Може ли Европа да спаси корабоплаването в Черно море?

Западните експертни среди очертават няколко възможности за защита на търговското корабоплаване, но всяка от тях изисква политическа воля, споделяне на риска и съобразяване с ограниченията на международното право.

Поредицата от нападения срещу търговски кораби в Черно море превръща безопасността на морските маршрути в непосредствен европейски проблем. През октомври 2026 г. атаки с дронове поразиха плавателни съдове край румънското крайбрежие, а България поиска от НАТО допълнителни способности за противодействие на безпилотни системи. На този фон защитата на корабоплаването вече не се свежда до осигуряване на украинския износ, а засяга сигурността на съюзническите държави, международната търговия и доверието в способността на Европа да защитава морските си комуникации. 

От наблюдение към реална защита

Европейският съюз вече очертава институционална рамка за по-активно присъствие в региона. В стратегията си за Черно море от май 2025 г. Европейската комисия и върховният представител на ЕС предлагат създаването на Център за морска сигурност в Черно море, който да координира усилията на държавите за наблюдение, противоминни действия, защита на критичната инфраструктура и охрана на търговските морски маршрути. Това е важна основа, но координационният център сам по себе си не може да спре дрон или ракета. Ефективността му ще зависи от наличието на реални оперативни способности и бърз обмен на информация. 

По-амбициозната концепция е изграждането на многостепенна система за възпиране. Анализ на американския Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) предлага съчетаване на морско и въздушно наблюдение, разузнавателни данни, брегова отбрана, противоминни средства и патрули на военноморските сили на черноморските държави. Периодично присъствие на съюзнически бойни кораби би могло да допълва тази система, без да се разчита на постоянно мащабно разполагане на сили от държави извън региона. 

Тук обаче има съществено правно ограничение. Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. урежда преминаването на военни кораби през Босфора и Дарданелите и налага ограничения върху присъствието на военноморски сили на държави извън Черноморския регион. Затова устойчивата архитектура за сигурност трудно може да бъде изградена само чрез американски или западноевропейски военни кораби. България, Румъния и Турция имат централно значение за регионалното наблюдение, патрулирането и противоминните операции. 

Европейски флаг и държавно подкрепено застраховане

По-нестандартното предложение е определени търговски кораби да бъдат регистрирани под европейски флагове. Идеята не е, че флагът осигурява физическа защита, а че нападението срещу кораб под флага на европейска държава би придобило по-голяма политическа тежест. Авторите се позовават на американската операция „Иърнест Уил“ от 1987 г., при която САЩ регистрират 11 кувейтски танкера под американски флаг и ги ескортират през Персийския залив. Историческият пример обаче показва и границите на подхода: корабите остават уязвими, когато няма непосредствена военна защита. 

Друг практически инструмент е застраховането срещу военен риск. През 2023 г. украинското правителство, брокерът „Марш Макленън“ и застрахователи от „Лойдс“ създават механизма „Юнити“, който впоследствие е разширен и за нетоварни стоки, различни от зърно, включително желязна руда и стомана. Подкрепата на държавни банки позволява покритие до 50 милиона долара за корпуса и застраховката „Защита и обезщетение“. Подобен модел може да бъде разширен с европейски гаранции, за да се намали цената на риска за корабособствениците. Той обаче компенсира финансовите загуби, а не предотвратява атаките. 

Възпирането изисква повече от декларации

Най-трудният избор остава между политическото възпиране и непосредствената военна защита. Военноморският ескорт би създал по-убедителна гаранция за безопасност, но би увеличил риска от пряк сблъсък между Русия и държави от НАТО. Европейският флаг и застрахователните гаранции са по-малко ангажиращи, но сами по себе си не могат да осигурят безопасен коридор.

Затова реалистичната стратегия предполага съчетаване на наблюдение, противодействие на дронове, противоминни способности, координация между черноморските съюзници, застраховане и ясно определени правила за реакция при нападение. Устойчивостта на търговските маршрути не може да зависи единствено от споразумение с Москва, което може да бъде нарушено. Европейската задача е да изгради система, при която заплахата срещу гражданското корабоплаване не води автоматично до прекъсване на търговията, но и не принуждава съюзниците да приемат неконтролиран риск от военна ескалация. І БГНЕС

---

Материалът е подготвен от Отдел „Международни новини“ в Агенция БГНЕС