На по 14 години и пияни в автобус: Две деца и една болезнена картина

Не беше миризма на бира. Беше миризма на провал. Такава, която не идва от кварталната кръчма след полунощ, а от последните седалки на градски автобус, пълен с хора. По думите на очевидец там не седели мъже след работа, а две момчета на видима възраст не повече от 13-15 години. В ръцете им - огромна бутилка бира. Поведението им било шумно, неадекватно и пиянско. Оригвания, залитане между седалките и тежката миризма на алкохол постепенно превзели целия салон.

За случката разказват в социалните мрежи. Според публикацията всичко се разиграло около 19:45 часа на 28 юли в автобус по линия 260, движещ се към квартала. По думите му едното момче почти изпило цялата бутилка само за няколко спирки, след което двамата започнали да се отпускат по седалките, да правят странни физиономии и да се държат все по-неадекватно. Едното дори било без тениска.

„Едното от момчетата почти изпи цялата бутилка в рамките на няколко спирки. Започнаха да правят странни физиономии, да залягат по седалките и целият автобус се размириса на бира“, пише очевидецът.

Най-тъжното в този разказ не е самата бутилка. Не е и миризмата, която, по думите на свидетеля, се е разнесла из автобуса. Болезненото е друго - че в този автобус е нямало пияни мъже. Имало е деца. Деца, които по възраст би трябвало да мислят за море, колело, футбол или първата си лятна любов, а вместо това демонстрират колко алкохол могат да изпият, без изобщо да ги интересува кой ги гледа.

Авторът на публикацията задава и въпроса, който вероятно е минал през главата на всеки пътник в автобуса.

„Та това са не повече от 14-15-годишни деца... Родителите на тези две момчета, имате ли представа, че вашите деца се напиват зверски по рейсовете и парковете? Имате ли идея какво се случва изобщо с децата ви и къде са? Май нямате... или не ви интересува?“, пише той.

Към момента няма информация дали по случая е подаван сигнал до полицията или до Столичния автотранспорт. Описаното представлява разказ на очевидец и не е потвърдено по официален ред.

Но дори това да е единичен случай, той звучи като симптом на нещо много по-голямо. Днес все по-често възрастните спорят дали училището е виновно, дали телефоните са виновни, дали социалните мрежи са виновни. Истината обаче рядко се качва в автобус с трилитрова бутилка бира. Качват се деца, които очевидно са останали без граници, без страх и, най-вече, без усещането, че някой изобщо ще ги попита къде са били и какво са правили.

Автобусът ще измие пода. Миризмата на бира ще изчезне до следващия курс. Много по-трудно обаче се изветрява миризмата на безразличие. Защото именно тя остава най-дълго след подобни истории. И ако един ден тези момчета се превърнат в поредната трагична новина, всички отново ще се питаме кога е започнало всичко. А може би е започнало много по-рано - на последните седалки на автобус 260, докато всички са гледали, усещали са миризмата... и просто са чакали да дойде тяхната спирка.

Изображението е илюстративно

https://glasnews.bg/