Съвсем естествено орфическите мистерии в родопското село Триград в наше време не са това, което са били през XIV – XIII в. пр. Хр. Хората и поколенията са други, макар мъдростта на Орфей, силата на любовта на неговите песни и учение за скритите сили в човека да продължават да предизвикват умовете и сърцата.
Орфизмът се появява в Тракия, а след това се разпространява в цяла Гърция, Южна Италия и Рим. Учението провъзгласява идеята за единство и братство между хората и няма нищо общо с идолопоклоничеството, което изисква кървави жертви.
При орфизма смисълът на човешкото съществуване е в телесното му и нравствено усъвършенстване, духовно извисяване, чистота в делата и помислите. Орфей, за когото се казва, че е проява на Христовия дух, преподава тези истини чрез песни и танци четири пъти в годината в точно определени дни на четирите сезона.
Млади и стари, мъже и жени се събират високо на поляните, за да се научат и да получат посвещение в скритите сили на човека и Вселената.
До времето на Орфей посвещението в тайните на природата и човека е напълно скрито и достъпно само за единици хора в много тесен кръг. Орфей разширява кръга за посвещение чрез публични мистерии във вид на театрални представления. Те са достъпни за всички, но са разбирани от малцина.
Последователите на Орфей са вегетарианци, пълни въздържатели, кротки и смирени, принасяли в жертва само плодове. Водени са от девиза на Орфей, който гласи: „Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички”.
Под звуците на арфата на Орфей се размеквали дори суровите богове на Олимп – Олимп, за който Петър Дънов казва, че е бил в Рила, а не в днешна Гърция. Според легендата Орфей бил син на речния бог Еагър, владетел на Хемус – днешна Стара планина, а майка му била музата на епическата поезия – Калиопа. Тя била и негова учителка. Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно. Там с музиката си заглушавал дори песните на морските сирени.
Орфей се влюбил в прекрасната нимфа Евридика. Двамата били много щастливи, но техният живот заедно не продължил дълго. Скоро след сватбата отровна змия ухапала Евридика, докато тя беряла лековити билки. Отровата пропила тялото на нежната нимфа и Хадес отнел любовта на младия Орфей. Дълго време певецът тъжал по мъртвата си любима. Решил да я потърси в подземното царство на Хадес. Поел към свещената река Стикс през пещерата Дяволското гърло. По нея трябвало да отиде при Хадес и да поиска обратно своята любима.
Когато стигнал Стикс, лодкарят Харон отказал да го закара при любимата му.
Тогава талантливият музикант засвирил прекрасните си мелодии на своята златна арфа. Харон бил толкова омаян от тях, че превел Орфей през реката със своята ладия. Пред Хадес и жена му Персефона, Орфей отново запял. С песента разказвал за пламенната и красива любов между него и Евридика. Боговете на подземното царство били толкова впечатлени от песните на тракийския музикант, че позволили на Орфей да вземе своята любима от подземното царство, но при едно условие.
Орфей не трябвало да поглежда любимата си, докато не излезе с нея на повърхността. Двамата влюбени потеглили към горния свят, към изхода на Дяволското гърло в Родопа планина. Но точно преди входа Орфей не издържал и погледнал назад, за да види дали Евридика е зад него. Така той загубил завинаги своята любима, която отново се върнала в земята на сенките, а на мястото бликнал лековит извор.
Орфей се завърнал в Тракия и не спрял да тъжи по своята любов. Един ден, докато свирел на своята арфа, дошли вакханките. Те нарекли Орфей женомразец, защото властелинът на арфата не поглеждал друга жена, откакто се завърнал от подземното царство. Вакханките започнали да замерят Орфей с камъни, като един от тях се оказал смъртоносен.
Златната арфа на Орфей паднала в реката и засвирила сама сякаш искала да запечата спомена за великия тракийски поет. Така Орфей веднъж и завинаги се завърнал в царството на Хадес и се събрал с очакващата го там Евридика.
ВЪЛШЕБНИЯТ ДОМ НА БОГОВЕТЕ
Пещерата Дяволското гърло е близо до красивото и живописно село Триград. Тя не е единствена в Триградския карстов район – освен нея има още 200 други по-големи или по-малки пещери като Ягодинска и Харамийската например. Красотата на Триградското ждрело е толкова омайваща и спираща дъха, че някои наричат мястото Дом на боговете. Местна легенда разказва, че от всяка капка кръв на Орфей се ражда безсмъртничето или силиврякът – възкръсващото цвете.
За Триград има различни легенди, коя от коя по-интересни. Твърди се, че е старо тракийско селище, което никога досега от създаването си не е преименувано, независимо през какви перипетии преминава.
Съставено е от три по-малки селца. Друга легенда разказва, че по време на потурчването на реката имало три греди и когато праведните минавали по тях, неверниците загивали. Според едно от преданията името Триград идва от факта, че е горяло три пъти. Някои смятат, че името произхожда от трите върха около селището. Веднъж един орел полетял над Западните Родопи, харесал си три съседни връхчета и кацнал на най-високото от тях. Затова и хората, които населявали това място, назовали върха Дур дъга, т.е. висок, свободен връх. По-ниският от тях пък наричали Каурча. А заради трите, които сякаш закриляли селището им, било наречено Триибрия, по-сетнешно – Триград.
Възможно е Триград да идва от тракийското Три Ибрие – Три града.
Източник: Уикенд
