Проф. Боян Добрев: Сините очи на Левски ни задължават да бъдем достойни българи

Спомняме ли си заветите на Дякона, когато си татуираме лицето му или окачаме негов портрет в кабинета си?  

На 18 юли отбелязваме годишнина от рождението на най-великия българин Васил Левски и свеждаме глава пред епохалното му дело. Монах и войн, прагматик и безсребърник, революционен водач и политик – Лески е най-великият, защото съвместява в образа си толкова много роли, които понякога изглеждат несъвместими. Днес образът на Апостола е не просто лице, той е символ на България. Изпразни ли се от съдържание този образ? Спомняме ли си заветите на Дякона, когато си татуираме лицето му или окачаме негов портрет в кабинета си?  

Професорът по „Стенопис“ Боян Добрев твърди, че образът на Иисус Христос също е доста широко използван, но това не винаги въври с изповядване на изконните християнски ценности.

В интервю за БГНЕС проф. Добрев разказа за историята на Дякон Левски в българското изобразително изкуство. Попитан дали има определен модел, който се следва при рисуването на Апостола, професорът каза:

„Левски има 7 запазени снимки. От тези 7 запазени снимки голяма част от художниците използват няколко от тях като прототип в зависимост от идеята, която имат да изкажат. Например, основната снимка – полицейската снимка, седящата снимка – е в основата на паметника в София, на паметника в Карлово. Четническата снимка е в основата на творбата на Златю Бояджиев. Бихме могли да кажем, че всяка една от снимките е вдъхновявала някои от авторите да я използват като основа, от която да изграждат своята творба, съобразно своята идея“.

Творецът обясни, че много от художниците използват за образец т.нар. „полицейска снимка“, чрез която османските власти издирвали неуловимия Джингиби. Той добави, че въпреки наличието на прототип, в процеса на рисуване художниците често се отклоняват от него.

Самият проф. Добрев е автор на няколко стенописа, посветени на Левски, като още през 1986 г. получава награда за един от тях. А какво вдъхновява един стенопис, посветен на една толкова значима личност? Отговорът за проф. Добрев е прост – неговата искрена любов към родината и подчерта, че образът на Левски е нейно олицетворение,

„Левски олицетворява България точно като едно държавно присъствие и като едно звучене. В смисъл – да се усещаш, че не си малък, когато говориш за Левски“, каза стенописецът.

Може би най-същественият принос на Левски към революционното движение е практическото прилагане на идеята, че свободата трябва да бъде постигната чрез усилена подготовка вътре в България. Всички знаем как години наред Дякона неуморно кръстосва Мизия, Тракия и Македония, как изгражда своята мрежа революционни комитети и как сее семето на бунта в сърцето на петвековния роб. Според Добрев в основата на успехите на Дякона е неговата свръхестествена натура.

„Това да организираш нещата по този начин, толкова чисто, да организираш хора, които са много различни, и да ги впрегнеш съзидателно да се борят за това нещо, хич не е проста работа. По някой път си мисля колко съм малък в сравнение с Ангел Кънчев, който го наследява. Знаете, Ангел Кънчев се самоубива, когато го хващат турците, с цел да не издаде хората. Но аз съм много малък. Едва ли бих могъл да го направя това нещо“, каза стенописецът.

А какво казват сините очи на Апостола, гледащи към вечността. „Да се борим за България и да живеем достойно като българи“, завърши проф. Добрев. | БГНЕС