ОТВОРЕНО ДО КАМЕЛИЯ, ИЗВЕСТНА КАТО ЖЕНАТА НА БЛАГО КОЦЕВ

Госпожо, прочетох сърцераздирателното ви писание по повод ареста на съпруга Ви. Наистина децата не трябва да стават свидетели на арести, пък било и на родители. Също така не би трябвало да живеят на кръстопътя между училището и свижданията в затвора.

Второто зависи изключително от родителите. Юнг бе казал, че „Всеки изпада в характерна за себе си ситуация.“ Ами ако характерната ситуация е пътят към затвора? По какъв начин детето ще разбере кой път води към затвора?. ..

Страшното в случая е, не че детето става свидетел на арест – ние ги правим свидетели на подобни арести непрекъснато в новините, с филмите, които гледат… Колко пъти сте спрели филм с показно арестуване в него?. Мисли-те ли, че децата не „участват“ в тези сцени по някакъв начин? Тези сцени – кино, новини – са нещо като ваксина за това, което става. Това е интелектуална имунизация.

Ако щадим децата те не би трябвало да четат „Граф Монте Кристо“, да гледат картината „Бурлаки на Волге“ от Репин, икони със Светото разпятие… В случая не е страшно, че децата са станали свидетели на обиска в дома ви. Страшното е, че вие се криете зад техните гръбчета… Вие използвате децата си за жив щит… Преди много години за мен се говореше, че съм най-арестувания български поет. Оказа се после, че имам две доста обемисти досиета – едното над 230 стр., другото над триста. Арестували са ме пред децата ми, но аз не позволих те да се срамуват от това.

Милиционерите, които ме арестуваха в ДС после станаха полицаи, които ме арестуват. Синът ми бе тригодишен, когато пред очите му ми сложиха белезници, за да ме заведат при тогавашния Окръжен прокурор на Смолян не безизвестния Славчо Кържев. Помолих полицая, който преди 1989 г. също ме е арестувал, да не го прави пред сина ми. Той само ми каза: „Така ми наредиха“. Погалих сина ми и казах, че скоро ще се върна. И не го излъгах. В очите на сина ми после бях герой. Ако Благо Коцев е обещал да се върне и го направи децата Ви ще посрещнат герой. Но, ако не изпълни обещанието си, не им създавайте от сега комплекс за вина. С децата не трябва да се постъпва като с жив щит. Те нямат никаква вина за родителите си. Защото така Вие участвате в най-страшното престъпление. Достоевски беше казал: „Щастието на целия свят не си заслужава, ако за него е пролята и една единствена детска сълза“…

Не унижавайте децата, показвайки ги като златни рибки в аквариум. Децата имат право не на показ, а на щастие. И не са длъжни да изкупуват вината на родителите си. Между другото синът ми още се гордее с баща си. И не само за това, че удържах на думата си и се върнах, а защото в очите на полицая четеше възхищението му към мен И където го видеше вдигаше ръка за козируване и казваше съвсем възпитано: „Здравей, ченге“. И ченгето му козируваше, но синът ми знаеше, че той козирува на баща му. Въпреки десетките арести никога, ама никога не съм размятал децата си като пачаври, с които се забърсват срамните остатъци на обществената трапеза…

                               Христо СТОЯНОВ