Не от вчера засягам темата за анализаторите пропагандисти и социолозите, които вместо да отразяват, обработват обществените настроение и нагласи., каза Йорданов.
В предизборните времена властта кара мнозина от кандидатите за народно одобрение да губят здравия си контакт с реалността, особено когато са новаци в политиката, на които им е „замирисало“ на власт. Някои от тях започват да се държат буквално като луди, а други се вземат прекалено насериозно.
Това заяви в интервю за БГНЕС социалният психолог Росен Йорданов.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него:
БГНЕС: Наближава 1 април, ние сме в предизборна кампания. За кого 1 април е фатална дата, а не шега?
Росен Йорданов: В духа на метафоричното и забавното ще кажа, че 1-ви април е „фатален“ за тези, които смятат, че хуморът може да „убива“, особено ако става дума за тяхната „крехка“ персона. От народните ни традиции знаем, че липсата на чувство за хумор, обичайно се възприема като особен вид „душевен“ дефицит и недостатък на характера. Това е така, защото в научен смисъл това означава, че съответния индивид има твърде проблемен подход във възприемането на реалността, както по отношение на света, така и по отношение на себе си. Или е твърде „сериозен и респективно себеотносен“, или е луд. Може би малцина са се замисляли, че всъщност хората, които страдат от сериозни психични разстройства в спектъра на психозите нямат чувство за хумор и никога не се шегуват. Те не могат и да лъжат, защото трудно различават или смесват вътрешната и външната реалност. Онези, които не са душевно болни, но се смятат за реалисти и не виждат забавната страна на нещата, се измъчват дълбоко, живеейки в ужаса на страха от загубата на контрол над събитията и параноята, че самоуважението им е обект на зловредни намерения от околните. Те отказват да приемат простата истина, че в живота има много случайности и късмет, и че всеки от нас притежава някакви кусури, които се забелязват и си струват поне едно усмивка, а това в края на краищата ни определя като хора.
В контекста на предизборните времена ще кажа, че властта кара мнозина от кандидатите за народно одобрение да губят здравия си контакт с реалността, особено когато са новаци в политиката, на които им е „замирисало“ на власт. Някои от тях започват да се държат буквално като луди, а други се вземат прекалено насериозно. Затова много пъти съм казал, че политиката е сериозна професия, която изисква подготовка и опит, за да не загубиш разсъдъка си и да не се засилиш скоропостижно към политическото „бунище“. Примери в миналото много, кандидати за подобна съдба в последните няколко години също. Някой беше казал крилатата мисъл, че „Хората могат да бъдат излъгани всички веднъж, някои могат да бъдат лъгани постоянно, но не можеш да лъжеш всички и постоянно“. Това е най-добрата атестация колко струва един политик и една политическа партия, мнозина успяха да излъжат по веднъж, други си намериха групички с намаляващ дял, които са готови да ги лъжат почти постоянно, но малцина са тези, които запазиха сериозно влияние в обществото. Това означава, че освен голи обещания и лъжи, някои са си направили труда да свършат и работа за хората. Всеки сам да си направи анализа.
БГНЕС: Социологията и определени социолози превърнаха ли се в първоаприлска шега?
Росен Йорданов: Не от вчера засягам темата за анализаторите пропагандисти и социолозите, които вместо да отразяват, обработват обществените настроение и нагласи. Тези, които го правят прилагат много прости и отдавна известни „трикове“ за влияние, известни в социалната и политическата психология. Основната игра е с процентите. Защо на някои им „дават повече“, ами защото така се обира т.нар. конформистки вот, т.е. на хората, които обичайно се присламчват към силния. И обратно, защо някои биват подценявани, ами по същата причина, но с обратен знак - малцина биха се присъединили към губещите. Доли и сред твърдите ядра може да се посее съмнение в успеха или обратно да се индуцира мобилизация. Манипулацията с процентите също е елементарна - по-скромните се ограничават в рамките на статистическата грешка +/- три пункта, като съответно дават на „фаворита“ горната граница, а на „лузъра“ долната в получените данни. По-ангажираните и пристрастни „кардиолози на обществения пулс“ играят по-мащабно като вадят изводи за генералната съвкупност от селективно подбрани региони и населени места с концентрация или липса на такава на гласоподаватели на една и ли друга партия.
Разпределенията на извадката на българските гласоподаватели отдавна са известни по различни критерии, включително и по признак населено място. Именно затова приветствам онези социолози, които през годините запазиха професионалната си чест и достойнство и държат на истината. За пристрастията на много от агенциите е ясно от години. Достатъчно е да се видят прогнозите и резултатите им през годините и да се прочетат досиетата им, за да се видят партийните им пристрастия. В същото време онези от гилдията, които се мислят за много хитри, те смениха агенциите си, да не си въобразяват, че хората не ги разпознават, защото се правят привидно на обективни. Ще им кажа така, като доайен на полиграфските изследвания в България. При изследванията с детектор на лъжата, грешката на един, е грешка на всички, защото се губи доверието в метода и практиката!
БГНЕС: И вече един сериозен въпрос за 2 април, някои ще се разделят ли с провинциалното мислене като политици или нямат капацитет да разберат какво се случва в света, което определя вътрешното развитие на всяка една държава днес?
Росен Йорданов: В една сатирична книга, описваща някои недъзи в общественото мислене от комунистическото ни минало, имаше една крилата фраза, която звучеше долу-горе така: „Будалите са родилки на мошениците. Премахни будалите и мошениците сами ще изчезнат!“. Най-просто казано, докато има будали, ще има и мошеници в българската политика, които лъжат най-вече себе си, а после избирателя.
„Провинциалното мислене“, за което ме питате в моето разбиране кристализира в кресливите лозунги и партизанското поведение, с което много политически субекти се опитват да спечелят властта, без да си дават ясна сметка какво ще правят реално с нея различно от това - да уреждат службица на себе си, на отрочета, съпрузи, приятели и т.н. Най-важната им заблуда обаче е, че, тръгвайки към властта, те си мислят, че ще излязат не само „сухи“ и непокътнати от нея, но и кредитирани с обществени заслуги и почести. На тези хора им изглежда много просто всичко, защото мислят за възможността за управление единствено като за предимство и привилегия, а не като бреме и отговорност. Много повече като статусна алтернатива на собственото Его или величава екстраполация на нереалистичната си самооценка, колкото като определен вид предизвикателство и жертва на себе си, собствените качества и комфорт, в услуга на другите. Звучи твърде патетично и идеалистично, но е вярно, тъй като в историята са записани най-вече тези, които наистина са дали свидни лични жертви пред олтара на общественото.
Повечето умни хора, които са упражнявали власт в демократичен режим, се смиряват и променят след това. Обърнете внимание на представителите на някои партии, които в началото бяха в революционен режим, а след това промениха видимо преценките и отношението си към сложността на управлението в една държава. Тук трябва да направим уточнението, че говорим най-вече за пряко участие в изпълнителната власт - не за делегирано или представително. Там реално се вижда кой може и кой не! Разбира се винаги има и неумни хора и партии, които дори и когато имат възможност за „поправителен“, винаги работят в „болшевишки“ режим на мислене и поведение и обикновено оттичат в „канализацията“ на политическата история. Примерите са пред очите на всички - тук и сега! І БГНЕС
