На криви популисти хипермаркетите им пречат

Краставици по 6 лева, кашкавал по 40 лв., "златно" масло - цените на храните наистина стъписват пазаруващите българи. И понеже Държавата е безхаберна, ояла се, безпомощна и пасивна, гръмогласни политици популисти веят знамето на бунта, клеймят "крадливите" чужди търговски вериги и искат бодлива тел срещу вноса. В цялата тази лудост е полезно да видим същинската картина – тя не е плоска, нито черно-бяла, а е многоизмерна.

Инфлацията е грижа на всички правителства по света. Скъпотията тревожи и богатите нации. Американците са шокирани от цените на яйцата (които поскъпнаха, след като заради огнища на птичи грип бяха избити много кокошки носачки). Сега Щатите се опитват да решават проблемите с внос и са договорили големи количества от Турция. Това може да доведе до напрежение и на европейския пазар на яйца. Засега у нас цените на яйцата са доста стабилни – за разлика от други храни. Обратно, млечните поскъпват, особено маслото. Това се случва не само у нас, а в цяла Европа, заради недостига на мляко.

Долу чуждите вериги, забрана на вноса

Търговските вериги - „Лидл“, „Кауфланд“, „Билла“ и др., нито са чужди, нито са „изедници“. Противно на глупостите, които плещят представители на "патриотични" партии, компаниите, които управляват хипермаркетите у нас, са български дружества, регистрирани по българския търговски закон, и си плащат данъците в България

Заливали ни с чуждоземни стоки? Ами попитайте купувачите дали това е лошо. Дори най-върлите последователи на „Възраждане“ и „Величие“ пълнят колички в „чуждите“ вериги с  немско масло, свинско от Испания, сьомга от Норвегия, австралийско вино.

Ако нямаше полски, румънски и латвийски яйца, нашите навярно вече щяха да се продават по левче бройката. Нашето свинско го няма - без внос котлетите щяха да станат стока лукс. 

Защитниците на кварталните бакалии май не ги посещават – иначе щяха да знаят, че и там изобилства от вносни стоки.  

Надценки 

Някои политици твърдят, че хипермаркетите слагат гигантски надценки и трупат свръхпечалби. Търговски вериги се кълнат, че надценките им са в диапазона 3-5%, и че печелят от големите обороти. Този "спор" възниква винаги при болезнен растеж на цените и винаги приключва неизяснен. Ако имахме нормална държава, нямаше да има замеряне с проценти, а някой висок представител на властта щеше да излезе и да каже - проверихме и установихме, че веригата хикс има такива и такива разходи и начислява еди-какви си надценки.

Премиерът Желязов нареди масирани проверки по всички брънки на "агрохранителната верига" - от полето до магазина. Чудна работа - проверките би трябвало да са ежедневие, а не популистка кампания.  

 Поскъпването на живота (и на производството на храни включително) е факт - растат цените на тока и водата, на препаратите и семената, на горивата, растат и заплатите. Няма как това да не се отрази и на храните. Опаковките поскъпват - така всяка бутилка или кофичка оскъпява млякото, което купуваме. И веригите нямат никаква вина за това.

Това, че държавата участва в насъскването на хората срещу веригите, е върховна глупост. Ако цените на храните са поносими, това е голяма заслуга на хипермаркетите. Помислете си как ще изглежда пазарът, ако ги няма "изедниците", които продават всичко накуп под един покрив, осигуряват стоково и ценово разнообразие, правят промоции и поддържат като цяло поносима като стойност потребителска кошница.  

Има ли картели
„При агнешкото месо у нас има само двама основни играчи, които имат влияние и върху Българската агенция за безопасност на храните, и те правят така, че да поддържат цените високи. При доматите има само трима големи дистрибутори. КЗК с всички разследвания на картели, които е правила досега, не вижда тези неща".

Това каза преди дни Ивайло Шотев, депутат от ПП-ДБ, бивш зам.-министър на икономиката, в интервю за БНТ. А Комисията за защита на конкуренцията пак не реагира. 

Ах, тези субсидии

Депутатът Любен Иванов е сезирал агроминистерството за следния удивителен случай - собственик на 2 (две) овце е наел над 5000 декара общински пасища в няколко села в Плевенско и получава за тях шестцифрени субсидии. Как е възможно? Законно е, отговаря министър Георги Тахов. 

Ако се чудите защо субсидиите все не стигат, ето един от отговорите - значителна част от тях не отиват където трябва. И ще е така, докато "таховци" обясняват бездушно, че формално нарушения няма. 

Преди години агровластите внезапно решиха, че производството на тикви трябва да се субсидира приоритетно. Речено-сторено, субсидиите потекоха и стана чудо - България стана тиквопроизводител №1 в ЕС. Декларираните количества бяха толкова огромни, че стана ясно - има здраво надписване и плащане на субсидии за фантомна продукция. Назря скандал, дотирането бе прекратено и производството се върна в обичайните си граници. 

До болка позната е темата със субсидиите милионери в зърнобранша - уплашихме ЕС с мащабите на подпомагане на "зърнения октопод" и Брюксел въведе таван на субсидиите за едно стопанство. Мярката, естествено, върши слаба работа -  просто "китовете" си направиха още фирми и формално се вместиха под тавана. 

Субсидиите са още едно доказателство, че държавата е вредна, когато се меси в пазара и обслужва разни лобита, преразпределяйки порочно помощи, субсидии, грантове. 

Вода газим, ненапоени ходим

Поливането е важно, спор няма, неслучайно държавата си има цяло предприятие - "Напоителни системи". Част от тръбите му бяха обаче нарязани и продадени за скрап по времето на назначен от ГЕРБ директор, който сега дава акъл на политиците по телевизиите. Днес всички говорят колко са важни хидромелиорациите, но възстановяване и разширяване на системите за напояване все така няма. 

Особености на българския земеделец

Шефът на държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов е поредният експерт, който обясни, че в успешните държави земеделските производители се обединяват - купуват заедно торове и семена, заедно се договорят с прекупвачи или директно с търговските вериги. Така постигат добри цени и икономии от мащаба. У нас е "всяка коза на свой крак" и единството е невъзможно, защото всеки иска да печели повече от другия.  Виждат, че грешат, но стискат зъби и остават разединени и слаби, коментира Иванов. 

Огромната част от българските стопани са убедени, че държавата е длъжна да им помага, и не правят нищо, за да намалят разходите си, да разширят дейността си, да се организират с "колеги" да направят нещо повече от реколта. Всички говорят, че трябва да има повече фермерски пазари. Защо фермерите не ги правят – при положение, че има европейски пари за това...

Къса верига, дълга верига

Немалко земеделци, които веят БГ байраци по протести зоват "защитете родното производство", продават пластмасови домати от турско семе. На крайпътни сергии се мъдрят краставици, които уж са наши, а са отгледани в Гърция и РС Македония. Купувате "първокласно" фермерско сирене от бабичка пред селска къща, а като го опитате вкъщи - и на консистенция, и на вкус напомня на гъба. Плащаме скъпо за "качествен" роден мед, а той се оказва някакво "китайско чудо". 

Христо Даскалов, бивш шеф на Агенцията по храните и бивш депутат, сподели в социалните мрежи, че уважава българското производство и малкия производител и при пътувания спира да си купува “краставички, празец, може и прясно зеленце“, но понякога цената е два пъти по-висока от тази в "безбожните" търговски вериги.

Патилата на фермера

Да си бял фермер в България е направо героизъм. Държавната администрация е толкова тежка и раздута, че буквално смазва регистрирания земеделски производител, който се надява на субсидии. "В момента водя 54 броя различни дневници - регистър на животните, данни за фуражите, проведени обучения на персонала, профилактики и прочее.  Законодателството се мени постоянно, сроковете също, не може да се ориентираме и да бъдем рентабилни. Ние сме не само животновъди, но и строители, инженери, агрономи, счетоводители. Системата е така направена, че сме принудени да търсим платени консултанти", разказва дребен овцевъд. 

Фермерите са длъжни да посещават редовно обучения. Курсовете често са безполезни и само им губят времето, но приключват с издаване на сертификат – който няма, заплашва го глоба. От стопаните се изисква да съставят разни справки и отчети „със свободен текст“ - администрацията дори не е благоволила да направи форми за попълване. 

Тонове писмена документация, постоянни проверки от разни институции, сложни и непрестанно променящи се правила тормозят агробизнеса.  Не е чудно, че много дребни земеделци предпочитат да са в сянка -  ако не си регистриран земеделски производител, нямаш право на субсидии, но и не подлежиш на контрол, произвеждаш и продаваш без никакви регулации и ограничения. И не плащаш данъци.

Напразни усилия

България е на второ място сред страните от ЕС по най-голямо поскъпване на храните за периода от 2015 г. насам. На първо място е Унгария, където уж правителството регулира цените. В Европа има и други примери за експерименти с държавна преса върху цените. Навсякъде опитите за държавен контрол се провалят.  

И българските политици, и европейските, са наясно, че такива мерки са безполезни и дори вредни, но тъй като народът има очаквания "държавата да се намеси", те се правят, че действат.  

Изводът

Държавата нито може, нито ѝ е работа да регулира цените. Първата ѝ и най-важна задача е да разтовари земеделците от безумната бюрокрация и рекетьорските проверки. Само така ще има повече производители, повече български храни и нормални цени. 

https://www.segabg.com/