поканят за член на БКП или за агент на ДС, или като Хекимянчо за кмет на София.
Много важно: индиктринацията тук вероятно, или по-скоро, не е външна принуда, а вътрешно приета идентичност, просто е приет от нея завинаги модел за поведение - да обслужва всеотдайно когото трябва, и както трвбва, по-точно - както той иска.
Признаци за индоктриниране:
• говори по геополитика, война, икономика с увереност, несъответстваща на експертността ѝ;
• няма колебание, пауза, мекота, пластичност, условност;
• използва език на морална категоричност („виновен е Путин“, „не понасяте напрежение”, “трябва“, „няма алтернатива“ и др.).
Това е типично за идентификация с Големия Друг (Лакан) и Биг Брадър (Оруел).
Цънцарова не мисли и не обмисля позицията, даже не я разбира,— тя я представя, и я представлява.
Радостин Василев е изумяващ отстъп от практиката на бТВ (това е оригиналната абревиатура, тя нарочно и унизително е с малко “b”, за Bulgaria)
Поведението на Цънцарова към гостите, към Василев също, в предаването просто е рафинирано символично насилие.
Виждаме във всички нейни медийни изяви:
• прекъсване;
• викане;
• ръкомахане;
• налагане на тон;
• унижаване;
• иронизиране;
• присмех;
• ругаене и др.
Всичко това е форма на символично насилие, повтарям, не на диалог.
Това не е журналистика, а ритуализиран разпит, облечен в телевизионна форма.
Като професионален психоаналитик мен ме интересуват психологическите механизми и инструменти, с които, без да ги знае и да ги разбира, Цънцарова лаически и грубо ги ползва. Ето ги:
1. Проекция. Гостът се превръща в:
• носител на „заплаха“;
• представител на „неправилното“;
• глуповат загубеняк;
• “враг на народа”и др.
Затова той трябва да бъде обезсилен, не чут.
2. Контрол чрез унижение. Това е поведение, характерно за хора, които не понасят равностоен отговор, защото той разклаща идентичността им. И унизяването на госта е най-лесният начин да утвърдиш Аза си и да изпълниш задачите на поръчителя.
3. Прекъсване и непозволяване гостът да довърши мисълта си. Те двете не произхождат от логиката на диалога, а са следствие на неубеденост, те са акт на тревожност, на тревожна защита, и са проява на страх, че другият може да артикулира нещо извън сценария, и да развали гювеча.
5. Смяна на регистъра и повишен тон. Те не са спонтанни, както е в нормалния човешки диалог, а са техники за редуциране на отсрещния. Индикират нетърпимост към автономен субект, какъвто в случая определено е Радостин Василев. Според Цънцарова интервюираният трябва да бъде „коригирван“, а не изслушван. Това е адски тъпа и грозна стратегия, според мен.
6. Ръкомахане, жестикулиране, поза, осанка. Всичко това е телесен израз на вътрешна възбуда, показва още и липса на вътрешна стабилност, все пак някои от партийните опорки може да не се харесват на хедонистичната изрусена хубавица, нали така? И тогава тя има нужда да „покрие“ аргументативната празнина (дупка) с движения, ръкомахания, хистероиден лицев миманс и хипербулия.
7. Тормоз на госта. Тормозът се появява, когато Азът е залепен за идеологията, както е при въпросната твърде еластична водеща на bTV. Всяко несъгласие с нея и с това, което на нея ѝ е наредено да счита за правилно, се преживява от нея като лична атака. Лошо и смущаващо е, че при Цънцарова няма вътрешна дистанция между Аза и позицията, която ѝ е наложена от “редактора”, така да го кажем.
Тогава разговорът в bTV не е обмен на мнения, не е диалог, а див селски изпит, разпит, на който гостът трябва да „отговоря правилно“, иначе бой по главата!
Сега, последно, не знам дали е правилно и кавалерски, да говорим за възрастта на водещата и за психодинамична картина на случая.
Без да генерализирам, при жени в средна възраст, климаксът (менопаузата), знаем, е естествен преход в живота на всяка жена, и не може да ни учудват някои особености в психиката и настроенията, както и промени в поведението ѝ, в което често виждаме:
• нужда от твърда идентичност;
• страх от разпад, уволнение, излагация, съмнение;
• амбивалентност;
• и търсене на компенсации чрез морален соросоиден максимализъм и неженствена войнственост.
Обобщение в една формула:
Имаме, или май имахме, вече, водеща, която:
„не задава трудни въпроси“, а е стъкмена фигура, която налага (налагаше) правилни отговори от позиция на морална власт, хубост и сексапилност (защо да го спестявам?) и фалшив авторитет.
(Този текст е първият от серия анализи на Цънцарова и на bTV. Очаквайте ги.)
Четете моите текстове!
Търсете моите книги по психотерапия, психоанализа и парапсихология тук:
tornadobg.com
акад Петър Иванов
ввввиви
5 months before
С постоянното писане и анализиране на Цънцарова навред, по всички сайтове, я направихте героиня, а тя е една напориста, послушна и елементарна журналистка!
Коментирай