С тази публикация насочвам вниманието ви към въпрос, който касае обществото ни и е свързан с факта, че онази жена, която в публичното пространство се е нарекла "Козила", заедно с 20-тина годишното джензи и онази третата са внесли в народното събрание законопроект за промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, който за краткост наричаме ЗПУО.
Промените целят и дават пълен достъп до нашите деца на всякакви НПО, секти прикрити зад НПО, НПО с външно финансиране. Не искам да съм лош пророк, НО ако този проектозакон бъде приет... неправителственият сектор превзема на абордаж МОН, а какво ще натворят, като направят промени в различните наредби – бедна ни е фантазията.
ВНИМАНИЕ ВНИМАНИЕ
Не се поддавайте на опита за прикриване на действителните намерения зад "ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ".
По същество... най-краткият извод:
Законопроектът е написан като „равен достъп“, „благополучие“, „езикова подкрепа“, „десегрегация“, „дигитализация“ и „качество“, но реално отваря много врати за: повече контрол, повече регистри, повече външни обучители, повече НПО-дейности, повече събиране на данни за деца и учители.
Виждам няколко текста, които очевидно обхващат деца с временна закрила, международна закрила и деца, които не владеят български език.
Най-съмнителната врата: подзаконовите актове
На стр. 42–43 е записано, че след закона ще се променят множество наредби:
Наредба №5 за предучилищното образование;
Наредба №6 за българския книжовен език;
Наредба №10 за организацията на дейностите;
Наредба №11 за оценяването;
Наредба №15 за статута и развитието на учители;
Наредба №18 за инспектирането;
Наредба №24 за физическата среда, информационното и библиотечното осигуряване, стандарти за приобщаващо образование, финансиране, информация, документи, качество.
Това е най-важното. Самият закон е рамка. Истинските механизми ще се появят после в наредбите и ние няма да разберем за тях. Там могат да се вкарат конкретните правила за финансиране, данни, външни доставчици, дигитални системи и оценяване.
Врата за НПО и външни обучителни организации.
Най-силният текст е около квалификационните програми.
По проекта програмите за обучение могат да се предоставят от:
- висши училища
- научни организации
- лица по Търговския закон
- лица по Закона за юридическите лица с нестопанска цел
- лица, учредени в друга държава членка.
Това е директна врата за НПО, фондации, фирми, външни обучители и чуждестранни организации да влизат в системата през обучения, квалификации, програми, рейтинги и кредити.
Формално е представено като „повишаване на квалификацията“. Реално може да стане пазар за външни доставчици на обучения.
Образователни медиатори??
Новият чл. 213а въвежда „образователен медиатор“.
Той ще:
- подпомага връзката между учители, родители, ученици и местна общност
- участва в екипи за обхват
- участва в индивидуални планове
- помага за културно чувствителна и психо-социално подкрепяща среда
- финансира се от държавния или общинския бюджет.
Това е много важна врата.
Медиаторът става официална фигура вътре в системата.
Въпросът е кой ще ги обучава, кой ще ги назначава, кой ще ги контролира и по каква методология ще работят. Там НПО секторът много лесно може да влезе през обучения, методики, проекти и програми.
Десегрегация и образователна сегрегация
Въвеждат се дефиниции за:
- десегрегация
- образователна сегрегация
- дейности по десегрегация
- приоритетен прием в училище близо до детската градина
общини, които организират мерки.
Това е политически много чувствителен блок.
На хартия звучи като „равен достъп“. На практика може да даде основание за административно пренареждане на училища, паралелки, прием и разпределение на ученици с аргумента „борба със сегрегацията“.
Слабостта е, че понятията са широки. „Уязвими социални, етнически или териториални групи“ може да се тълкува както му дойде на ума на всеки.
Украински деца / деца с временна закрила
В чл. 9 се предлага текст, че на малолетни и непълнолетни чужденци с временна закрила, търсещи или получили международна закрила, се осигурява безплатно образование в държавни и общински училища при условията за българските граждани.
Това вече пряко обхваща украинските деца, макар да не ги назовава.
Същевременно се въвеждат:
- подготвителен езиков клас
- езикова подкрепа
- индивидуална форма
- целодневна организация за езикова подкрепа
- допълнителни модули
- интеграционно обучение.
Тоест проектът изгражда цяла инфраструктура за деца, които не владеят български език.
Езикова подкрепа - риск от трайна отделна система
На няколко места се казва, че езиковата подкрепа не трябва да води до трайно отделяне. Това е добре като декларация.
Но едновременно с това се създават:
- подготвителни езикови класове
- индивидуални програми
- целодневна организация
- възможност за обучение в отделни групи
- удостоверения за завършен подготвителен клас
- препоръки за следващата година.
Тук рискът е, че временното може да стане постоянно. Особено ако финансирането следва броя деца в такива програми.
Изкуствен интелект и дигитализация
Новият чл. 250а е много сериозен.
Министърът изгражда и поддържа система с изкуствен интелект за подпомагане работата на педагогическите специалисти.
Посочени са направления:
- адаптиране на учебно съдържание
- създаване на индивидуални учебни планове
- материали за изпитвания
- оценяване
- административни дейности.
Това не е „просто помощен инструмент“. Това е официално вкарване на ИИ в образователния процес.
Рискът е свързан с:
- лични данни
- профилиране на ученици
- автоматизирани препоръки
- оценяване
- зависимост от платформи
- външни доставчици на технологии.
В мотивите пише „човешки контрол, прозрачност, защита на личните данни“, но конкретните гаранции не са в закона, а ще останат за подзаконови актове.
НЕИСПУО, регистри и рейтингови системи
Проектът разширява информационната система.
Предвиждат се:
- рейтингова система на програмите
- информация за обучения
- удостоверения за квалификационни кредити
- мониторинг на обучения
- проследимост на резултатите
- данни за оценяване, атестиране, качество.
Това е централизиране на данни. Не е записана „дигитална самоличност“, но посоката е ясна: все повече действия в образованието ще минават през електронни профили, регистри и системи.
Атестиране на учители и директори
Голям риск за учителите.
Предлага се ежегодно атестиране. При ниска оценка:
- анализ
- план
- наставник
- повторно атестиране
- при втора ниска оценка - освобождаване от длъжност.
Това формално е „качество“. Реално може да се превърне в инструмент за натиск върху неудобни учители и директори, особено ако критериите са неясни или идеологически натоварени.
„Благополучие“ като нов ключов термин
Понятието „благополучие“ се вкарва като основна цел.
Това е меко, широко и трудно измеримо понятие. Може да означава нормална грижа за детето, но може и да отвори врата за психо-социални програми, външни оценки, анкети, наблюдение на семейната среда и намеса под претекст „интерес на детето“.
Този термин трябва да се гледа внимателно.
Ранно детско развитие и допълващи услуги
На стр. 31 се въвежда дефиниция за „допълващи услуги за образование и грижа в ранна детска възраст“.
Включени са:
- детски центрове
- родителски кооперативи
- групи за бебета-
- детегледачи в домашни условия
- неформална, близка до дома или домашна среда.
Това е огромна врата за навлизане на НПО с външно финансиране в дома на всяко семейство.
От една страна може да изглежда удобно за родители. От друга - отваря пазара за частни и НПО структури около деца в най-ранна възраст.
Това е един от най-съмнителните пунктове, ако се гледа през възможност за бизнес модел.
Твърдението „няма допълнителни административни разходи“ е слабо.
В оценката пише, че не се очакват допълнителни административни разходи.
Това изглежда нелогично, защото проектът въвежда:
- нови системи
- ИИ
- регистри
- мониторинг
- обучения
- езикови класове
- медиатори
- целодневна организация
- десегрегационни дейности
- ежегодно атестиране
- промени в множество наредби.
Това няма как да няма цена.
Тук има сериозно противоречие - проектът разширява дейности, но твърди, че няма да струва нищо допълнително.
Къде е основната „схема“
Не е един член. Схемата е в комбинацията:
- деца с временна/международна закрила
- езикова подкрепа
- подготвителни класове
- образователни медиатори
- десегрегация
- квалификационни програми от НПО/фирми
- ИИ системи
- регистри и рейтинги
- промяна на множество наредби след приемането.
Това изглежда като законова рамка за трайно разширяване на външни дейности около образованието.
Очаквам някой да отговори на следните въпроси:
Кой ще обучава образователните медиатори?
Кой ще финансира програмите за квалификация?
Какви НПО и фирми ще могат да влизат като обучители?
Как ще се контролира чуждото финансиране?
Какви данни за децата ще се обработват в НЕИСПУО и ИИ системите?
Ще има ли профилиране на ученици?
Ще има ли външни доставчици на ИИ системи?
Какво означава „благополучие“ и кой го измерва?
Какво означава „уязвими групи“?
Ще може ли десегрегацията да води до преразпределяне на ученици?
Ще се превърне ли езиковата подкрепа в постоянна паралелна система?
Защо се твърди, че няма допълнителни разходи?
Защо толкова много важни неща се оставят за наредби след приемането на закона?
Моето заключение
Законопроектът не изглежда като невинна техническа поправка.
Той пренарежда философията на системата:
От образование към „благополучие и компетентности“.
От училище към мрежа от институции, медиатори, общности и външни доставчици.
От учителска автономия към атестиране, мониторинг и данни.
От локално управление към централизирани системи, регистри и ИИ.
От класическа подкрепа към цяла инфраструктура за интеграция, десегрегация и езикова адаптация.
На практика се сдобиваме с НПО и фирми като доставчици на квалификации, образователните медиатори, допълващите услуги за ранна детска възраст, десегрегационните политики, ИИ системите, разширените регистри, подзаконовите наредби, които ще се променят след приемането без да разберем в каква посока и без да имаме възможност да се противопоставим.
Козила била.......
3 days before
Тая коза да я пращат да пасе, откакто се е направила на политичка само простотии от нея. Или да хваща пътя за някъде, дето на козите викат козили.
Коментирай