Ние се превърнахме в държавата на хората с увреждания

Ние се превърнахме в държавата на хората с увреждания

Тези милион ТЕЛК решения тежат неимоверно на социалните бюджети

Ние се превърнахме в държавата на хората с увреждания. Имаме около милион хора с ТЕЛК решения у нас. Като при последната голяма промяна от началото на века имаше около 400 000. Какво стана в България за тези 25 години. Война ли имаше, чумна епидемия ли мина, катализъм ли някакъв, така че да „произведем“ нови 600 000 хора с увреждания? Не. Просто системата позволява корупция, от една страна, а от друга държавата оценява увреждането по един изключително архаичен и разширителен начин, включвайки в него и много състояния, които не са увреждане. Тези милион ТЕЛК решения тежат неимоверно на социалните бюджети. Дават се милиарди в системата, а хората с увреждания все още са на дъното на социалната стълбица. Това трябва да се промени. И то да се промени, така че да се намалят разходите, но и да се подкрепят реално нуждаещите се.

За да знаем какъв проблемът, първо трябва да си отговорим на един въпрос. Какво е „увреждане“? Дефиницията в закона е кръгова – увреждане е, когато има ТЕЛК, а ТЕЛК има като има увреждане. Съответно има едни дълги и скучни списъци на ТЕЛК и НЕЛК, които дефинират хилядите състояния, които системата дефинира като „увреждане“. Това е дълбоко грешен подход. За да не обременявам статията с ненужен академизъм, към който съм склонен по темата, защото това е и темата на дисертационния ми труд по конституционно право, ще кажа само нещо съвсем просто. ТЕЛК бива създаден по съветски образец и първият вид такава оценка се появява през 1952 г. От тогава до сега системата не се е променила съществено. Тя си е каквато си е – лекари обсъждат в комисия кой колко е негоден да извършва труд. За да си дадем сметка колко е архаично това правило от преди 73 години трябва само да кажем как в България цветната телевизия се появява 18 години след създаването на ТЕЛК. От онези дни, когато е създавана тази система, не е останало нищо. Нито държавното устройство е същото, нито осигурителните системи са същите, нито конституционния ред е същия. Нито дори, ако щете, дефиницията на термина „труд“, а оттам и на „нетрудоспособност“ не същите. Ако през 1952 г. трудът е бил на къра, днес трудът е коренно различен.

В днешно време да мерим увреждането през способността за полагане на труд, която извън всичко друго се дефинира само и единствено от лекари, е тежък архаизъм, които не работи. Просто явно увреждането не е дали можеш или не можеш да носиш чували с цимент. Тогава какво е увреждане? Дефиниция няма, поне не и точна. Но има понятие, има яснота какво представлява този феномен. В едно изречение увреждането е онова състояние, което води до нуждата от поне един от следните четири елемента – лична помощ, техническо помощно средство, достъпна среда и поддържаща рехабилитационна или медицинска грижа. Ако нямаш нужда от нито едно от тези четири неща, ти не си в увреждане. Може да имаш нужда от някаква социална подкрепа, може да имаш нужда от някакви защити при упражняване на правото ти на труд, може да имаш нужда от определени условия при полагане на труд. Но не си с увреждане, ако нямаш нужда нито от лична асистенция, нито от техническо помощно средство, нито от достъпна среда, нито от поддържаща рехабилитационна или медицинска грижа. Това е. Всичко останало са атавистични разбирания, които струват скъпо и не работят.

Следователно системата трябва да се промени. Няма нито една система, останала в кажи-речи един и същи вид от 73 години насам. Просто няма. Добре, какво да направим? Първо, трябва да се промени начина на оценка на увреждането. Той трябва да инкорпорира медицински компонент, но трябва да има и социален такъв. Настоящите социални оценки на увреждането са притурка, те се наслагват над ТЕЛК-а, т.е. над оценката на увреждането, но не участват в процеса по въпросната оценка. Без да променим това, без да махнем глупавите списъци кой е болен и кой здрав, няма да излезем от тази социална и бюджетна дупка. Необходима е цялостна ревизия на системата, а не кърпеж. Няма как на кирпичена къща на седем десетилетия да й пльоснеш нова дограма и да мислиш, че си направил ремонт от съществено значение. Къщата е с поддали основи, напукана е цялата и покрива тече. Трябва да се събори и да се построи съвременна къща. Всичко друго е самозаблуда.

Знам, че звучи радикално, но всъщност не е. Няма как да ревизираме тази система адекватно. Както не можехме да ревизираме социализма. Трябваше да го съборим, за да си построим новия и хубав демократичен дом, в който живеем днес. При все всичките му кусури е несравнимо (несравнимо!) по-добър от стария. Не можахме да спасим комунизма, а и не трябваше. Така не можем да спасим ТЕЛК-а, а и не трябва. Нужен е рестарт. Има как да се направи, може да се направи умно, така че да не разтресе социалната система. За целта трябват подготвени и разбиращи хора. Сигурен съм, че правителството, ако сериозно реши да пипа в ТЕЛК системата, ще може да го направи и то да го направи добре. Има и достатъчно разбиращи хора в държавата, ще се идентифицират и ще се използва капацитетът им за безкръвната операция по премахваме на възпаления апендикс, който ТЕЛК днес представлява. И не е до хората, които участват в системата. Там има и много почтени и достойни специалисти. До самата система е.

За да се случи всичко това, трябва да започнем от някъде. Първо, държавата е поела ангажимент от години, но след безвремието на „Промяната“ това остана извън дневния ред, да превърне Агенцията за хората с увреждания в Държавна агенция за хората с увреждания и да я изведе на друг институционален статус. Тази нова агенция трябва да събере подготвени хора и капацитет, за да може да ръководи голямата реформа като хем защитава фиска, хем брани правата на хората с увреждания. Започвайки от там, има много стъпки. Ревизира се оценката на увреждането, както стана дума. Насочват се социални плащания към действително нуждаещите се, а не както е сега на калпак. Например в Америка дават прилично социално плащане, ако си с увреждане, но ако започнеш да работиш и изкарваш достатъчно, то ти се спира, за да има пари за друг, който не работи. Механизми много.

Поздравявам кабинетът, че най-после се захваща с тази ключова тема. Но ги призовавам да не действат нерешително и на парче. Нужна е смелост и експертност. Второто ще се намери, ако го има първото. Реформата не е просто важна. Тя е неизбежна. Защото иначе утре ще се събудим като първата държава в света със сто процента население с увреждания. А кой ще работи и плаща данъци, не знам.

Автор: Д-р Петър Кичашки

trud.bg