Павел Поппандов: Само народът може да сложи "крадците" в политиката под тежка домашна карантина

Първата червена лампичка светва още при пристигането на първите вагони. Оказва се, че те са произведени през далечната 1982 година, още по времето на Ерих Хонекер, а вагоните се оказват непригодни за новите локомотиви на БДЖ. Дори най-добрите вагони, подбрани за „министерския влак“ на Гвоздейков сдават багажа след по-малко от месец експлоатация. На практика БДЖ купуват бракувания и изваден от употреба боклук на ДойчеБан.

В клуба на богатите е така, боклукът отива при бедните, набутали се в клуб, за който не са. И си въобразили, че ще ги приемат като равни. Другият вариант е някой нарочно да купува боклуци, но пък комисионите не са за изхвърляне. Кой, обаче, ще му потърси сметка?

За разлика от Бай Павел, отдавна вече за нищо не се надявам на т.нар. народ. Дето казали, когато един човек респ.народ е тъп, прост и глупав, Това обикновенно е много задълго.

Спомням си една сцена, дълбоко запечатана в сърцето ми. Беше в ония дни, когато българите събираха помощи за пострадалите в Тимишуара, Румъния. В двора на Софийски университет един младеж събираше парични дарения в малък найлонов чувал. Мнозина от колегите му оставяха лептата си. Бяха времена на вълнение и възторг. Чувалът просто преливаше, а не се оформяше никаква дарителска подписка. Липсваше всякаква отчетност. Тогава неволно чух как момчето смутено помоли свой приятел да му даде пари в заем за пакет цигари, защото било свършило парите. И през ум не му беше минало да посегне на даренията. Когато се говори за нашата крадливост, безчестие и мошеничество, пред очите ми често се появява тая сцена, която доказва, че не всички българи са крадливи мошеници. Всъщност, такива са малко, но са на върха.

Виждала съм възрастни дами, които, самите те твърде бедни и закъсали, са събирали буркани с консерви от килерите си, за да нахранят други, още по-гладни. Спомням си и по-назад във времето, когато събирахме помощи за пострадалите си сънародници от земетресението в Стражица. Тогава цели колективи отделяха част от заплатите си, а не съм чувала и един да мърмори, въпреки че народът ни винаги е бил беден. И не смейте да наричате тия дарения жалки! Те напомнят за напътствието на Иисус, ако имаш две ризи, да дадеш едната на ближния си.

Мисля, че в тях има повече възвишеност и благородство от гордо размаханите чекове на ротарианците, които даряват хилядарки пред шведска маса с шампанско и чер хайвер или на благотворителни балове, където разглезени манекенки и бизнес дами демонстрират бутиковите си тоалети. Защото щедростта, приятели мои, е най-истинска, когато е свързана с поне малко лишение и страдание. Друга наша добродетел е любовта ни към децата. Малцина правят такива саможертви за следващото поколение, както българинът. Докато на запад родителите се считат за морално задължени, докато синовете и дъщерите им навършат пълнолетие, у нас бащите и майките носят дълга и любовта си до гроб.

Какво се случва днес? Ами, дори и Бекет не би могъл да сътвори по-успешно театър на абсурда. Старците ни мрат от глад, а слушат колко златна била тяхната есен. Цените растат главоломно, а се говори, че инфлацията била в нормални и здравословни граници. Бюджетът преливал от излишъци, а няма средства за просвета, за здравеопазване и за пътища. Говори се за увеличаване на икономическия ръст, а малкият бизнес се разорява и безработицата расте. Говори се за стабилност, а ни тресе хаосът. Говори се за успешна борба с престъпността, а ни управлява мафията. Говори се за насърчаване на раждаемостта, а майките нямат средства за мляко и памперси. Говори се за социална справедливост, а се въвежда плоския данък. Говори се за енергийна стратегия, а всички сме роби на монополите.

Защо в заглавието на материала крадците е в кавички. До Паула Всичко, което казвате, разбира се, е вярно, но повечето от хората под 40 години няма да обърнат никакво внимание, няма и да ви повярват. Това са мозъци, промити най-вече от липсата на добро образование и възпитание. В домовете им се говори само за пари и за нищо друго, ако подариш книга на дете, ще те погледне накриво, ние такива ли бяхме... Днес народът е озверял за пари - търговци, майстори, фризьорки, пък и учителите с частните уроци. Не е за вярване. И всичко това е следствие от личния пример на ОНЕЗИ. Поздрави на Павел Поппандов, чудесен артист и човек. Преди години се редяхме на опашки за "Трендафил Акациев"!

Нещо много погрешно- родителите в България носят дълга към децата си до гроб. Това е голямата грешка. Човек трябва да възпита така децата си, че те сами да се справят в житейския път. Затова е пълно със жени на години , българки , които ходят да обслужват възрастните чужденци като слугини , за да помогнат за щастието на порасналите им дечица. Трагично е . Това какво е? Айде , стига с прехласване по така наречени добродетели.

,,Учи мама за да не работиш" . А, Паулина? Това идва от българската " мъдрост". ,, Нашите са добре" - това чувам в БГ. Какво са добре? Уредили са се на..службички , в разни учреждения. Болни мозъци. За какво възпитание говорим? Какъв обществен прогрес очаквате от този еснафлък. Каква икономика има в БГ?! Болно общество и то не от сега. Това е. Къде са българите? В чужбина! Още ли не сте го ..видяли? В Германия има уважение към родителите! Когато поживеш тук би могла да го разбереш. Или това е грешно?

Уважение към родителите и баби/дядовци имаше и у нас. В оня сатанизиран строй преди демокрацията. Що така демокрацията унищожи тая добродетел?

Не знам що за мъдрости се цитират, никой не ми е казвал учи да не работиш, даже ми звучи тъпо, също и другата - нашите са добре, щот на службица в учреждение. Кое е лошото да работиш в учреждение и защо тая службица трябва да е лоша? Възможно е на някои хора да им харесва такъв вид работа. Не разбирам тая нашенска черта, особено при хора, живеещи в чужбина, от частни случаи да правят генерални заключения. Все едно да се тръшна сега, че като не съм ги чувал, такива няма. Сигурно има, но в никакъв случай не са български мъдрости.

Поканили магарето на сватба, и то се натокало за булката, ама трябвало да носи багажа ... Съботно-неделния футболист, колко още мо'е 'а носи у чекмеджето?