РОДОВООБЩИНЕН И ПАРТИЕН ПРИЗНАК

В България или всички са братчеди или са в определена политическа партия. Разделението по оста: село-град, психодесни-психопатриоти, умни-прости и т.н., е убийствено. Омразата буквално витае из въздуха, а българите трескаво търсят кого да си мразят, най-вече в социалните мрежи, където им е най-безопасно.

Българите вярват на партиите като на родата си. Готови са да убиват заради тях. Готови са да се излагат дълго и напоително, да влагат лични пари и време в просперитета на поредния политически измамник, само и само да се чувстват част от партийната общност, която изключва всичко извън себе си.

Потресаващо е как се обединяват нормални хора по партиен признак. Здравият разум се лоботомира още в самото начало, докато останат радостни възклицания при появата на вожда и съответно яростни крясъци при поява на противника. Никой не смее да допуска, че противникът може да бъде прав за нещо и дори да е човек. Както и не се допуска и сянка на съмнение в безпогрешността на Партията или Вожда. 

Интересно е как българите си избират политици - "Ама те са по-малкото зло", "Ама те още не са управлявали, да им дадем шанс да ги видим", "Ама защо ги критикувате, те говорят толкова хубаво за България"., "Ама какво като не отговаря къде е опукал субсидията, вие сте предател, защото задавате въпроси и мразите България, защото не подкрепяте партията". И далее и далее.....

Българската неспособност да различи държавника и почтения човек от поредният политически измамник, е просто уникална. Понеже били млади и хубави и така хубаво се борили с злите комунисти /как, на никой не му стана ясно, но се знае, че някъде някога с някого са се борили/, да им дадем шанс да се докажат. Дадохме шанс. Реституираха и приватизираха в ползу роду /тяхната рода, не българската такава/ всичко, което беше изградено от народа ни. От прошляци станаха милиардери и ни се подиграваха в очите. А ние давахме шанс на поредните измамници - Царчето с неговите 800 дни, за които, вЕрно, се оправи, ама само той, мутрата Борисов, защото много хубаво изглеждал в кожената тужурка и лошо гледал продажниците /както се оказа, от завист, а не от омраза, успя всички да ги надмине/, СлавитУ, защото трябвало да му се даде шанс, защото много готини патриотични чалга песни пеел, Просто Киро, защото много хубаво и симпатично момче бил и чаааак от Канада идвал да ни оправя /то само парапета оправи, ама продължава да има фенове/, Костя Кухолейкин, защото толкоз е патриотичен българин, нищо че е гагаузин и смята да преосновава държавата ни на тринадесет века и да трепе враговете /тоест тези, които не го харесват/ в Белене и урановите мини, ама да му дадем шанс да го видим.-.....

Шансове са давани и на АХ. И на Драган Цанков. И на Стамболов. И на Богдан Филов. И на Иван Костов. И на Филип Димитров. И на Иван Гешев. И на Бойко Борисов. И на Христо Иванов. Много обичаме да даваме шансове в България. Само където сами не си даваме шанс като народ от тая дива омраза и безсилна ментална увреденост да не виждаме това, което е пред очите ни.

Тъжно ми е. Чета ви коментарите и все повече се убеждавам, че нямаме бъдеще като народ. Самата природа не допуска подобен дебилизъм и социална обремененост. Историята не допуска народ, движен от омразата към себе си и избиращ палачи за управляващи, да има бъдеще.

Чудя се какво ли ще пишат в учебниците на другите народи, когато си отидем? Затриха се сами. Взаимната омраза и разделение доведоха да пълна демографска катастрофа и гражданска война? Изчезнаха тихо в нощта на историята? Разпокъсаха ги, докато те даваха шансове на небългари да ги управляват? Всъщност има ли значение? За да се успокоите, наплюйте ме отдолу, че критикувам великите и божествени политици, обвинете ме, че съм предател /на кого ли/, отидете на профилите на политическите си противници и им обяснете колко са тъпи в сравнение с вас и как, като вземете властта, ще ги пратите в Белене и да я приключваме тая мъка.

Последният да пусне химна /ако няма авторски права запазени/ и да сгъне знамето /ако вече не е на парцали/.....

Елена Гунчева-Гривова