Мислете не само за себе си:
Прочетох новината, че българката, която роди на 62 години две момиченца, е починала. Още след раждането едното момиченце е починало, а другото сега е седмокласничка. В приемно семейство.
Точно аз мога много да говоря за това какво е да бъдеш отгледан от възрастен човек, с когото ви делят поне две поколения. Затова и много пъти съм призовавала хората да мислят, преди да направят крачка към това да имат деца във възраст, в която вече не са толкова енергични. Знам, че много хора ще ме упрекнат. Но все пак ще изложа и моята гледна точка.
Една жена на 50-60 години не може да търчи след малко дете по цял ден и да отделя толкова много грижи и внимание към него постоянно. Разликата в мисленето също се отразява. По един начин разсъждаваме на 20-30 и по съвсем друг начин на двойно по-голяма възраст.
И какво става с тези деца, когато при раждането или осиновяването им родителите им са на по 50-60 години? Когато завършват гимназия, родителите им ще се нуждаят от грижи. Понякога сериозни и ако здравословното им състояние не е добро - и постоянни. На практика младият човек навлиза в живота, с избора дали да има свой личен живот или с благодарност да се грижи за родителите си. Да, тази грижа се подразбира, но дали осъзнаваме на какво обричаме тези деца?
Егоизмът да имаш дете надделява понякога над здравия разум. Много самотни жени искат да си осмислят живота с дете. Без дори да се замислят, че това дете няма да отрасне в нормално семейство, няма да има баща, баби и дядовци от другата страна. Че това дете няма да усети бащина подкрепа. Не са редки и случаите, когато самотните майки се вкопчват в децата си и не ги пускат да отлетят от гнездото, образно казано. Нагледали сме се на мъже, живеещи с мама доживот, без собствено семейство, с ревнива майка, която вместо да пусне сина си да има свой собствен живот, му втълпява, че трябва да й е благодарен и длъжен да стои доживот до полата й и да се грижи за нея. Или, ако е създал семейство, то радостта на майката, че синът й има собствено семейство, не може да се забележи и при дълбоки разкопки, като нерядко прави всичко възможно да му развали семейството.
Разбира се, не всички случаи са такива. Но си спомням, че имах съученичка с доста възрастни родители. И тя трябваше да бъде благодарна. Да, гледаше ги на старини, сменяше памперси, грижеше се за тях. Докато един ден те си отидоха, а тя остана самотна жена без семейство и деца и без възможност да почне живота си отначало.
Темата е много щекотлива. Казвам моите разсъждения. Не желая публикацията да се споделя или коментира. Само помислете върху нея.
Елена Гунчева-Гривова
