Прошка ли? Няма прошка!

Колко струва животът? Кой разполага с право да играе с чужди съдби и да превръща игрите в престъпление на определена цена? Кой си позволява да отнема чужд живот? Има ли изобщо някой привилегията да си играе на Господ?! Какво е лицето на садизма днес? И защо смъртта на улицата се посреща със съдебна тишина и неубедително правосъдие?!

Риторични въпроси с убийствено ясен смисъл, в който прозира чувство за фрапираща безнаказаност.

Отговорите ги знаем всички, но въпросите постоянно се множат, със скоростта, с която се увеличава и печалната статистика на случаите с проявена човешка жестокост. А поредният така боде в душите, че умовете се парализират в първия момент – от тежестта на уродливостта и лекотата, с която е създавана.

Говорим за безнаказаност в особено концентриран вид, придобиваща почти национална идентичност – заради престъпното постоянство в ситуации, в които законът изглежда просто като фон, докато нарушителите се радват необезпокоявани на живота си.

Случаят е от 14 март 2025 г. – и е поредният от мрачната статистика! Поредният, който ни отдалечава от човешкото ни лице!

26-годишната Габриела Сашова и 35-годишният Красимир Георгиев бяха задържани са причиняване на смърт на животни по особено брутален и жесток начин с цел набавяне на имотна облага. В последните 3 години двамата са убивали животните, заснемали са действията си и са продавали кадрите на зоосадистични фетишисти из цял свят. Заплащането е извършвано чрез криптовалута и различни онлайн платформи за разплащания.

Сега те са в ареста, а гласът на закона не просто трябва да се чуе, а да бъде равносилен на истеричен крясък, каквито са и социалните вопли в момента в различни градове на България!

Имаме нужда не просто от още едно протоколно съдебно дело с решение, което да запали още по-големи социални пожари след себе си, а от такава сила на наказанието, която да помете всяко усещане за безнаказаност!

Днес говорим за живота на едно куче, на една котка, а утре вероятно и на едно дете, защото подбор няма, а само примери за садисти в човешки кожи!

И защото този, който е способен да причини подобно мъчение, дори и само на едно живо същество, отдавна е обезценил значението на своя собствен живот! Отдавна е заличил човешкото в себе си!

Думата е за живота, който НЕ е равнозначен на залог в нечий извратен спектакъл! И за съвестта на онези, които допускат подобни случаи! И все още търсим цената на изначалната човешка жестокост в днешно време.

Затова и въпросите се изстрелват като патрони в последните дни от хора, готови на всякакви крайности в името на видимата, действаща промяна! В унисон с ръста на безумието, растящо с всеки следващ ред – и тук, и в черната хронология от улицата.

400 евро са прибирали убийците на животни за видео, в което се вижда как размазват главата на котка! (Извинявайте за драстичния пример…)

400 евро може би струва и техният живот, ако съдим по лекотата, с която тарифират чуждите?!

И тази агресия в България не е просто социален проблем – тя е симптом! Симптом за разпада на морални и законови устои, за безнаказаност, захранваща най-мрачните човешки инстинкти.

Този пореден случай е само зловещо напомняне докъде може да стигне едно общество, което допуска жестокостта да остане без последствия.

Това не е просто пореден акт на насилие, а разкрива още по-грозна тенденция – монетизирането на жестокостта – садизъм, заснет, продаден и превърнат в „съдържание за болни умове“.

Как се намесва законът?

Законът в България е повече от безумен за такива деяния – предвижда затвор от 3 до 5 години и глоба до 5000 лева, но на практика осъдени почти няма.

За периода 2020-2022 г. са регистрирани общо 1060 престъпления срещу животни, от които едва 141 са разкрити. Наказанието за тях е затвор до 3 години и глоба от 1000 до 5000 лева! Това става ясно от информация на Министерство на вътрешните работи.

Обсъждат се и нови промени в Наказателния кодекс, които предвиждат по-строги наказания за особена жестокост към животни, включително лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба от 5000 до 20 000 лева.

През 2023-та бяха направени изменения в Наказателния кодекс, с които се увеличи размерът на наказанията. Целта бе да се изключи възможността за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.

И докато България продължава да живее в епохата на символичните наказания, поне засега, съседите ни (а и не само те) вече отдавна са осъзнали, че отношението към животните издава преди всичко нивото на цивилизованост на една нация.

В Турция и Гърция, например, през последните години са предприети значителни мерки за борба с насилието над животни, в това число и строги законодателни промени, както и реални наказания за извършителите.

Гърция има едни от най-строгите закони в Европа – и по-важното – те се прилагат! Насилието над животно в южната ни съседка може да доведе до затвор от 10 години и глоба до 50 000 евро!

През 2020-та гръцкият парламент прие изменение, с което жестокостта и малтретирането на животни се квалифицира като углавно престъпление, а наказанията включват затвор от 1 до 10 години, и глоби между 5000 и 15 000 евро!

В Турция отношението и социалната политика са не просто за пример, а служат като истинско вдъхновение. Южната ни съседка не само има социална политика по този въпрос, но създава и култура на съпричастност, в която хората участват активно.

Нещо повече. В много градове местните власти и гражданите работят заедно, за да осигурят храна, подслон и медицинска грижа за уличните животни. По улиците пък могат да се видят специални къщички за бездомни животни, поставени от общините или от доброволци, за защита от студ и дъжд.

През 2021-ва съседите ни приеха и нов закон, според който убиването на животно се счита за престъпление с наказание до 4 години затвор. Три години по-късно (2024-та) турският парламент прие закон, целящ да събере милиони бездомни кучета от улиците и да ги настани в общински приюти до 2028 г.

Според закона общините са задължени да заделят най-малко 0,3% от годишния си бюджет за изграждане на приюти и услуги по рехабилитация на кучета. В резултат към момента в Турция съществуват 322 приюта за животни с капацитет за 105 хиляди кучета.

Да отидем и малко по-далеч, за да дадем още един пример за работещо законодателство – в Калифорния, САЩ, където за жестокост, умишлено нараняване или убийство на животно се предвижда затвор от 3 години и/или глоба от 20 000 долара.

У нас примерите за жестокост към животни отдавна са факт. Знаков и със сигурност един от най-фрапиращите случаи е този с кучето Мими от 2018-та. Животинката беше простреляна от упор в главата от неизвестен извършител в Северния парк в София.

Не по-малко фрапиращ бе и случаят с Мечо от 2022-ра. Тогава в столичния квартал "Карпузица" животинката бе подложена на изключителна жестокост, а заподозреният Захари Шулев беше арестуван и обвинен в насилие. И още много други.

Отдавна е факт и общественото възмущение, което сякаш потъва в бездната на институционалното безразличие. И единственият ефективен начин институциите наистина да заработят, е, когато бъдат принудени от тежестта на активния системен граждански натиск!

Въпреки тези законодателни промени обаче, ниският процент на разкриваемост на престъпленията срещу животни остава, което подчертава и необходимостта от по-ефективни мерки и по-строго прилагане на закона.

Насилието над животни в България не е просто пореден криминален сюжет. То е лакмус за състоянието на обществото.

А нашето има още много какво да учи…

Докато в редица други държави санкциите са тежки и действащи, у нас тежи само болката на онези, които преживяват трагедиите. Оправданията са леки като перца.

У нас садизмът остава безнаказан, а институциите гледат на зверствата като на "дребни инциденти". И всичко това може да доведе до такъв развой, при който в утрешния ден жертвите да не са само животни!

Време е законът да започне да хапе по-силно от безразличието..!

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ

blitz.bg