В крайна сметка ракът успя да надвие Владо Даверов, нищо че популярният писател и сценарист преди години се похвали, че е успял да се излекува. Даверов, прочул се със сценария на култовия в годините на късния соц филм „Вчера“ и като началник в БНТ в първите години на демокрацията, почина на 76-годишна възраст в сряда – 8 януари. Тъжната вест съобщи съпругата му Мариана в лаконично съобщение до медиите. Сломена, тя добави, че няма да има поклонение, а интелектуалецът ще бъде погребан в тесен семеен кръг.
В началото на 2018 г. Владо Даверов бе диагностициран с рак на гърлото и няколко месеца по-късно се подложи на операция.
След отстраняването на тумора писателят и сценарист бил в ремисия дълго време. През лятото на миналата година обаче внезапно започнало да му прилошава. След медицинския преглед се установило, че коварната болест се е завърнала, при това с разсейки в други органи. Започнал да губи много килограми, почти не можел да говори.
„Видях го преди месец и половина, беше се стопил – тежеше сигурно под 50 кг. шепнешком каза, че този път май няма да му се размине и ще е чудо, ако посрещне 2025 г. Разстроих се, а той ме прегърна и каза: „Стига, бе! Аз добре съм си поживял! Колкото ми е отредено – толкова! Като се отърва, пий едно за мен!“, разказва дългогодишен приятел на бащата на филма „Вчера“ от кинаджийските среди.
Малцина знаят, че освен писател и сценарист като директор в БНТ, той беше и продуцент на сериалите „Дунав мост“ и „Хайка за вълци“, както и редактор на нашумялата тв поредица „Свидетели на времето“.
След като през лятото здравето му внезапно се влошило, в последните дни на декември го приели в болница. След кратък престой там, Владо Даверов е починал.
През 2020 г. в интервю писателят сам разкрива, че е диагностициран с рак на гърлото, но е успял да пребори болестта.
„Изживях чудо! Господ ми помогна да преодолея болестта рак на гърлото. Оттогава съм си обещал всеки ден да живея красиво и се радвам на всичко около мен. Как да ви кажа, още помня деня на операцията през 2018 г. Като разбрах за нея, помолих лекарите да мина задължителната подготовка за нея не в тягостната атмосфера на болницата, а вкъщи, за да се сбогувам за всеки случай с всичко, което обичам – децата, жена ми, внучетата, книгите си. И най-изненадващо ми разрешиха. През деня прекарвах в болницата, вечерта спях у дома. В деня на операцията се събудих съвсем спокойно, изкъпах се, избръснах се, облякох си новите дрехи и без да будя никого, се качих на метрото до Онкологична болница. Преди да напусна спирка „Г. М. Димитров“, спрях да си купя вестник и понеже ръцете ми бяха заети с чанта подаръци за лекуващия медицински персонал, подхвърлих левчето през гишето на лавката.
Продавачът беше младо момче, което силно се засегна, че му подхвърлям парите. Нарече ме какъв ли не и се принудих да му кажа, че бързам за операция от рак. Нямам време да споря с него защо подхвърлих левчето. Момчето буквално онемя. Попита дали ще му позволя да ме придружи и аз се съгласих. В болницата също влезе с мен като придружаващ роднина и присъства на предупрежденията, които съвсем приятелски получих от хирурга: „Сърцето ви е слабо, страх ме е, че няма да успеем да ви извадим от упойката“.
Е, успяха все пак, събудих се и първо видях загриженото лице на хирурга, който ме зарадва със съобщението, че нямам разсейки, а вторият човек се оказа момчето от будката за вестници. Когато помолих на другия ден да си тръгна и наистина се прибрах вкъщи, момчето съвсем се шашна: „Боже – рече ми, – какъв кураж за живот! Нашето поколение съвсем се е окекавило. Всеки мой връстник би оревал света, ако, не дай Господи, му се случи подобно приключение!“, разказа тогава Владо Даверов.
Източник: Уикенд
