От многобройните си срещи с деца напоследък, стигам до извода, че голяма част от тях изпитват недостиг на внимание

От многобройните си срещи с деца напоследък, стигам до извода, че голяма част от тях изпитват недостиг на внимание. 
Те имат нужда някой да разговаря с тях, да ги попита за тревогите и надеждите им, да ги успокои, да им разкаже света по разбираем за тях начин.
Повечето родители за съжаление не го правят. Много деца се чувстват самотни в семейството си. 
Родителите им все са „заети“, все имат някаква „по-важна работа“. Грижите за децата се свеждат до това да са нахранени и облечени. Да им купят някаква нова вещ за рождения ден или за Коледа. С това смятат родителския си дълг за изпълнен.
Но не е.

Децата искат да разговаряте с тях. Да ги възприемате като равноправни човешки същества, които имат своите мечти и страхове и искат да ГОВОРЯТ за тях. 
Вие, родителите им, сте най-близките им хора. Те очакват от вас разбиране.
Тежък грях е, ако не им го давате. 
Непростимо е да им бутате в ръцете телефон или таблет само за да не ви занимават, докато тати гледа мачове, а мама си чати с приятелките.

Вашите деца не са просто аксесоар от представата ви за семейно щастие. Те са живи хора. И имат нужда от вас. 
Поговорете с тях. Изслушайте ги. Ще ви кажат много по-интересни неща от глупостите, които четете по цял ден в социалните мрежи.
Прочетете им приказка. Покажете им, че освен сивия свят, в който сте ги изпратили, съществува и друг, по-красив и по-смислен свят. Позволете им да мечтаят.
Те го заслужават.

Иво Сиромахов