523 млн. лв. стоят във Фонда за пътна безопасност, а жертвите на катастрофи растат - такъв извод дава одит на Сметната палата на тема: "Ефективност на контрола, осъществяван от органите на МВР и приносът на Фонда за безопасност на движението за повишаване на пътната безопасност".
Проверката обхваща периода от 1 януари 2021 до 30 юни 2025 г., а одитираният обект е МВР. Одитният доклад ще бъде изпратен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание.
Фондът за пътна безопасност се финансира от глоби, дарения и други източници, като средствата постъпват директно в бюджетната сметка на МВР. На практика значителна част от парите се използват за закупуване на техника за контрол, която впоследствие генерира нови глоби.
Публикуваме целия доклад без редакторска намеса:
България е сред първенците по жертви на пътя, но мерките, които се предприемат за намаляване на пътния травматизъм, са недостатъчни и неадекватни. Над половин милиард лева за подобряване на безопасността за движение по пътищата са се натрупали в специализирания Фонд, но огромна част от средствата остава неизразходвана поради административни и организационни слабости в Министерството на вътрешните работи, което управлява Фонда. Целеви средства за превенция на катастрофите и намаляване на броя на жертвите от пътно-транспортни произшествия (ПТП) отиват за текущи ремонти на РПУ-та, закупуване на служебни облекла и канцеларски материали, семинари и конкурси като "Пътен полицай на годината". В същото време броят на катастрофите нараства устойчиво през последните години, увеличават се и ранените, особено тежките случаи.
Основният извод от доклада е, че МВР не управлява ефективно средствата от Фонда за безопасност на движението. Дейностите, финансирани чрез него, които оказват пряко влияние върху подобряването на пътната безопасност, са в много малък обем и не допринасят за ограничаване на пътния травматизъм. Управлението на средствата от Фонда не е извършвано в съответствие с нормативно определените принципи за ефективност, икономичност и прозрачност.
Липсва задълбочен анализ за причините на ПТП, както и разписани съществени мерки за намаляването им.
В МВР не се събира и анализира информация за броя на ПТП, които не са посетени от полицейски екипи. За одитирания период в България са настъпили общо 485 100 броя
ПТП, от които 146 592 са посетени от органите на МВР, което представлява едва 30 на сто от произшествията.
Сметната палата прави критични забележки и относно тромавите процедури по обществени поръчки и ниската събираемост на наложените санкции.
Приходи, разходи, остатък
За проверявания период от 4 години и половина приходите, постъпили във Фонда за безопасност на движението (ФБД), са общо 428 млн. лева, като тези средства се събират единствено от глоби за нарушения на Закона за движение по пътищата, установени с камери. Към юни 2025 г. Фондът реално разполага с 523,4 млн. лв. Тези средства са натрупани с годините от създаването на Фонда през 2011 г. - т.нар. "преходен остатък“, който по закон не се губи в края на годината, а се прехвърля за следващата.
Натрупването на този огромен ресурс се обяснява със следните причини:
· Приходите ежегодно надвишават разходите:
Средствата от глоби, събрани чрез камери, постъпват постоянно, но не се оползотворяват своевременно
· Административни и организационни слабости:
Констатирано е сериозно забавяне в реализацията на одобрените дейности поради честа смяна на ръководството на МВР и липса на подготвени кадри за обществени поръчки.
· Прекратени обществени поръчки:
Делът на провалените процедури е висок, като през 2024 г. почти всяка трета поръчка е била прекратена.
· Ограничен достъп за други институции:
Поради пропуски в нормативната уредба, общините и други организации практически са ограничени да кандидатстват за финансиране на техни проекти за безопасност.
В доклада се подчертава, че неизползваните пари, които остават в бюджета на МВР и трябва да се използват само за контрол на движението и подобряване на пътната безопасност, се топят от инфлацията, която е 28% за периода на одита. Така реалната покупателна способност на тези 523 млн. лв. е спаднала до стойността на около 408 млн. лв. спрямо цените от 2021 г. Ако моделът на управление не се промени, се очаква до края на 2028 г. натрупаните и неизползвани средства да надхвърлят 873 млн. лв., е прогнозата на одиторите.
Одитният екип е установил, че за проверявания период са изхарчени едва 125, 1 млн. лева от ресурса, с който Фондът разполага. Като дори тези средства не са използвани изцяло целево за подобряване на безопасността на движението.
· 38 на сто (47,6 млн. лв.) са отишли за дейности, които имат пряко влияние върху пътната безопасност - изграждане и поддръжка на системи за видеонаблюдение и контрол (27,4 млн. лв.), технически средства за контрол на употребата на алкохол и наркотици (13 млн. лева), технически средства за контрол на скоростта (7 млн. лева), дейности за децата и информационни кампании (77 000 лв.)
· 54 на сто (67,3 млн. лева) от направените разходи имат частично влияние върху пътната безопасност. Те са основно за патрулни и специализирани автомобили,
които често се използват и за дейности, несвързани с пътния контрол, като охрана на обществения ред и др.
· 8 на сто (10, 2 млн. лева) са похарчени за дейности, които нямат нищо общо с пътната безопасност. Те включват текущи ремонти на сгради на МВР, покупка на климатици, служебни облекла и принадлежности, офис техника и канцеларски материали, семинари с журналисти и конкурси като "Пътен полицай на годината“. Конкретен пример е проектът за изграждане на нова административна сграда на МВР в Силистра на стойност близо 4 млн. лв.
Кой управлява парите във Фонда
Министърът на вътрешните работи е органът, който управлява Фонда. Той одобрява окончателната план-програма и ежегодните план-графици за разходите.
Предложенията за финансиране се разглеждат и оценяват от Съвет към министъра - консултативен орган, създаден с негова заповед. Той се състои само от представители на МВР и не включва външни експерти.
В Наредбата за условията и реда за управление на средствата от ФБД от 2011 г. е записано, че предложения за финансиране от Фонда могат да постъпват и от други институции, организации и граждани. Одитът на Сметната палата обаче установява, че през периода 2021-2025 г. възможностите за участие на други организации, включително общини, са били силно ограничени, тъй като липсват процедури за информирането им и ясни механизми за кандидатстване.
Със законодателни промени от 7 май 2026 г. е предвидено 50 на сто от глобите, установени с камери - собственост на общините, да влизат в техните бюджети за дейности във връзка с пътната безопасност.
Катастрофи и жертви
Сметната палата установява, че през 2024 г. се наблюдава намаление на броя на загиналите при ПТП - 478 души, което е с 15% по-малко спрямо 2021 г. Всички останали показатели обаче се влошават – броят на катастрофите нараства устойчиво (с 11% за периода), увеличават се ранените (ръст от 19%) и тежко ранените (ръст от 30%).
Сметната палата анализира причините за ПТП и местата, където те се случват, за да установи дали са ефективни действията на МВР за предотвратяването им.
· Водачът vs. инфраструктурата
МВР отчита като основна причина за ПТП нарушенията на водачите. Най-много жертви – 384 души за 2021-2024 г., са дадени в резултат от разсейване и загуба на контрол, несъобразена скорост (355 души) и навлизане в насрещното (291 души).
Но МВР не прави реален анализ на инфраструктурните проблеми, които също могат да са сериозен фактор за ПТП, констатира одитният екип. Като пример за предприемане на ефективни инфраструктурни мерки се посочва поставянето на пътни ограничители (делинеатори) в Кресненското дефиле, след което броят на жертвите там намалява до нула.
Според одитния доклад на Сметната палата, макар че средства от Фонда не могат да се използват директно за строителство или ремонт на пътища, финансирането на инфраструктурни проекти за пътна безопасност е теоретично възможно. През одитирания период обаче не са финансирани дейности за обезопасяване на определени
участъци от пътната мрежа с цел предотвратяване и недопускане на ПТП – например за маркировка, осветление, обезопасяване на опасни участъци.
· Магистрали vs. други пътища:
Противно на обществените очаквания, жертвите на ПТП по автомагистралите са най-малко въпреки високата скорост, а най-много катастрофи и загинали се отчитат в населените места, където скоростта е най-ниска. Причината за това е по-добрата организация и разделянето на пътните потоци по магистралите. В същото време МВР насочва основните си усилия и инвестиции към превишената скорост, докато в населените места фаталните инциденти често се дължат на други рискови фактори – висока концентрация на пешеходци и по-лоша инфраструктура (неосветени пешеходни пътеки, липса на маркировка и т. н.). Различно е и поведението на водачите в градовете, което води до пътни произшествия – неправилни маневри, отнемане на предимство, неспазване на дистанция и разсейване с мобилни устройства.
Санкции и поведение на пътя
Одитния доклад на Сметната палата установява, че не се наблюдава пряка зависимост между нарастващия размер и обем на налаганите санкции и трайното подобряване на поведението на водачите. Въпреки високата санкционна активност, не е доказан устойчив превантивен ефект върху участниците в движението и промяна в поведението им.
За одитирания период броят на издадените документи за нарушения е нараснал с над 30 на сто (от 2,5 млн. през 2021 г. до 3,3 млн. през 2024 г.). В същото време нарушенията продължават да се увеличават. Наблюдава се и устойчивото нарастване на броя на водачите с повече от едно нарушение. Нараства и броят на лицата с отнети контролни точки, което според одита поставя под съмнение дългосрочния възпитателен ефект на тази мярка. Ефектът от отнемането на шофьорски книжки също остава ограничен.
Сметната палата анализира и факторите, които отслабват ефекта на санкциите:
· Забавяне на наказанието:
Над 50% от електронните фишове не се връчват в разумен срок, има забавяне дори над 6 месеца след нарушението, което значително отслабва санкционния и възпиращия ефект.
· Липса на неизбежност:
Високият относителен дял на актовете, които се отменят от съда или се анулират от МВР, също намалява доверието в ефективността на контрола и отслабва възпиращия ефект
· Фокус върху леки нарушения:
Контролът е насочен основно към масови и лесно установими нарушения (чрез камери), докато превантивният ефект върху рисковото поведение на пътя остава нисък
В заключение одитът подчертава, че санкциите имат ефект върху формирането на законосъобразно поведение само когато са справедливи, налагани своевременно и са неизбежни. Макар от 7 септември 2025 г. размерите на повечето глоби в България да са увеличени двойно, докладът препоръчва санкционната политика да се обвърже с реален анализ на нейното влияние върху пътната безопасност, а не само с количествено нарастване на глобите.
