НАИСТИНА ЛИ СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ЩЕ СТРОИ КОРИДОР №8?

   Александър Николоски – вицепремиер на Северна Македония и дългогодишен функционер на ВМРО–ДПМНЕ, отново потвърди, че арогантността може да бъде държавна стратегия. 

   На срещата в Гюешево днес, посветена на Паневропейския коридор №8, той отказа да се извини за оскърбителните думи, които изрече преди година, наричайки българите „нецивилизовани“ и „мизерни“. 

    Това не е изолиран акт. Това е продължение на политика, в която антибългарската реторика служи като вътрешнополитическа броня, а зад кулисите се търси финансиране и инфраструктурно съдействие от същата тази България. 

    Николоски играе роля в стар сценарий – Скопие подписва със София, усмихва се пред европейците и след това забравя, за да строи коридора с Белград.

    ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ОБРЕЧЕН ПЪТ 

    Железопътният коридор №8 – идеята да се свържат Черно и Адриатическо море през София, Скопие и Дурас – се ражда в края на XIX век. Още тогава българските инженери мечтаят за тази транспортна артерия, която да изведе Балканите от изолация.

    След Втората световна война Югославия изгражда частично участъка Куманово – Беляковце, но спира на половината път до границата. След разпадането на федерацията Република Македония обещава „ново начало“, но вместо тунели и релси идват отлагания, оправдания и празни церемонии.

    България е изпълнила своята част от трасето до Гюешево, осигурявайки готова линия, готови проекти, дори началото на тунела „Деве баир“, чийто вход е обрасъл с трева . От другата страна на границата – тишина, камъни и кухи обещания.

  ПОМПОЗНИ ДОГОВОРИ

   На 20 юли 2022 г. в Скопие бе организирана шумна церемония. Европейски знамена, каски, лентички. Македонската държавна компания „Железници на Северна Македония“ подписа три договора с международните строителни гиганти Strabag и Gülermak - за изграждането и рехабилитацията на железопътни участъци по Коридор №8.

• Strabag получи участъка Куманово – Беляковце (31 км) и рехабилитацията на част от Коридор 10 (Ногаевци – Неготино, 31 км).

• Gülermak пое отсечката Беляковце – Крива Паланка (34 км) – тази, която трябва да доближи трасето до България.

    Финансирането идва от ЕБВР, ЕИБ и ЕС чрез WBIF. На хартия всичко изглежда европейско, стратегическо и обещаващо.

    Три години по-късно реалността е далеч по-сурова.

    Според официалните отчети на банките и независими наблюдатели, строителството почти не е започнало. Strabag е извършила само подготвителни дейности, Gülermak изобщо не е навлязла в терена. 

    За втората отсечка (Беляковце – Крива Паланка) няма нито видим напредък, нитo технически проект.

    Македонски медии говорят за „стотици милиони евро и никакъв напредък“. Дори в официалните отчети на ЕБВР проектът фигурира като „съществуващ“, но не и „в строеж“.

   ПРОТАКАНЕТО КАТО СТРАТЕГИЯ 

   Историята се повтаря с точността на часовник.

   Македония е подписвала поне три ключови документа по Коридор №8: през 2022 г. - за строителството му, през 2024 г. - за създаване на съвместна работна група, през 2025 г. – подготвително споразумение за тунела „Гюешево–Деве баир“. 

    Всеки път – гръмки обещания, всеки път – нулев резултат.

    Вместо реални действия Скопие инвестира политически и финансов приоритет в Коридор № 10, свързващ страната със Сърбия и Гърция. Там вече има модернизирани линии и готови магистрали. България остава „втори приоритет“.

    НАИСТИНА ЛИ СКОПИЕ ИМА НАМЕРЕНИЕ ДА СТРОИ?

    Формално – да. Северна Македония участва в европейски програми, получава пари и поддържа привидно ангажираност.

     Реално – не. Премиерът Християн Мицкоски нееднократно заявява, че „приоритетът е Белград“, а железопътната линия към България „не е спешен икономически проект“.

    Затова всяко ново подписване изглежда като дипломатически параван – жест, с който Скопие отбелязва „напредък“ пред Брюксел, без строежът да напредне и със сантиметър.

    БЪЛГАРСКИЯТ ИЗБОР 

    България е направила своето. Тя е построила своята част, инвестирала е и е изчакала достатъчно. Оттук нататък София трябва да действа твърдо и прагматично:

• Да настоява за конкретни срокове, а не за усмивки пред камерите.

• Да изисква отчет за всеки евроцент от европейските средства.

• Да уведоми Европейската комисия за злоупотреба с доверие от страна на Скопие, ако проектът отново забуксува.

• Да напомня, че добросъседство не значи безкрайно търпение. 

    Тунелът при Деве баир, който трябва да свърже България и Северна Македония, отдавна се е изродил в метафора на политическото лицемерие и недоверието. 

    Дали днес Северна Македония отново подписа, за да отлага отново?

Велизар Енчев