МЕТАМОРФОЗАТА ЦЪНЦАРОВА: ОТ ЖУРНАЛИСТ ДО ИДЕОЛОГИЧЕСКИ АГЕНТ (психоаналитичен анализ)

От клипа на интервюто с Радостин Василев (вижте го: https://www.youtube.com/watch?v=YY0lNRyJA2c) виждаме ясно завършения класически преход от медиатор към трибун.

Журналистическата роля по дефиниция е:

• да удържа;

• да балансира;

• да поставя под въпрос.

При Цънцарова обаче имаме:

• нормативна сигурност („знае кое е правилно“);

• еднопосочна морална рамка;

• отсъствие на съмнение.

От психологическа гледна точка това е свиреп идеологически Аз, а не журналистически Аз, което, уви, е норма във всички нашенски медии.

Цънцарова е индоктринирана, не знам по кой точно начин (пари, кариера, обсесия, любов); напомня развихрен комсомолски активист, който чака да го поканят за член на БКП или за агент на ДС, или като Хекимянчо за кмет на София.

Много важно: индиктринацията тук вероятно, или по-скоро, не е външна принуда, а вътрешно приета идентичност, просто е приет от нея завинаги модел за поведение - да обслужва всеотдайно когото трябва, и както трвбва, по-точно - както той иска.

Признаци за индоктриниране:

• говори по геополитика, война, икономика с увереност, несъответстваща на експертността ѝ;

• няма колебание, пауза, мекота, пластичност, условност;

• използва език на морална категоричност („виновен е Путин“, „не понасяте напрежение”, “трябва“, „няма алтернатива“ и др.).

Това е типично за идентификация с Големия Друг (Лакан) и Биг Брадър (Оруел).

Цънцарова не мисли и не обмисля позицията, даже не я разбира,— тя я представя, и я представлява.

Радостин Василев е изумяващ отстъп от практиката на бТВ (това е оригиналната абревиатура, тя нарочно и унизително е с малко “b”, за Bulgaria)

Поведението на Цънцарова към гостите, към Василев също, в предаването просто е рафинирано символично насилие.

Виждаме във всички нейни медийни изяви:

• прекъсване;

• викане;

• ръкомахане;

• налагане на тон;

• унижаване;

• иронизиране;

• присмех;

• ругаене и др.

Всичко това е форма на символично насилие, повтарям, не на диалог.

Това не е журналистика, а ритуализиран разпит, облечен в телевизионна форма.

Като професионален психоаналитик мен ме интересуват психологическите механизми и инструменти, с които, без да ги знае и да ги разбира, Цънцарова лаически и грубо ги ползва. Ето ги:

1. Проекция. Гостът се превръща в:

• носител на „заплаха“;

• представител на „неправилното“;

• глуповат загубеняк;

• “враг на народа”и др.

Затова той трябва да бъде обезсилен, не чут.

2. Контрол чрез унижение. Това е поведение, характерно за хора, които не понасят равностоен отговор, защото той разклаща идентичността им. И унизяването на госта е най-лесният начин да утвърдиш Аза си и да изпълниш задачите на поръчителя.

3. Прекъсване и непозволяване гостът да довърши мисълта си. Те двете не произхождат от логиката на диалога, а са следствие на неубеденост, те са акт на тревожност, на тревожна защита, и са проява на страх, че другият може да артикулира нещо извън сценария, и да развали гювеча.

5. Смяна на регистъра и повишен тон. Те не са спонтанни, както е в нормалния човешки диалог, а са техники за редуциране на отсрещния. Индикират нетърпимост към автономен субект, какъвто в случая определено е Радостин Василев. Според Цънцарова интервюираният трябва да бъде „коригирван“, а не изслушван. Това е адски тъпа и грозна стратегия, според мен.

6. Ръкомахане, жестикулиране, поза, осанка. Всичко това е телесен израз на вътрешна възбуда, показва още и липса на вътрешна стабилност, все пак някои от партийните опорки може да не се харесват на хедонистичната изрусена хубавица, нали така? И тогава тя има нужда да „покрие“ аргументативната празнина (дупка) с движения, ръкомахания, хистероиден лицев миманс и хипербулия.

7. Тормоз на госта. Тормозът се появява, когато Азът е залепен за идеологията, както е при въпросната твърде еластична водеща на bTV. Всяко несъгласие с нея и с това, което на нея ѝ е наредено да счита за правилно, се преживява от нея като лична атака. Лошо и смущаващо е, че при Цънцарова няма вътрешна дистанция между Аза и позицията, която ѝ е наложена от “редактора”, така да го кажем.

Тогава разговорът в bTV не е обмен на мнения, не е диалог, а див селски изпит, разпит, на който гостът трябва да „отговоря правилно“, иначе бой по главата!

Сега, последно, не знам дали е правилно и кавалерски, да говорим за възрастта на водещата и за психодинамична картина на случая.

Без да генерализирам, при жени в средна възраст, климаксът (менопаузата), знаем, е естествен преход в живота на всяка жена, и не може да ни учудват някои особености в психиката и настроенията, както и промени в поведението ѝ, в което често виждаме:

• нужда от твърда идентичност;

• страх от разпад, уволнение, излагация, съмнение;

• амбивалентност;

• и търсене на компенсации чрез морален соросоиден максимализъм и неженствена войнственост.

Обобщение в една формула:

Имаме, или май имахме, вече, водеща, която:

„не задава трудни въпроси“, а е стъкмена фигура, която налага (налагаше) правилни отговори от позиция на морална власт, хубост и сексапилност (защо да го спестявам?) и фалшив авторитет.

(Този текст е първият от серия анализи на Цънцарова и на bTV. Очаквайте ги.)

Четете моите текстове!

Търсете моите книги по психотерапия, психоанализа и парапсихология тук:

tornadobg.com

акад Петър Иванов